Молекулярен биолог, доктор по биология. Работи в сферата на молекулярната генетика и геномика.
Ще могат ли да бъдат заобиколени някои етични и законови норми при изследванията на конкретни механизми, чрез които се формират органите в човешкото тяло? С други думи, имитирайки природата, можем ли да разберем повече за нея?
Защо когато сме натоварени и под стрес, сме по-склонни да се разболяваме? Отговорът е в комуникацията между нервната и имунната система. Как се осъществява тя и защо е толкова важно да я познаваме, обяснява Анастасия Орманджиева.
Какво е бъдещето на трансплантациите и включва ли то използването на генномодифицирани органи от животни като донорски при хора? Анастасия Орманджиева, която е молекулярен биолог, обяснява малко по-подробно.
Все по-често ще говорим за микропластмасата, защото тя става част от живота ни по особено буквален начин – влизайки в телата ни чрез дрехите, храната, козметиката. Молекулярната биоложка Анастасия Орманджиева разказва откъде се взе микропластмасата и защо спешно трябва да се отървем от нея.
Надникваме директно в HLA системата на клетката. Това е системата от човешки левкоцитни антигени и колкото повече знаем за нея, толкова по-добре за нас, защото в основата на успешните трансплантации и на разгадаването на автоимунните заболявания стои тъкмо тя.
Каква информация носи човешкият геном и къде може да ни отведе тя в близко бъдеще? Това е златна мина, от която човечеството тепърва ще черпи информация и знания за нас самите. За нея ни разказва молекулярната биоложка Анастасия Орманджиева.
В този симпатяга на снимката може би се крие разковничето към невъзможното все още пълно регенериране на органите при бозайниците, и по-конкретно при един много важен (според неговото лично мнение) бозайник – човека.