През горите, през полята
под звездите, над житата
на самолет, кораб и велосипед
ще пътуват през нощта
Рисуват вечерта
И ще спят до обед
Вятърът ги брули на сребърен MZ
И ще пият горски чай от златен самовар
Лицата им греят с огнен загар

Ladytron, Discotraxx

Това парче винаги ми е действало много лятно, като че ли моята коса се брули на сребърен MZ по малки селски пътища между плажовете. Дойде му времето на лятото – помните ли как го чакахме преди няколко месеца? С лятото идват и разгорещени усмивки, и сладко непостоянство… Но измежду моментите „10 неща“ се завръща за #5, защото все пак керванът си върви, времето тече.

#1 Know How Show How в Пловдив. Кючук Париж, освен с името си, отскоро ме привлича и със знаменитостта си. Градът до голяма степен е ограничен в централната си част, включително Капана. Изданието на One Architecture Week 2016 в квартал Тракия, това на Know How Show How в Кючук Париж или Lummix в квартал Столипиново, както и други, допринасят за децентрализация на културното съдържание. В тази работилница първият етап включва събиране на информация и обследване, а във втория, през 2019 г., се очаква да видим изпълнението на дизайн решенията.

#2 Соцдизайн. Макар и израснала в семейство, несимпатизиращо на строя, много ценя някои дизайнерски и архитектурни решения от това време. Припомням този чудесен проект, в който ще познаете много от творбите. Сред тях е и тази на Стефан Кънчев. А междувременно БНТ обявява конкурс за ново лого.

#3 Beat/Удар. С лека горчивина добавям този проект, вдъхновен от неприятно реални събития, които противоречат на голяма част от хората, вярващи, че Истанбулската конвенция е за джендъризъм. Кампания, ясно показваща изолацията, апатията и комфорта, в който сме изпаднали.

#4 Димитрис Папайоану в Пловдив! Отдавна тази новина ме следва и показва, че и мащабни проекти стигат до нашата публика. Димитрис не само ще изпълнява най-новия си спектакъл на пловдивската сцена, но и ще получи награда „Златен век“ за културен принос от министъра на културата. Билетите за единия от двата дни са разпродадени месеци преди събитието.

#5 10 години „Отворени изкуства“ и „Въведение в българското съвременно изкуство (1982–2015)“. Миналата година Фондация „Отворени изкуства“ празнува 10 години с голяма изложба в „ДетМаг“, Пловдив – пространство, от което лъхаше студ и празнота в продължение на години. Няколко месеца по-късно приветстваме каталога за годишнината, само дни преди по-големия проект, който се подготвя от години – книгата на Весела Ножарова „Въведение в българското съвременно изкуство (1982–2015)“, търсена под дърво и камък след представянето си.

#6 Толкова софийско. В столицата пък се прегръщат странностите и особеностите, които правят София #soSofia. В кратка поредица от видеа се разказва за нещата, които отличават града в европейски контекст, например неповторимите клекшопове, жълти павета и Ларгото. И визията е просто секси.

#7 Sofia Art Map. И отново в столицата един проект на галерия Swimming Pool, който групира „музеи и публични институции, галерии за съвременно изкуство, арт магазини, независими пространства“ в една арт карта, каквато си спомням, че държах в Берлин като ориентир.

#8 Кралството на Сето. Извън рамките на нашите граници и все пак от недалечна Естония е тази мистична фотоистория от Jérémie Jung. Сето е местна етническа общност, която живее между Югоизточна Естония и Югозападна Русия. Нейните членове са строги пазители на традициите си в продължение на векове, но в годините на разпада на СССР са изправени пред нови предизвикателства. И все пак кадрите ни показват едно откъснато от света кралство.

#9 Дизайн на първа линия. Поредицата е създадена по случай годишнината на дизайн студиото Doberman. В този свят на предефиниращи се ежедневни обекти е крайно интересно да чуеш едни от лидерите в света на дизайна. Очаквам с интерес Graham Roberts, който ръководи отдел Immersive Platform Storytelling в New York Times.

#10 Градски детектив. И обратно в зоната на здрача – подкастът, на който попаднах наскоро. „Градски детектив“ споделя и разбунва митовете около някои градски легенди, включително истории от 90-те, от които може и да те побият тръпки. (Само от 90-те? Едва ли…)

Бонус: Щом така и така си говорим за подкасти, ВИЖ ме поканиха да споделя някои от любимите мои за тазмесечното си издание.

Заглавна илюстрация: Лина Кривошиева
Снимка: Александра Димитрова

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни