Африка в социална дистанция

Би било по-скоро проява на лош вкус да използвам популярното сравнение, че докато у нас си мием ръцете по две минути, за да се предпазим от коронавируса, стотици африканци нямат постоянен достъп до вода. Макар и да е вярно. И все пак това противопоставяне напомня за пореден път, че винаги може да е по-зле. А по-зле винаги е в Африка.

Африканският въпрос се появява спорадично, сякаш за да ни успокои. Или пък да създаде усещане за несправедливост – както когато гореше катедралата „Нотр Дам“ в Париж, а след бързо събраните дарения за нейното възстановяване ни се напомни, че някъде в Африка деца умират от глад.

Темата за Африка често е обобщаваща, тъй като там има от всичко – и насилие, и висока смъртност, и епидемии, и бедност, и глад… Континентът се е превърнал в метафора за другата страна на монетата. Ето защо този текст не претендира за нищо повече освен за информационната си стойност – да напомни, че такова място продължава да съществува, нищо че във време, когато сме далеч по-притеснени за собствените си кризи, все по-рядко се сещаме за него. А пандемията от COVID-19 е само поредният сериозен проблем, с който обитателите му трябва да се справят.

Подценена ли е пандемията в Африка

Докато все още се смяташе, че коронавирусът не се разпространява в топлите страни, никой не се притесни за това какво би се случило в Африка, ако COVID-19 застигне слабите здравни системи на континента. Тази хипотеза обаче издържа твърде кратко – първият случай на заразата в Африка беше регистриран в Египет на 14 февруари, а впоследствие учени заявиха, че теорията за ограниченото разпространение на новия коронавирус в условия на топъл и влажен климат е по-скоро проява на оптимизъм. Веднага след това Световната здравна организация (СЗО) и нейните партньори призоваха за предприемане на незабавни мерки на континента.

Към днешна дата статистиката на СЗО определя Африка като най-слабо засегнатия район в света, с около 40 пъти по-малко регистрирани случаи в сравнение с Европа например. Хипотезата, че там вирусът по някаква причина се разпространява по-бавно, изглежда наивна. Заради военния конфликт в Либия страната е слабо достъпна и е непривлекателна туристическа дестинация. Въпреки това там вече са регистрирани три смъртни случая от COVID-19. Липсата на обществен транспорт в някои от развиващите се страни също не е солидно обяснение – в Чад например, където железопътен транспорт изцяло липсва, а хората се придвижват предимно с помощта на камили и коне, са регистрирани 27 смъртни случая. Става ясно, че на континента преди всичко има сериозен проблем с тестването на гражданите, което води до подценяване на разпространяването на вируса и броя на жертвите.

В началото на май „Ню Йорк Таймс“ публикува данни от интервюта с повече от 20 експерти по инфекциозни заболявания, здравни служители и учени от целия свят, които очертават четири основни фактора за разпространението на вируса в различни условия – демография, култура, околна среда и реакция на правителството.

Средната възраст на населението в Африка е 19,7 години, а хората не са толкова мобилни, колкото гражданите на развитите страни. Освен това много от държавите там имат предишен опит в борбата срещу малария, СПИН, туберкулоза, ебола и морбили. По тази причина Сиера Леоне например реагира много бързо още преди обявяването на пандемията от СЗО на 11 март, като измени протоколи за проследяване на разпространението на ебола, създадени по време на епидемията през 2014 г., от която там загинаха почти 4000 души. Въпреки че в Сиера Леоне има около 200 потвърдени случая на коронавирус, правителството на страната създаде центрове за спешни операции във всеки окръг и нае 14 000 здравни работници, 1500 от които се обучават като проследяващи контактните лица.

Това обаче съвсем не означава, че африканците са облагодетелствани по някакъв начин. Оскъдните медицински ресурси на отслабените здравни системи на континента от години се борят с разпространението на други епидемии и сега появата на коронавируса още повече утежнява справянето с тях. Макар и младо, голяма част от населението на континента е със слаба имунна система вследствие на недохранване и боледувания. И въпреки ограниченото придвижване, на много места в Африка социалното дистанциране е на практика невъзможно в претъпканите затворени селища, особено в страни като Централноафриканската република, където хората живеят в условия на военен конфликт.

В този контекст твърдението, че по-ранните огнища на коронавирус в Азия и Европа са дали време на африканските държави да се подготвят, звучи преувеличено. А опитът в справянето с епидемии като ебола, морбили, малария и др. донякъде им помага организационно, може би е изградил и психическа подготовка, но не бива да забравяме, че в повечето държави хората все още се борят с тези зарази и няма категорично мнение къде в стратегиите за действие са допуснати грешки.

Тестването в Африка

Тестването на колкото може повече граждани е от голямо значение, тъй като помага да разберем докъде се е разпространила заразата. В това отношение Африка е изправена пред няколко сериозни затруднения: недостиг на тестове, мерки за ограничаване на движението, които затрудняват достигането до центровете за изследване, недоверие в здравните системи, недоразвити мрежи на градския транспорт, военни конфликти в някои от страните и не на последно място – страх от заклеймяване в общността, особено в страни като Либерия, където имената на гражданите, заразени с вируса, се обявяват публично в медиите.

Би Би Си цитира данни на африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията, според които съществува голяма разлика в броя на тестваните лица в отделните африкански държави. Някои по-малки страни, като Мавриций и Джибути, са постигнали значителен напредък в тестването, но същото не се отнася за техните по-големи съседки, като Етиопия или Мадагаскар. В ЮАР досега са направени повече от 200 000 теста и това е една от най-агресивните стратегии срещу вируса на континента. Въпреки че ЮАР е известна с голямото социално неравенство, тя е най-развитата страна на континента. И все пак направените тестове там са в пъти по-малко от тези в Южна Корея, Италия или Германия.

