По дефиниция не е лесно да се пише по трудни теми като нелегалната емиграция, моралната отговорност да се защитаваме един друг и всекидневието на ръба на оцеляването. Романът е добър, езикът е поетичен, чете се задъхано, особено в моментите, в които безшевно преминава в трилър, а после се връща обратно. Помага да се мисли за определени теми, вярно е, но и е само началото на дълъг разговор.
На второ четене: „Да говорим за смъртта“
Смъртта е тема на едно любопитно и позабравено четиво, което Севда Семер ни припомня в нашата рубрика #навторочетене. Малката книжка „Да говорим за смъртта“ на Франсоаз Долто няма претенции за изчерпателност, но е покана за разговор и размисъл. Особено когато насреща са деца. „Темата за смъртта, разбира се, е и темата за живота“, пише Севда.
На второ четене: „Есен“
В рубриката ни #навторочетене Севда Семер избра да ни припомни едно заглавие, издадено у нас преди около две години и написано от шотландската писателка Али Смит в месеците, последвали вота за Брекзит. Това, разбира се, задава определен фон на романа „Есен“, но всъщност книгата е за разговорите помежду ни. Или за проекциите на отсъствията им.
На второ четене: „Балконът“
На второ четене: „Белият тигър“
За рубриката ни #навторочетене тази седмица Севда Семер избра „Белият тигър“ – дебютния роман на Аравинд Адига. Книгата описва как в корупцията на Мрака, метафорично название на най-бедната селска част на Индия, са потънали надеждите на много хора. За цената на възможните изходи към светлината разказва героят на Адига.