8 промени в образованието, които могат да се въведат и без чаканата реформа

От десетилетия вече се обсъжда така необходимата реформа на образователната система у нас. Спорадичните мерки, които се вземат, много често са чисто административни и не засягат основния потърпевш от неадекватността на системата – самия ученик. Учители и директори обаче упорито не използват свободата, давана от сравнително широката рамка, в която могат да се движат при изпълнение на задълженията си. И всичко, което не е „предписано“ изрично, бива заобикаляно старателно като нещо отровно, като натрапен свободноизбираем час.

Блокови часове

Два поредни часа математика. Няма наредба, която да забранява това. Единственото изискване е да има почивка след всеки учебен час.

40-минутните часове са абсолютно недостатъчни, ако трябва да съберем в един от тях преподаване на нов урок и затвърждаването на новия материал. Оставането по-дълго в една тема (което препълнените учебни планове правят и бездруго невъзможно) е гаранция за по-голям успех. Учудващо, това се практикува в множество частни училища, които показват нагледно колко е ползотворно, но общинските и държавните училища упорито отказват да променят заучената формула за 7 различни учебни часа на ден. 

Член 2 от Наредба 10 от 19.06.2014 гласи:

Седмичните учебни разписания трябва да осигуряват условия за най-добро усвояване на учебното съдържание при най-малка степен на умора и опазване здравето на учениците.

А член 3, алинея 2 от същата наредба казва:

Учебните предмети в дневното разписание се подреждат в последователност, осигуряваща оптимална работоспособност.

Най-доброто усвояване и по-добрата работоспособност биха били една идея по-възможни, ако не трябва на по-малко от астрономически час децата да превключват в коренно различни сфери на знание. 

Трябва да признаем, че макар и минимални, все пак тук-там намираме взаимовръзките между отделните предмети в рамките на една учебна година. Дали не е време някой да се престраши и да въведе дни на хуманитарните науки и дни на естествените науки например? Само да не вземе да му хрумне да събира и учителите по тези предмети заедно, това вече би надскочило най-големите ни мечти. Но няма страшно, със сигурност някоя наредба го прави толкова трудно, че никой не си го е и помислял.

Подредба в стаята

Все повече училища успяват да осъвременят класните стаи и да приютят учениците в нови, по-леки и по-удобни учебни пространства. Рядко се прави обаче с мисълта дали новите мебели ще са от полза за работа в групи, дали ще са достатъчно мобилни, за да може да се разместват лесно, а още по-рядко зад избора им стои мисълта дали ще допринесат за учебния процес. Вече споменаваната плачевна учебна среда всъщност без усилия и без погазването на указанията в безбройните наредби може да бъде използвана за подобряване на работната атмосфера, за разнообразяване на видовете дейности и за радост на учениците. 

Реалността обаче показва, че учителите обичат все още да стоят пред класа, а не да са в центъра му. Разместването пък обикновено е само при проблеми с дисциплината. 

Нека учителите не се притесняват да бъдат смели и да разместят мебелите в стаята. Така и те самите ще могат да я погледнат с нови очи.

Носене на учебници

Учебникът е само ръководство, в което се съдържа рамката. Как точно ще преподадем един урок, е въпрос на желание и способности. Почти всички учители държат всяко дете да носи своя личен учебник, въпреки че това по никакъв начин не допринася за по-доброто научаване на материала. 

Вариантите тук са много и никой от тях не е забранен:

• организиране на комплект учебници, които да стоят в кабинета по дадения предмет;
• ползване на един учебник на чин – това е сериозно облекчение, ако се има предвид колко тежки са раниците на децата;
• разрешаване (поне от време на време) на използването на електронен учебник по време на час;
• изнасяне на урок без учебник – напълно е възможно учебникът понякога да остане неизползван.

Домашни от миналия век

Да научиш наизуст „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ в шести клас не е геройство, нито означава, че си разбрал стихотворението. Да не говорим за оценяването тип „до трети куплет за четворка“, което малко прилича на „550 грама Иван Вазов за 4 лева“. Децата могат да бъдат разходени по текста, може той да се свърже със съвремието – нещо, което е все по-нужно. А ако стихотворението толкова ги е впечатлило, те може и сами да пожелаят да го научат. 

Писането на думи по три реда като домашно по който и да е чужд език не води задължително до научаването им. Безплатни приложения като Quizlet например, където думите могат да бъдат вкарани във виртуални карти, със сигурност ще подтикнат учениците да заобичат по-силно и учителя, и чуждия език. На преподавателя ще му коства около 10 минути на урок, но пък ще може впоследствие да използва картите всяка година. В същото време децата ще са усвоили страхотна и доказана техника на учене, създадена през миналия век в Германия – Karteikarten.

Повече диалог, не само цифри

Оценката е цифра и тя е еднаква за всички, които са я получили. Получателите обаче са различни. Не бива цифрите да говорят вместо учителите. Би било добре преподавателите да се опитват да разберат какво друго има зад конкретното представяне на ученика. Може детето да не е научило, защото е уморено (защо?), защото е претоварено (защо?), защото нарочно не е научило (защо?). Не бива да се диагностицира моментното състояние, а това, което е довело до него. 