За да подобрят тестването на континента, Африканският съюз и Африканските центрове за контрол на заболяванията сложиха началото на инициативата „Партньорство за ускоряване на тестването на COVID-19“, която има за цел в следващите няколко седмици да се направят около един милион теста на целия континент.

„Не можем да си позволим да повтаряме грешките си“

Един от основните призиви на СЗО е здравните служби в Африка да не позволят мерките срещу пандемията от COVID-19 да забавят или влошат справянето с други сериозни здравни проблеми. Дори само от изявлението на организацията можем да стигнем до заключението, че тази цел е труднопостижима. В ситуацията на пандемия здравните системи в Африка са подложени на сериозно напрежение, тъй като тяхната основна грижа не е само коронавирусът. Социалната дистанция и ограниченията в придвижването създават затруднения в борбата с настоящи кризи, като заразата от малария например. Прогнозите на СЗО са жертвите на маларията тази година да надхвърлят 700 000 души, като това би било най-високото ниво на смъртност от болестта за последните 20 години. От организацията са категорични: „Не можем да си позволим да повтаряме грешките си.“ Как обаче да стане това?

На сайтовете на ангажираните международни организации пише, че африканските държави продължават кампаниите си за лечение на малария, СПИН, морбили, туберкулоза, ебола и др., като адаптират своите стратегии на работа към настоящата сложна ситуация. Не става ясно обаче как това става така мигновено.

Международната хуманитарна организация „Лекари без граници“ работи в повече от 70 страни, 37 от които се намират в Африка. Това не е случайно: организацията осигурява спешна помощ за хората, засегнати от военни конфликти, епидемии, липсващи здравни грижи, природни бедствия – както в Зимбабве, Малави и Мозамбик, където през март 2019 г. циклонът „Идай“ отне живота на около 1300 души. Но условията на пандемия допълнително усложняват работата на вече пълните и претоварени лагери, където хуманитарните организации се борят за осигуряване на подслон, вода и лекарства за нуждаещите се. На такива места за социална дистанция и добра хигиена трудно може да се говори.

От информацията на сайта на „Лекари без граници“ става ясно, че „адаптирането“ на здравните системи е процес, който не става изведнъж. Координаторът на хуманитарната организация в Либерия обобщава какво се е променило в борбата срещу маларията и недохранването в страната, където само преди няколко години загинаха стотици по време на епидемията от ебола. Ситуацията във всички африкански държави, където организацията има мисия, е подобна – ограничаването на пътуванията спира достъпа на спешни здравни служители като анестезиолози и хирурзи, много болници са затворени поради липса на специалисти, има голям недостиг на лични предпазни средства за медицинския персонал (маски, предпазни костюми, очила и др.).

„Докато адаптираме действията си към пандемията, е важно да помним, че фокусирането единствено върху COVID-19 би посяло семената на други големи здравни кризи“, твърди координаторът на „Лекари без граници“ в Конго. Пандемията вече наруши процеса на ваксиниране срещу морбили в страни като Чад, Етиопия, Нигерия и Южен Судан, където над 21 млн. деца останаха без ваксина. Ето защо е възможно забавянето на кампаниите за ваксиниране и ограниченият достъп до здравни грижи поради мерките за овладяване на COVID-19 да доведат до увеличаване на броя на смъртните случаи от морбили, малария и други сериозни заболявания.

Това прави ситуацията изключително сложна. В най-добрия случай ограниченията на пандемията ще продължат за кратко, а след това националните правителства и здравните организации ще трябва бързо да се справят с последствията, за да избегнат нови хуманитарни кризи. Най-лошият случай би бил, ако Африка се превърне в следващия епицентър на коронавируса, както твърди Питър Сандс, изпълнителен директор на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. Тогава много от държавите в Африка ще трябва да се справят с повече от една епидемия, а заедно с това – и с политическа нестабилност и икономически кризи. И никакъв предишен опит не би помогнал в това.

Международната реакция

В края на миналия месец стана ясно, че платформата TikTok и благотворителната фондация на Бил и Мелинда Гейтс са дарили общо 20 млн. долара на Световния алианс за ваксини и имунизации (GAVI), за да помогнат в справянето с пандемията от COVID-19 в Африка. А на 1 май „Ройтерс“ съобщи, че Европейската инвестиционна банка ще засили сътрудничеството си със СЗО в борбата срещу вируса по целия свят и по-специално в уязвимите африкански страни. Кои са уязвимите африкански страни – не става ясно. Свикнали сме по презумпция да приемаме това, което се случва в Африка, като единна криза на целия континент. Проблемите в отделните африкански държави обаче често са национални или регионални и не можем да ги приписваме на целия континент.

От 1 май е в сила мораториумът върху дълговете на 76 страни, които са заявили нужда от помощ в ситуацията на пандемия. 40 от тях са на територията на Африка. Решението беше взето в средата на април, по време на видеоконференция на финансовите министри на страните от Г-20, и на практика ще доведе до временно замразяване на изплащането на външните дългове. Във връзка с това решение Jubilee Debt Campaign предупреди, че „спирането на плащанията вместо анулирането им означава, че страните ще продължават да трупат лихви и ще се сблъскат с още по-големи нива на дълга през следващата година“. Ако това се случи, страни като Чад, Централноафриканската република, Камерун и Нигерия ще трябва да се борят – успоредно с епидемиите и военните конфликти – и с тежки финансови кризи.

Заглавна снимка: Matthias Ripp