През 2018 година бяха рядкост седмиците, в които липсваха скандали. И едва отминали празниците, още в първите работни дни на новата 2019-та продължихме по навик с още от същото.

Този път скандалът е с толсистемата (част от която са електронните винетки за автомобилите). И той е огромен, защото на повърхността личат пропуски в изпълнението, които са недопустими дори ако изпълнителят е треторазредна компания без опит, ако проектът е работен набързо и без достатъчно средства или не е подложен на предексплоатационни тестове. А нито едно от тези допускания не следва да е вярно.

Договорът е подписан още в началото на 2018 г., а изпълнителят е избран още през октомври предходната година. Системата трябваше да бъде изградена за 7 месеца, с 12-месечен период на поетапно въвеждане и тестове. Именно електронните винетки са първата видима полезна част от този проект, планирана за експлоатация от началото на 2019 г. И въпреки всички предварителни анонси, че всичко се движи по план, това е поредната технологична платформа, която държавата стартира с фал.

Нека не ви заблуждават твърденията на хората от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), защото зад репликата на проф. Олег Асенов, че „това е най-сложната информационна система, която работи в България в момента, и не може всичко да се случва за миг“, прозира единствено опит за прикриване на проблема. Най-малкото е безотговорно да се твърди без някакви сравнителни критерии, че една система е по-сложна от друга. А да се вменява, че хората имат очаквания всичко да се случва за миг, е арогантно, след като най-нормалното нещо е платформата да работи в предварително обявените от самите АПИ срокове.

Темата за стойността на целия проект заслужава отделен анализ, особено предвид някои детайли около фалстарта.

От чисто любопитство и като ИТ инженер с прилични познания и опит в изграждането и експлоатацията на големи информационни системи, бях сред първите нетърпеливи да конвертират „хартиената“ винетка в електронна, когато това стана възможно – на 17 декември м.г., седмица преди коледните празници. Изненадаха ме няколко детайла.

Първият бе, че формулярът за конвертиране на винетка не изискваше идентифициране на такава (например чрез нейния номер), а само регистрационен номер на автомобил. Това можеше да означава и нещо много хубаво – например, че платформата проверява в реално време в някаква база дали този автомобил има валидна винетка. Ако обаче беше така, защо тогава автоматично не биват конвертирани всички валидни винетки в електронни и да не е нужно хората изобщо да се занимават с това?

После от новина на официалния сайт на системата стана ясно, че конвертираните винетки ще се отразяват чак на следващия ден, което води до предположения за някаква ръчна верификация – нещо далеч от рационално решение за платформа от национален мащаб.

Следващата изненада бе, че въпреки поискания имейл адрес, системата не връща никакво потвърждение. Това не е непременно технологичен проблем, но удовлетвореността от използването на една автоматична система е пряко свързана с усещанията за удобство, лекота и спокойствие на нейните потребители. Иначе казано, част от тяхното усещане за комфорт е някакво потвърждение по пощата, че заявката е приета или винетката е конвертирана. Не – нулево старание за следване на добрите и установени практики за потребителско преживяване.

Това пък ме накара да се усъмня, че е възможно нещо да не работи както трябва (особено след като не може веднага да се провери дали винетката е конвертирана). Най-логичното нещо беше да опитам отново. С допускането, че вече за същия регистрационен номер не би могло да се пусне нова заявка. Уви, за моя изненада, можеше… при това успешно. Трябва да призная и че неволно сбърках една буква от регистрационния номер на автомобила, чиято винетка конвертирах – забелязах го в момента на натискане на бутона за изпращане на заявлението, но и това беше прието – очевидно нямаше никакъв проблем да се изпращат заявки и за невалиден регистрационен номер.

Спрях дотук, но АПИ се оплака, че някой бил злоупотребил, изпращайки им 168 заявки за един автомобил, както и че една трета от общия брой получени заявления не били както трябва. Смешното е, че всъщност трябва да са щастливи, че са само толкова, защото в интернет има достатъчно хора, които биха могли да изпратят хиляди дублиращи се заявки или такива с грешни регистрационни номера – ей така, за забавление. А за да се случва това, са виновни единствено и само тези, които не са го предвидили и не са взели нужните мерки, а не потребителите. Виновен е именно изпълнителят, заедно с този, който е приел и пуснал в експлоатация система без базово тестване на подобни случаи. Това са азбучни истини.

Разбира се, след всичко това беше излишно да се изненадваме, че сървърната конфигурация се оказа недогледана или недоконфигурирана, че липсвали езици в мобилните приложения, че не са инсталирани 80% от терминалите и всички други недонаправени неща.

Ясно е, че за пореден път държавата се опитва да предложи на гражданите си информационна система, зад която прозират фундаментални проблеми, свързани с лошо планиране, невнимание към детайлите, отсъствие на визия, липса на адекватни критерии за изпълнение и повече от кошмарни способности за управление на проекти. И това се повтаря независимо дали става въпрос за детски градини, Търговския регистър, или каквото и да е друго. Най-тъжното от всичко е, че след всеки провал очевидно нито се вземат мерки, нито се правят нужните изводи, а държавата всеки пореден път демонстрира очевидната си липса на административен капацитет. Особено недопустимо е, когато същевременно харчи публични средства в огромни размери.

Не на последно място остава висящ и въпросът как изпълнител на подобна платформа допуска такива елементарни неща до финална фаза. Дори и да не е бил осъществен нужният контрол или да не е бил поискан подобен тест. Иде реч за имидж и професионализъм…

Иначе, решението в такива ситуации не се изчерпва само с оставки, но със сигурност започва оттам.

Заглавна снимка: Иван Самарджиев

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ експерт, инженер, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech и няколко технологични компании. Учредител и член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва, че можем да направим света по-добър.