Полезни умения в часа на класа

Чудесен час, в който може да се изгражда истинска връзка между децата от класа и учителя. И това е час, който зависи само от вас – преподавателя. Може да се канят интересни гости, да се провеждат дискусии, да се покаже, че освен класен ръководител, учителят е просто човек като всички. Може дори децата да се водят на разходка. Нищо от посоченото не е забранено. 

В учебната година има 36 седмици, тоест 36 часа на разположение. Дори безумното разпределение за задължителните теми, които са почти идентични с тези от предходни години (тук посочвам темите за 7. клас), могат да излязат от калъпа на скучните монолози.

• Патриотично възпитание и изграждане на национално самочувствиe – 4 часа. Класните ръководители имат 4 часа да разкажат и покажат какво обичат в България и защо, при положение че са свободни хора и са избрали да са тук. Може да бъде поканен гост в час – някой, завърнал в България след години в чужбина. 
• Толерантност и интеркултурен диалог – 2 часа. Гостът от предишната точка може да разкаже как е живял в чуждата културна среда. Може да бъде поканен издател или преводач – едни от най-добрите културни посланици.
• Безопасност и движение по пътищата – 5 часа. Децата и класният застават заедно на кръстовище и търсят правилно/грешно. Ще има голямо разнообразие.
• Защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи; оказване на първа помощ – 5 часа. Идеално време за първия истински курс по оказване на първа помощ. Има страхотни организации, които провеждат обучения по изключително интересен и достъпен начин.
• Превенция на насилието, справяне с гнева и с агресията; мирно решаване на конфликти – 2 часа. Може да бъде поканен психологът на училището или медиатор – нека разкажат за работата си. Може да се разучат техники за справяне с гнева, които учителят да предаде на децата.
• Превенция на тероризма и поведение при терористична заплаха; киберзащита – 2 часа. Варианти: гледане на филм, посещение с децата в полицията и разговор с полицаите.
• Превенция и противодействие на корупцията – 1 час. Лесно може да се покаже на живо какво е корупция, дори без да се политизира разговорът, защото, за съжаление, корупцията е навсякъде. Децата могат да бъдат провокирани да помислят как биха постъпили, ако: а) могат да променят законите; б) могат да дадат подкуп; в) ги хванат, че подкупват; и още, и още.
• Електронно управление и медийна грамотност – 1 час. Варианти за провеждане на часа: как работи електронният подпис или приложението е-здраве.
• Кариерно ориентиране – 1 час. Тук може да се отдели повече време, защото със сигурност има много остатъчни часове. Може да се проведе като посещение в различни производства или офиси, за да проследят децата процесите на практика и да наблюдават, макар и за малко, реалния професионален живот.

Изнесени уроци

Като говорим за разходки, няма час, който да не може да бъде проведен навън. Или с гости. „Уроците“ могат да бъдат поканени в класната стая или класът да бъде заведен при живия урок. Учителят има пълното право на това и никой не би трябвало да го спре.

Отношение

Ако учителите се отнасят с уважение към учениците си, ще получават същото от децата. Не бива да ги подценяваме или унижаваме. Нека всеки от нас се опита да си спомни какви сме били на тяхната възраст. А понякога не е лошо дори да им го разказваме. Да, може учителите да разкажат за себе си, когато са били на мястото на учениците, да ги спечелят за каузите си и да им покажат, че и те са хора и не са перфектни. Никой не е. Особено когато се учи. 

Наказанията рядко водят до добри резултати. Обикновено водят до страх и омраза. Викането в час от страна на учителите все още е широко разпространено явление, а директорите, които са наясно с тези членове на екипите им, най-често ги оправдават като силно емоционални или просто „с такъв тембър“.

Редовните контроли, които се провеждат вътрешно в училище или от външни експерти, често водят до това учителите да впрегнат цялото си въображение, да използват мултимедийната техника в клас, която никога не са докосвали, да направят интересен и полезен за учениците час, да са в добро настроение и да не повишават тон. 

В следващия учебен час обаче, когато няма проверяващи, всичко се връща постарому. 

Така учениците нагледно получават „най-важните“ уроци. Единият е, че всичко е привидно, за парлама. А другият – че не е нужно да се прави нищо извън задължителното, нищо по лична инициатива. А това възпитава ново поколение от непредприемчиви и незаинтересовани бъдещи учители, служители и членове на обществото, повечето от които няма да знаят, че е възможно да излязат извън строго задължителното. 

Каквото и да си говорим, колкото и добри програми да има, колкото и неизброими да са всички възможности, незабранени от наредби и закони, на първо място в инструментариума са самите учители. 

Когато оставят за малко учебника настрани и покажат ангажираност, когато се опитат да излязат дори със сантиметър извън задължителния минимум и въведат нов похват, когато просто се усмихват или простят чуждата грешка без назидание, тогава вече са спечелили класа си и са на прав път. И децата първи ще им го покажат.