любовта е мрежа.
Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи.
Любовта е уста, която я сдъвква,
хранопровод, който я прекарва,
стомах и черва, които я смилат,
пръст, която поема рибешкия скелет, перките, люспите, червата, недоядените остатъци.

Преди теб бях риба, която плува в студеното море заедно с други риби,
безразлична и свободна.
Сега съм пържен скелет, готов да се разложи,
да натори земята със себе си
и да гледа небето, което
от морето не се виждаше никога.

Албена Тодорова


Албена Тодорова (р. 1983) е авторка на три стихосбирки. Финансист по професия. След десет години в Япония, Германия и Великобритания, в момента живее в София. Стихотворението на месеца е част от книгата ѝ „Ще ти бъда тяло“, която се очаква да излезе през 2023 г. в ИК „Жанет 45“.


Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни