Този текст можеше да бъде написан и следващия месец, в последния момент преди да ни се наложи да въведем някои промени. Избрахме по-ранното съобщаване на недотам ведрите новини около развитието на „Тоест“, за да сте наясно какво предстои и с какви темпове ще се развива медията (ако развитие е най-точната дума за това).
При стартирането на проекта бяхме наясно, че ще бъде трудно, а хоризонтът пред нас – по-скоро дълъг. За радост, веднага след 1 февруари, когато започна авантюрата „Тоест“, имаше вълна от първоначален ентусиазъм.
След първия месец обаче даренията за проекта се установиха на твърде скромно и съвсем недостатъчно ниво. Истината е, че досега съществувахме благодарение на този първоначален пик от приходи. Както и благодарение на повечето автори, които пожелаха да дарят труда си, и на напълно безвъзмездните усилия на четиримата от основния ни екип.
През март и април месечните постъпления бяха около 2 пъти по-малко от реално изплатените разходи. Тук трябва да отбележим, че отново част от материалите са дарени, тоест ако добавим и безвъзмездния труд от авторите и от нас, калкулацията е по-скоро плашеща: постъпленията са 3–4 пъти по-малко от реалната сума, която е необходима за поддръжката на медията дори в скромния сегашен формат. Към настоящия момент имаме регистрирани абонаментни дарения за общо 562 лв. на месец.
При тази прогноза е честно да споделим с вас, че вероятно от месец юни нататък вече няма да сме в състояние да плащаме хонорари. За развитието надлежно и първо сме уведомили нашите автори и е излишно да уточняваме, че всички дължими суми дотогава ще бъдат изплатени коректно и в срок.
Въпросът обаче не опира само до авторските хонорари. Всеки материал при нас минава през редакторска, коректорска и техническа работа, за да се превърне в публикация. И колкото и да сме благодарни на някои от авторите в „Тоест“, които с готовност предложиха да пишат без възнаграждения, не можем да си позволим (а и не бива) да разчитаме, че това ще бъде вечно, нито че останалият допълнителен труд трябва да бъде безвъзмезден (както до голяма степен е бил досега).
Отделно има текущи разходи – технически, банкови, счетоводни и други административни, част от които можем да редуцираме в някаква степен, но други можем да спрем само с окончателно спиране на дейността на Фондацията и на сайта. По-долу в таблицата ще намерите отчета ни за дареното от читателите, дареното от авторите и екипа ни и разходите по издръжката на проекта.
Не искаме да спираме достъпа до сайта – платили сме хостинг и домейн до юли 2019 г. и искаме да го поддържаме жив поне дотогава. Към момента екипът на „Тоест“ обсъжда различни варианти за оцеляване, но не искаме да правим компромис с една от най-важните ни цели, а тя бе да провокираме промяна в нагласата на читателите за независим проект, подкрепян единствено от тях самите. Да развием нов тип медия, с нов начин на финансиране. Дългосрочно си представяхме да се превърнем в истински портал, който да обяснява процесите в държавата и в света.
Но тъй като сме твърде далеч дори от най-консервативната си прогноза за изначална финансова подкрепа и тази подкрепа не расте, затова няма да ви залъгваме с излишен оптимизъм. Няма изненадани. Това беше напълно възможно развитие. Важно е обаче да отбележим, че ако не настъпи рязка промяна, се налага да редуцираме темпото или да натиснем „пауза“. А под това имаме предвид да спрем или да намалим честотата на някои от рубриките, част от които включват ежедневни или ежеседмични усилия на целия екип.
Напълно сме наясно, че без вас, нашите читатели, нямаше изобщо да съществуваме. Но и без вашата помощ няма да можем да продължим. Подкрепете ни!