В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер е избрала да разкаже впечатленията си от романа „Сивият мъх сияе“ от Тор Вилхялмсон. Севда го намира подходящ за четене през ваканцията заради възможността да се потопиш с повече внимание в книга като тази – с многопластов сюжет и сложен език. Преводачът от исландски Стефан Паунов е работил над българското издание повече от 10 години, за да можем днес да се насладим на този впечатляващ текст на родния си език.

Време е за нова препоръка в рубриката ни „На второ четене“ – книгата „Изгубената душа“ на Олга Токарчук и Йоана Консехо. Изборът е на Севда Семер, която ни въвежда в повествованието така: „… историята [e] за мъж, който един ден се буди и открива липсваща част. Забравил е не само собственото си име, но и изобщо как да разговаря със себе си.“ И завършва със съвета, че „това е книга, която да подариш – първо на себе си.“ Прочетете защо.

В рубриката #навторочетене тази седмица Севда Семер реши да ни припомни заглавието „Кратко въведение в любовта“ от Роналд де Суза. С предупреждението, че ако избързате да направите предварителни допускания за съдържанието ѝ, рискувате да сгрешите много.

#навторочетене и Севда Семер за „Това съм аз! А ти кой си?“ на датския семеен терапевт Йеспер Юл. Според Севда книгата се опитва да разсее стремежите ни да бъдем съвършени родители. Всъщност Юл се опитва единствено да ни помогне да бъдем по-добри личности.

Една прекрасна детска книга, която Севда Семер избра да ни припомни в рубриката „На второ четене“: В „Захарното дете“ Олга Громова разказва историята на малката Стела, прекарала детството си в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век в суровите условия на ГУЛАГ и изгнаничеството. Книгата е буквар за упорството да запазиш себе си и духа си, да не се превърнеш в роб. И в този ред на мисли сякаш не е само за деца.