Автоматите за връщане на бутилки – отвъд похвалите и критиката

В края на март т.г. две от големите вериги супермаркети в България, собственост на една и съща германска фирма, обявиха, че въвеждат автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенове. Новината, разпространена непосредствено преди парламентарния вот на 2 април, потъна в изборните страсти. Тъй като обаче тези автомати се инсталират с екологична цел, а в страните, в които са масово разпространени, те имат и определен социален смисъл, въвеждането им в България заслужава специално внимание.

Какво представлява новата система за връщане на бутилки и кенчета

Автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенчета първоначално ще има в общо 15 магазина на двете търговски вериги – 4 в София, 3 в Пловдив, 2 във Варна и по един в Монтана, Добрич, Троян, Провадия, Балчик и Габрово. В тях може да се връщат пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета. Бутилките трябва да са до 3-литрови и рециклируеми, т.е. със символ PET на дъното. Не се приемат бутилки от мляко и млечни продукти, олио, зехтин, оцет, почистващи препарати, както и мръсни или смачкани бутилки и кенчета. Стъклените бутилки и хартиените опаковки също не влизат в сметката.

За всяка предадена бутилка или кен получавате ваучер на стойност 5 стотинки. Максималната стойност на ваучера може да е 2 лева. Но за да придобият ваучерите реална стойност, е необходимо да изпълните още няколко условия. Първото е да направите покупки за минимум 10 лева, за да може да ви се приспадне ековаучерът. Второто – да използвате ваучера само в магазина, в който сте го получили. Третото – да го използвате най-късно 90 дни от издаването му. Четвъртото – да не си купувате само цигари (цигари и нещо друго може, за алкохола нищо не се казва).

Депозитната система за връщане на бутилки и кенчета в Германия

Не е случайно, нито е неочаквано, че такива автомати се въвеждат в България именно от германска компания. В Германия още през 1991 г. се приема, че трябва да се въведе система за връщане на бутилки. Тя става факт чак 12 години по-късно, през 2003 г., когато министър на околната среда е Юрген Тритин, представител на „Зелените“.

Опаковките, които се връщат в Германия, са за еднократна и многократна употреба, а обхватът на това, което се приема, все повече се разширява. Връщането на опаковка за еднократна употреба – пластмасова бутилка или кен – струва 25 евроцента, независимо от размера ѝ. Стъклените бутилки за многократна употреба струват между 2 и 60 евроцента. Най-популярните бирени бутилки са по 8 цента. Ако са с тапа, закрепена с метална „закопчалка“ – между 15 и (рядко) 60 цента, в зависимост от региона, в който се намирате. Шише от напитка „Швепс“ е 10 цента, а за еднолитрова бутилка вино ще получите едва 2–3 цента.

От всичко това следва, че хората в Германия са много по-склонни да връщат опаковки за еднократна употреба – те струват повече от бутилките за многократно използване, а и са по-леки. Това е търсен ефект, тъй като пластмасата и алуминият са далеч по-вредни за околната среда от стъклото, а и бутилките за многократна употреба се наричат така, защото може да се използват повече от веднъж.

Как е възможна системата в Германия?

Вероятно вече си задавате въпроса откъде се вземат всички пари, които живеещите в Германия получават за предадените бутилки и кенове. Отговорът е много прост: самите хора са ги платили предварително. Основното в германската система е, че тя е депозитна – при купуването на напитка в пластмасова бутилка вие плащате и 25 цента депозит (на немски – Pfand) за самата бутилка. И понеже 25 цента са си пари, човек трябва да е будала, за да не си ги вземе обратно, нали?

Бутилки и кенове в Германия впрочем се връщат не само в автомати, а и в огромна част от магазините и заведенията, в които се продават съответните напитки. Освен това може да сте купили бутилката от супермаркета и да я върнете в заведението за бързо хранене в мола, или обратното. Ще ви възстановят парите, без да ви карат да си купувате каквото и да е.

Единственото условие е да сте закупили напитката от Германия и на опаковката да е отпечатан специалният знак на депозитните опаковки. Ако искате да върнете бутилката от кола, която сте купили прескъпо на софийското летище (както смятах да направя веднъж, но се отказах, щом разбрах каква е работата) – ами не, не е добра идея. Дори продавачката от заведението, на която я дадете, да не обърне внимание на липсата на специалното лого, после автоматът няма да приеме бутилката и жената ще трябва да възстанови 25 цента от джоба си.

„Ако ме търсиш, ще ме намериш при депозитния автомат за бутилки“

Така започва песента „Серотонин“ на германската рокгрупа Isolation Berlin и продължава с думите „там си вземам обратно, каквото ми принадлежи“. Тя е написана от гледна точка на онези изпаднали хора, които може да се видят на някои места в Германия покрай въпросните автомати. Сред тях има крайно бедни, безработни, алкохолици, наркозависими, клошари, бездомници, понякога – всичко накуп. Те събират изоставени бутилки от улици, градинки и най-вече от кошчета за боклук, за да ги пуснат в машината и да получат ваучер, с който да си купят нещо. И да не разбирате немски, от видеоклипа към песента можете да се ориентирате за какви типажи става дума:

Героите на тази песен видях още при първото си посещение в Германия през 2007 г. Тогава още не знаех за депозитната система и се чудех защо се въртят около пейката, на която седях, чакайки да допия съдържанието на бутилката си, за да я вземат веднага от ръцете ми. По този начин научих за системата и си дадох сметка, че в нея се съдържа едновременно екологичен и социален смисъл. Събирайки „безнадзорните“ бутилки, за да вземат някое и друго евро, тези хора допринасят и в борбата със замърсяването.

Изхвърлени пластмасови бутилки и кенчета в Германия може да се видят все по-рядко, защото, както вече стана ясно, живеещите в страната в общия случай си ги връщат. Но там, където има много туристи, все се намират неориентирани чужденци като мен през 2007 г., които да третират този ценен ресурс като боклук. И изпадналите членове на германското общество, които живеят на тези места, получават чрез депозитните автомати – макар и малка – компенсация за социалното си изключване. Както се пее в песента на Isolation Berlin, празните бутилки се превръщат в носители на надежда.

За кого ще са от полза новите автомати в България?

За да има успех инициативата на двете търговски вериги, трябва да има и хора, за които връщането на бутилки и кенове в автоматите да е стимулиращо. Кои и какви са тези хора обаче? Дали това са масовите потребители, или еколозите активисти, или типажи, подобни на описаните в песента?

Както беше казал непрежалимият Ясен Бориславов, „ще дам пример със себе си, защото в момента съм си подръка“. Откакто научих за автоматите за връщане на бутилки в Германия, си мечтая да има такива и в България. Затова приветствам въвеждането им. Означава ли това обаче, че ще ги ползвам? На този етап – по-скоро не. Нямам личен автомобил, а най-близкият магазин, в който мога да върна опаковките, е на около 40 минути с обществен транспорт от дома ми. Ако се инсталира автомат в магазин близо до дома ми, вероятно ще се възползвам.

Имам съсед алкохолик. Понякога ми иска по 10 лв. След няколко седмици ми ги връща. Той обаче няма късмета с автоматите на германските си събратя по съдба. Не само защото тук предаването на една бутилка струва 10 пъти по-малко, отколкото в Германия. А защото много често няма 10 лв., за да му се приспадне ековаучерът.

Излиза, че новите автомати не са от полза нито за мен (поне засега), нито за тукашните аналози на героите от песента на Isolation Berlin, за които изискването да пазаруват поне за 10 лв. е своеобразна социална цедка. Може би те ще бъдат стимул за хора с развито гражданско съзнание, особено ако купуват напитки в пластмасови бутилки в големи количества (примерно вместо чешмяна вода пият само бутилирана), и или живеят в близост до съответните магазини, или имат кола. Или за еколози активисти – не защото така ще забогатеят, а за да подкрепят нововъведението.

Най-много биха спечелили собствениците на заведения (или работещите в тях), в които се консумират напитки в пластмасови бутилки или кенчета. Така че на този етап ползата не е толкова екологична, социална пък съвсем не е, а е най-вече корпоративна.

Защо тукашната система с автоматите не е като германската?

Инсталирайки автомати за връщане на пластмасови бутилки и алуминиеви кенове, двете търговски вериги показват социална отговорност, и по-специално ангажираност към околната среда. Те обаче са собственост на частна компания и основната им задача е да бъдат на печалба. С въвеждането на много ниска цена за една опаковка, както и на различни прагове за осребряването ѝ, компанията е направила така, че да не излезе на загуба.

Какво щеше да стане, ако компанията беше въвела депозитна система? Да кажем, за 25 ст. (два пъти по-малко, отколкото в Германия, но пак е нещо). Купувате си безалкохолно или бира, маркирани с определен знак, плащате 25 ст. повече, но после си ги вземате обратно, без да се налага да пазарувате на определена стойност. Това вероятно би зарадвало само хората с развито екологично съзнание (а в България те са дефицитни). Останалите просто ще видят, че напитката струва с 25 ст. по-скъпо. И ще отидат при конкуренцията, където ще могат да я купят на старата цена заедно с бутилката или кенчето.

Ето защо от депозитна система има смисъл, ако се въведе на национално равнище. А това вече е въпрос на държавна политика, а не на инициативността на една частна чуждестранна компания. Сигурно си мислите: всичко Мара втасала в българската политика, ние бюджет още нямаме, нито правителство – точно до депозитна система за връщане на опаковки за еднократна употреба ли сме опрели?

Да, това не е най-спешната задача на България, въпреки че не е без значение с оглед на поетите международни ангажименти на страната ни в областта на екологията. Но в тази статия не се очертават националните приоритети, а се развива тезата, че практическият ефект от една конкретна и иначе хубава частна инициатива е под въпрос.

Накрая – за автоцензурата

Досега нарочно не споменах кои са търговските вериги, въвели автоматите. Защото темата тук не е политиката на определена компания – нито в положителните ѝ аспекти, нито като обект на критика. Темата е как е възможна работеща система за връщане на опаковки за еднократна употреба и как такава система може да има не само екологичен, а и социален смисъл.

За да не заподозре читателят обаче, че спестявам имената заради автоцензура (и защото е редно да се позова на източниците си на информация), ще кажа кои са веригите. Става дума за „Лидл“ и „Кауфланд“.

Водещо изображение: кадър от видеото към песента Serotonin на Isolation Berlin

Последна редакция: 26 април, 10:00 ч. В първоначалния вариант на текста погрешно се твърдеше, че трябва да се предадат минимум 40 бутилки/кенове.