Само в любовната игра няма значение кой е отгоре и кой – отдолу. В политиката, особено в голямата, е различно. На това поле има битка за доминация, в която се използват всякакви средства. И преговорите в Брюксел за избор на новите ръководители на ЕС показаха ясно това.

А участието на българския премиер в тях даде балкански привкус на този сюжет и разголи алъш-вериша между основните участници в него – играчите от клуба на богатите. И въпреки че има ясно съзнание за това къде му е мястото, Борисов се опита да се включи в голямата игра и да извлече конкретна политическа изгода за управлението си, но опитът му завърши с фиаско.

Затова пък влезе в световния обмен на новини с видеото от неофициалните преговори с Франс Тимерманс,

което премиерът излъчваше до третата минута от срещата чрез Facebook страницата си. В полунощен час, излегнат бабаитски в луксозно кожено кресло, Борисов предлагаше открито сделка на холандския кандидат на социалистите за председател на Европейската комисия – да „преговорят“ реформите в съдебната система („които правим по твоя списък“), Шенген и „тримата големи“, срещу което България да го подкрепи за най-високия пост в ЕС.

Така се договорихме с Ангела, Педро и Рюте – да не се инатим, нареждаше самодоволно Борисов под изпитателния и ироничен поглед на Тимерманс, който, ако беше чел Алеко Константинов, би си обяснил доста смущаващи го детайли в поведението на своя среднощен събеседник с особеностите на българския характер и народопсихология.

На следващия ден, когато видеото се появи в издания като „Политико“ и „Ди Велт“, Борисов обясни: „Ама ние не сме игрален филм, видеото целеше да покаже колко широкоскроени сме и колко добре можем да правим подобни коалиции, ако щете – и да търсим компромиси“.

Ден по-рано в кулоарите на ЕП българският премиер не изглеждаше склонен на никакви компромиси

и беше твърдо убеден, че никой друг освен Вебер не може да заеме най-високия пост в ЕС. Защото по логиката на Борисов, която се променя според обстоятелствата на момента, победителят в изборите е редно да бъде отгоре.

„И аз, ако стоя толкова зад Вебер, то е, защото той е поел пред българските граждани ангажимент за кохезионната политика, политика на сближаване, киберсигурност, защита на външните граници на ЕС, за повече работни места, да не повтарям цялата ни програма“, обясняваше премиерът. А в отговор на реплика на журналист, че в Осака големите са се споразумели за друго, той дори си позволи да натрие носа на любимата си Ангела с аргумента, че „никой няма право да преговаря от наше име, какъвто и пост да заема“.

И както стоеше уж твърдо зад Манфред Вебер, ден по-късно Борисов предложи за председател на ЕК хърватския премиер Андрей Пленкович.

После понятията „отгоре“ и „отдолу“ в главата на нашия министър-председател се объркаха и той (очевидно посъветван) реши да се въздържа от коментари за нещата от кухнята на преговорите, защото вече много ни се подиграват и ни „слушат и много чужди медии“ и „още преди да свършим, започват да пращат кой какво е казал“. Докато изричаше тези думи Борисов, въртеше главата си и се оглеждаше да не би някой чужд репортер да записва поредните му бисери, а позата му беше чудесна за шаржиране.

Докато договорките за петте най-високи поста в ЕС (всъщност битка между Германия и Франция за тях) предизвикаха силно недоволство сред европейските депутати – заради подмяната на принципа на водещите кандидати с лица, които дори не са участвали в изборите, но събират подкрепата на основните лидери, –

картината за това в какви ръце ще бъде поверена съдбата на Съюза в следващите пет години през очите на българския министър-председател, изглежда почти водевилна.

За Урсула фон дер Лайен чухме, че била в един панел с нас на някакъв форум някъде си по света, както и че е майка на седем деца, което трябваше да звучи като одобрителна атестация. Избрания за председател на Европейския съвет Шарл Мишел Борисов нарече „изключително умен и подготвен човек, голям приятел на България“ и го спомена още с някакви фланелки и дъщеричката му на 11 дни, „седеше до мен с Тереза Мей, можем да го поздравим“.

И Кристин Лагард, кандидатка за гуверньор на ЕЦБ, се оказа приятелка на премиера, който се надява нейният професионализъм да ни е от голяма полза за еврозоната. Но едва ли помни убийствените ѝ наблюдения за ниския стандарт на българите, направени след едно нейно посещение в България като шеф на МВФ – че се задоволяваме с такива заплати, каквито ни дадат, затова сме на този хал.

Политическите брътвежи на Борисов по време на неговите импровизирани пресконференции в Европейския парламент, в паузите между две задачки, които го чакат, са достойни за перото на всеки карикатурист. Особено забавно беше описанието му как

може да замести всеки по време на лидерските срещи, докато отиде до тоалетна, но никога не би заел позиция да представлява друга държава.

Поводът беше обяснение на репликата му, че „Орбан не може да дойде на ЕНП, но ми е написал, или Матеуш са ми написали какво бих могъл да отстоявам, за да се случи, и аз мога да го предам, щото ми имат доверие“. Вярват му, ама да не вземе да обърка нещата, Орбан му ги написал, признава Борисов. На каждая пожарна.

Шпагатите на Борисов в Брюксел, разпънат между желанието да угоди на големите, но да не развали достлука си с Вишеградската четворка, не останаха незабелязани от наблюдателите на преговорния процес за разпределението на властта в европейските институции. За съжаление, премиерът не можа да използва шанса България да има свой човек на висока позиция.

„Ние имаме два коза в ръката – и Кристалина Георгиева, и Мария Неделчева“, заяви пред журналисти Борисов, но проигра и двата. А с отказването на поста върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и на политиката на сигурност лъсна неговото политическо и институционално невежество. То обезсмисли и всичките усилия на Българското европредседателство, в центъра на което стояха въпросите за присъединяването на Западните Балкани и защитата на външните граници на Евросъюза.

В следващите пет години в ръководните органи на ЕС няма да има нито един представител на Централна и Източна Европа.

И докато за мнозина лидери и наблюдатели това е тревожна тенденция, българският премиер си тръгна от Брюксел доволен: „Категорично, още от първия ден, ние държахме постът (за мен най-важният – на ЕК) да е за ЕНП. И това постигнахме. Аз съм доволен, защото заехме поста, който ни подобава.“

Той коментира философски и смяната на лицата от управленския елит на Европа: „Животът продължава, днес Тереза си тръгна, Далия беше за последен път, Могерини – и тя ще си тръгне, Туск ще си тръгне след някой друг месец… Това е демокрацията, всички са заменими.“

Което ще рече, че Борисов може би е осъзнал, а дори и приел, че са отброени и неговите часове във властта…

Заглавна снимка: ЕНП

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.