Буквално в последния момент за надпреварата за кметското място във втория по големина град в България беше издигната изненадваща надпартийна кандидатура. Адвокат Атанас Костов, експерт по право на интелектуалната собственост с кантори в няколко града в България, макар и непартиен, се явява кандидат на обединението „Демократична България“. С него, като пловдивчанин с пловдивчанин, разговаря Йовко Ламбрев.


Йовко Ламбрев: Aдвокат Kостов, Вие сте ново лице в политиката на град Пловдив. Това носи плюсове, като чистата политическа биография, но и недостатъка, че хората знаят малко за Вас. Кое е най-важното, което бихте споделил за себе си?

АК: Ако трябва да опиша себе си накратко, бих казал, че съм успешен мениджър. Вярно – в областта на правото, но смятам, че кметската позиция сама по себе си е мениджърска и човек, който има опит в бизнеса, би следвало да се справи и с управлението на една община. Разбира се, наясно съм, че обемът е различен, но пък процесите и юридическата рамка са ми добре познати.

ЙЛ: А за човека Атанас Костов?

АК: Той е по-малко интересен. Но може би не е точно така, защото от малък се занимавам с изкуство. Като дете пеех в Хора на момчетата, свирех на пиано, на обой. В момента все още свиря на различни музикални инструменти. Вкъщи е нещо като министудио, от което жена ми е потресена. [Смее се.] Но може би това предопредели професионалното ми поприще на юрист, специализиран в интелектуалната собственост.

ЙЛ: Това ли е причината да започнете кампанията си с идеи за електронно управление и дигитализация на Община Пловдив?

АК: И като кандидат за кмет, и като личност имам три основни приоритета: електронния (или „умния“) град, екологията, която е много близка до мен тема, и естествено, културата, тъй като в тази област работя. Електронизацията е тема, която обхваща цялата гама от управление на публичните средства, през транспорта, екологията, до културата и социалния сектор. С екипа ми имаме експертността да създадем електронни инструменти, с които да улесним бизнеса и гражданите при получаването на адекватни и бързи административни услуги от Община Пловдив. Искаме да направим единна електронна карта, с която всеки пловдивчанин да може да се таксува в градския транспорт, да посещава музеите и галериите в града, да паркира, да ползва колела, а може би и тротинетки под наем.

ЙЛ: Как ще го финансирате? С публични средства, с публично-частни партньорства или по друг начин?

АК: В частта за билетите най-логично е да се финансира с част от постъпленията, докато за колелата вероятно би било удачно и възможно публично-частното партньорство. На територията на община Пловдив са две от най-големите предприятия за производство на велосипеди в Европа. Доколкото имам информация, тези предприятия са предлагали даже да дарят колела на община Пловдив, но нямам представа защо това не е станало. Ние тепърва планираме да работим в тази посока, която е свързана и с разширяване на мрежата на велоалеите в града.

ЙЛ: Темата за дигитализацията със сигурност резонира сред по-младите хора и бизнеса. Как обаче ще стигнете до хората, на които „умен град“ и „електронизация“ звучат встрани от ежедневието им, които се интересуват повече от проблемите с градския транспорт, улиците, мръсния въздух…?

АК: Ние доста сериозно проучихме проблема с транспортния проект. От юридическа гледна точка там е налице тотално неизпълнение на договора. Подадохме искане за достъп до обществена информация – оказа се, че поръчката е приета, че Общината е пропуснала да изиска от изпълнителя обезщетение от 80 000 лв. на ден, и единствената опция, която в момента съществува, е от изпълнителя да бъде поискана т.нар. гаранционна отговорност. След приключването на изборите Община Пловдив ще има опцията да използва този инструмент в рамките на една година.

Ние сме твърдо решени да накараме фирмата, която не изпълни договора си, да го направи чрез въпросната гаранционна отговорност. Надявам се, че когато влезем в Общинския съвет, ще получим пълна яснота как точно е приключила сделката и кой е отговорен за това, защото сега нямаме достъп до всичко. Това може би ще доведе до сезиране на съответните органи от изпълнителната и съдебната власт, но е рано да правя такъв коментар, без да имам повече конкретика.

Чистотата на въздуха в града отдавна е наша и лично моя ключова тема. Аз съм астматик от малък и през 2015 г. сезирах прокуратурата със сигнал против началника на РИОСВ и директора на 6-то РПУ, тъй като и двамата тогава твърдяха, че горенето на гуми в квартал „Изгрев“ е, цитирам, „дъвка за дъвчене“ и че тъй като става извън работното им време, това не е екологичен проблем.

Вие знаете, че освен горенето на гуми, непрекъснатото изсичане на дърветата в градска среда и засаждането на тяхно място на нови фиданки също е огромен проблем. Община Пловдив няма установена политика в тази насока, което е странно при факта, че имаме аграрен университет в града и тази дейност лесно може да бъде консултирана със специалисти по темата или озеленяването на града да бъде част от практиката на студентите. В момента в Община Пловдив работи само един човек с компетенции в тази област – ландшафтна архитектка, която, доколкото разбрах, в момента е в майчинство.

ЙЛ: Във връзка с рисковете да попаднете в един враждебен Общински съвет или да разчитате на подкрепа от малцинство от общински съветници, как мислите, къде са допирните точки с останалите политически партии? Струва ли Ви се възможно в нашия град да бъдат надскочени партийните амбиции в името на градското добруване?

АК: Смятам, че егоцентризмът като политическо поведение трябва да бъде изкоренен. Нашата коалиция е пример за това, защото в името на една надпартийна номинация трите формации постигнахме общо съгласие. Подобни процеси трябва да протичат на политическо ниво и в Общинския съвет и когато дадено решение е нормативно и социално обосновано, разнобоят между съветниците е нелогичен.

ЙЛ: Типична за държавата ни е концентрацията около столицата. Противопоставянето „София–Пловдив“ понякога е само фолклор, но понякога е съвсем реално. Мнозина съвременни изследователи твърдят, че в бъдеще градовете ще имат по-голямо значение от държавите. Къде, мислите, се крие потенциалът на Пловдив за повече собствена гравитация?

АК: Мисля, че това е основната тема. Даже нека напомня, че при старта може би на второто правителство на Бойко Борисов той непрекъснато говореше за децентрализация и за това как отново 28-те центъра ще се превърнат в самостоятелни структури. Аз си мисля, че крайно време е това да се осъществи.

Иначе потенциалът на Пловдив е в развитието му като бизнес център, в който обаче се въвеждат иновации, има повече развойна дейност – което предполага градът да е и добър университетски център. Връзката „бизнес–образование“ е много важна. В същия контекст отварянето на града към повече бизнес и туризъм е пряко свързано и със съдбата на Пловдивското летище. Според мен това трябва да е във фокуса на всички играчи на политическия терен в града – превръщането на летището в действащ транспортен и туристически възел.

Вероятно намеквате и за финансите на Пловдив. Между другото, градът има добри финанси. С градски бюджет от над 320 млн. лв. Пловдив може да реализира голяма част от собствените си проекти. Слабостта тук според мен е, че към настоящия етап градът има недостиг на експертност относно европейските проекти. А съществуват много програми, свързани не само с бизнеса и с инфраструктурата, но и с образованието, медицината, социалните дейности и т.н. Тоест в Пловдив досега не сме отваряли, така да се каже, „втора линия“ на финансиране, което е грешка. Ние ще работим и в тази посока.

ЙЛ: Сегашната администрация сякаш не успява добре да увлича енергията на хората в различни градски инициативи. Как гледате на работата на местната власт с неправителствени организации или граждански сдружения?

АК: Преди малко споменахме публично-частните партньорства, но… аз имам и една според мен не толкова утопична идея, която касае създаването на общинска фондация. В момента има такава в областта на културата. Но като юрист проучих темата и чрез създаването на една общинска градска фондация могат да се постигнат огромни данъчни облекчения за бизнеса и в същото време да се отворят проекти в социалната сфера. Предвиден е механизъм в закона за местните данъци и такси, съгласно който даренията за общинска фондация в много от случаите са освободени от данъци, а в друга част са около 4%, доколкото си спомням.

Такъв тип е Норвежкият фонд, една от най-големите фондации в Европа, която, знаете, работи в областта на науката, изкуствата и социалната среда. Моята идея е на територията на Пловдив бизнесът да бъде разтоварен от данъчна тежест на местно ниво, като бъде стимулиран да прави дарения в градска фондация и средствата да бъдат инвестирани в социалната сфера, в дейности, свързани с възрастни хора, деца с увреждания; в медицината, културата.

ЙЛ: Икономически Пловдив се развива добре. Индустриалните зони около града се разширяват. Какво още може да се направи от институционална гледна точка?

АК: Администрацията да действа по-бързо и адекватно, без натиск. Лицензионните и разрешителните режими могат още да се облекчат, както и да се ускорят процедурите за разрешения за изграждане на пътища и електрически съоръжения.

Към настоящия момент някак не успяваме да станем притегателен център за фирмите, които се занимават с високи технологии. ИТ секторът присъства в града, но е малък. Ще дам пример – в Швейцария има един град Цуг, който почти изцяло работи в областта на блокчейн индустрията – модерна технология с приложение в удостоверяването, личните данни, неща, които касаят точно публичния сектор. Трябва да привлечем иновативни бизнеси, които да правят тук развойни центрове и лаборатории. Защо не и в областта на медицината, на биологичните изследвания, земеделието. Имаме базата на университетите в града. Тогава Пловдив ще върви напред и наистина ще се превърне в един модерен и интересен град.

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ експерт, инженер, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и Тоест. Член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва, че можем да направим света по-добър.