Ако не тази неделя, другата

1.

Когато светът свърши,
ще бъде неделя следобед,
късен ноември към 6 вечерта.
Улиците ще бъдат празни,
боклукът ще стои неприбран,
семействата – изпокарани.
Всичко ще бъде
както си е било,
само светът ще свършва
като котка, която умира
тихо, зад къщата.

Светът ще свърши в неделя
(в четвъртък умират поетите).
Светът ще свърши в неделя
(в понеделник вече
няма да има вестници,
съобщаващи края),
затова предварително
за последен път и това е,
да си знаете, макар да е късно,
светът ще свърши в неделя
тихо и кротко, в съня си.

 
2.

Минах през църквата към
Колумбийския университет –
църква, джамия и синагога,
кораб на всички религии
(византийска основа).
Вратата беше отворена,
надникнах,
две кохорти студенти се молеха.
Молете се, викнах, молете се
и надуйте хубаво органа,
днес светът свършва.
Към колко часа, попита свещеникът.
Към шест – шест и половина, отвърнах,
не мога да кажа точно,
но не чакайте дълго отлагане.
(По-късно извиках същото
през портата на St. John the Divine,
по-долу на 111-а и Амстердам авеню,
но едва ли ме чуха).

И вървях из Горен Манхатън,
който всъщност е Долен Харлем,
и виках на всички:
Светът ще се свършва в неделя следобед,
светът ще се свършва,
приберете се вкъщи навреме,
светът ще се свършва,
казах на някакъв Уитман,
легнал на тротоара,
fuck you, man, кресна ми той,
колко пъти ще свършва
и запали тревата…

Последният
продавач на фалафел
затвори фургона,
седна отвън
и запали цигара,
за днес толкова, вика,
и този свят свърши.

П.П.

Вечерта заваля дъжд.
Една жена се обади на един мъж.
Една изгубена котка се върна вкъщи.
Един отворен прозорец се тръшна.
Някъде готвеха супа,
явно нещо в бульона
спасява от краища,
прибира ножовете.

И краят пак се отложи…

Георги Господинов
Ню Йорк, ноември, 2022

Георги Господинов (р. 1968) e поет, писател, драматург и литературовед. Книгите му са публикувани на повече от 35 езика. Носител на Международен „Букър“ 2023 за романа „Времеубежище“. Влиза в литературата през 90-те със стихосбирката „Лапидариум“ (1992). Автор е на пет поетически книги досега, сред които „Черешата на един народ“ (1996), „Писма до Гаустин“ (2003) и „Там, където не сме“ (2016, Награда за поезия „Перото“). Френското издание на „Там, където не сме“ в превод на Мари Врина-Николов е финалист за наградата „Маларме“. Стихосбирките му са издадени още на италиански, немски, гръцки, румънски, чешки, унгарски и др. Негови стихотворения са публикувани в антологии на световната и европейската поезия. Господинов е поет, който често контрабандира поезия и в романите си. Най-новият му роман е „Градинарят и смъртта“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.