Социоложка, журналистка, активистка в областта на човешките права, блогърка. Стои зад сайта Genderland. Свири несистемно на бас. Най-добре се справя като свободен електрон.
Светла Енчева споделя своя личен прочит на „Времеубежище“ извън всички литературни анализи и професионални оценки. Една читателка разказва какво означава за нея романа, който е качила на „най-горния рафт“ в библиотеката на душата.
Не случи тази държава на главни прокурори и това си е! То не бяха „лица в чували“, „плод и зеленчуци“, убийства, атентати... На този фон пушенето на пура от Гешев по време на заседание на ВСС е като разходка в парка. Но е символ за нещо много по-голямо и по-страшно.
Европейският парламент ратифицира Истанбулската конвенция. Какво точно означава това и какво следва за България от тази ратификация? Светла Енчева обяснява.
Главен прокурор под прицел, етични проблеми с първата ферма за октоподи, научни новини за микро- и нанонопластмасата и вирусите, някои макротеми при микродозирането и Дино Будзати в „На второ четене“.
Как няколко разменени реплики в парламента извадиха председателя на „Възраждане“ от обичайното му уравновесено състояние и създадоха нов парламентарен фолклор, който може и да даде началото на нов дискурс в Народното събрание.
Една тема встрани от целия следизборен шум и всички политически заявления и заклинания. Тя обаче е изцяло свързана с редица политики, които следва да имаме на национално ниво, но все още нямаме – и екологични, и социални. Едва ли ще е първа работа за политиците, но е хубаво да я имат в списъка.
Защо българската политическа класа и висшите ни магистрати изпадат в религиозни откровения и умиление, които, освен че звучат лицемерно, изглеждат и опасно?