Нека завършим с препоръката на Севда Семер, която в рубриката ни „На второ четене“ припомня една тежка и трудна, но прекрасно написана книга от носителката на Нобеловата награда за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. „Цинковите момчета“ е свидетелски преразказ за инвазията на Съветския съюз в Афганистан между 1979 и 1989 г.
На второ четене: „Свирепо настроение“
В началото на новата година нека си припомним и една много хубава и мъдра книга. В рубриката ни #навторочетене Севда Семер предлага да разлистим „Свирепо настроение“ от Йордан Радичков и ни убеждава, че макар и писан през 60-те години на миналия век, сборникът с разкази е много подходящ точно сега – и за зимата, и за продължаващата изолация… и за предстоящата пролет.
Хуманният дизайн и създаването на фестивал от вкъщи
COVID-19 провокира много промени в ежедневието ни. Някои от тях се оказаха възможни чрез технологични инструменти. Как работим с тях обаче не е само предмет на възможности, а и на… дизайн. Севда Семер разговаря с Адриана Андреева и Бояна Гяурова, организаторки на фестивала „Мелба“, който тази година се провежда предимно онлайн.
На второ четене: „Меча република“
Любопитен факт е, че латвийският ѝ автор Юрис Звиргздинш е написал „Меча република“ специално за българските си читатели, а великолепните илюстрации в нея са на Кирил Златков. Иначе, пише Севда, „книгата е за позицията, която заемаме – пред самите себе си и в обществото, което заедно изграждаме“. И добавя: „Много съществено е да има такива книги и в детските библиотеки.“ И не само в детските. Севда Семер за рубриката ни #навтороточетене.
На второ четене: „Краят на земята“
Нека завършим с хубава книга. Севда Семер в рубриката ни #навторочетене избра да ни припомни, че „Краят на земята“ от Мария Роса Лохо още се намира по лавиците на книжарниците. „Краят на земята е метафорична точка, която е повече вътре в нас, отколкото в географията – пише Севда. – И е нужно всеки да стигне до граничните си точки, за да се научи да живее свободно.“
На второ четене: „Другата ръка“
По дефиниция не е лесно да се пише по трудни теми като нелегалната емиграция, моралната отговорност да се защитаваме един друг и всекидневието на ръба на оцеляването. Романът е добър, езикът е поетичен, чете се задъхано, особено в моментите, в които безшевно преминава в трилър, а после се връща обратно. Помага да се мисли за определени теми, вярно е, но и е само началото на дълъг разговор.