Тайланд под кожата (трета част)
Поредната доза Тайланд стига до нас отново благодарение на сладкодумната Емине Садкъ. Този път се застояваме на Ко Ланта и се запознаваме отблизо с морските номади и малайзийските мюсюлмани.
Автор на романа „Керван за гарвани“ и бъдещ стопанин на парк за птици. И още – доброволец и организатор на фестивали в България, Полша и Чехия. В последно време пътува с музикални банди из Европа.
Поредната доза Тайланд стига до нас отново благодарение на сладкодумната Емине Садкъ. Този път се застояваме на Ко Ланта и се запознаваме отблизо с морските номади и малайзийските мюсюлмани.
Във втората част от тайландското си пътешествие Емине Садкъ разказва за непоносимата жега, за 36-те тоналности на тайския език, за местната фауна, която няма нищо общо с илюстрованите книжки, и за един забележителен турнир по тенис на маса.
Екзотични плодове и люти ястия, слънчасали туристи и атрактивни лейдибойс, скутери и тук-тук... Добре дошли в шаренията, наречена Тайланд, която Емине Садкъ ни подканя да вкусим. Доверете ѝ се, няма да съжалявате.
В третата част на текста си за турската гастарбайтерска песен Емине Садкъ ни предлага да чуем музиката на съвременни групи, вече утвърдени и любими на европейската сцена. Защото музиката не търпи ксенофобски изпълнения, ползва се от безвизов режим и предлага универсален език на общуване.
Във втората част от поредицата си за гастарбайтерската песен Емине Садкъ ни връща в 90-те, когато децата на гастарбайтерите градят идентичността си през субкултурни общности и с музиката си дават отпор на неонацистките движения.
В три поредни статии Емине Садкъ проследява генезиса, поколенията и социалния контекст на турската музика в Германия. Първият текст ни разказва за гастарбайтерската вълна през 60-те и нейната песен, копнееща за дом, но също така гневна и саркастична.