Занимава се с литературен превод и художествена документалистика. Автор е на книгата „Нещотърсач: 44 (не)обикновени предмета от близо и далеч“. Води рубриката „От дума на дума“.
Приносител, превозвач или предател? Или може би майстор на чеверме? Що за дейност извършва човек, който ни превежда от език в език? Екатерина Петрова пуска думата „превод“ в етимологическата центрофуга, докато свят ни се завие, и то на няколко езика.
Познавате ли сърцето на албенга? Ами черния принц, бялата царица? Вкусвали ли сте алено, розово или просто биволско сърце? А тайнственото аморозо? Време е да се запознаете с греховния брат на ябълката.
Градина, бахча, батко, брат, ограда... Екатерина Петрова отново ни изненадва, като изважда неочаквани плочки от „дженгата“ на преплетените ни езици и парадоксално кулата става още по-здрава и още по-висока.
В най-буквения и книжен месец Екатерина Петрова разлиства речниците под липите в Лайпциг, за да проследи началата на думата „книга“. А до нас достига уханието на дървесна кора, прясно напечатана страница и свобода.
Както уж лежерно си пие кафе на един покрив в Маракеш и съзерцава заснежения Атлас, Екатерина Петрова – в добре познатия ни вече стил – го обръща с главата надолу, за да разплете старогръцките и берберските корени на името му. Сипете си и вие по едно кафе и скачайте в приключението Атлас.
От инишеринските буколически ливади, през червения холивудски килим, дузина езици и речници, кабинетите на БАН, та чак до сватбата на Боуи и Иман, Екатерина Петрова (из)следва писъка на банши и неговата културна и лингвистична акустика. На вниманието на киноманите: текстът съдържа спойлери!
Не, не посягайте към ножа и вилицата! Текстът на Екатерина Петрова не е поръсен с орехи и напоен със захарен сироп. Той ни разказва за дума, която е име на град, популярна е сред бойци, пърформъри и протестъри, а отскоро се разхожда по модния подиум и се кани да влезе в лексикалния ни гардероб.