На 15 януари британският Парламент отхвърли споразумението за напускане на Европейския съюз, което Лондон и Брюксел договориха през ноември м.г. 432 депутати в Камарата на общините се обявиха против сделката, а едва 202 гласуваха „за“. Така Тереза Мей понесе най-тежката премиерска загуба в Парламента в съвременната история на Острова. На следващия ден министър-председателката трябваше да се пребори и за оставането си на власт, след като лидерът на лейбъристите Джереми Корбин поиска вот на недоверие. По-малко от 70 дни остават до заветния 28 март, когато Великобритания трябва официално да се раздели с Европейския съюз, а хоризонтът изглежда по-неясен от всякога.

Какви са основните притеснения у българите на Острова и как те виждат изхода от създалата се ситуация? На този въпрос ще се опитаме да намерим отговор заедно със няколко наши сънародници: студенти, работодатели и работници, които (с едно изключение) живеят във Великобритания. За предизвикателствата, пред които са изправени; за опасенията във финансовата и юридическата сфера; за причините, довели до Брекзит, както и за възможните решения оттук нататък разговаряме с Владислав Георгиев, Десислава Христова, Димана Маркова, Никола Караманов, Николай Пирянков, Юлия Кошаревска и Явор Георгиев.

Брекзит и студентите

Българските студенти във Великобритания са над 6000 души. Макар условията за следването им засега да остават непроменени, притеснения не липсват, най-вече за бъдещето им след завършването. За настроенията сред студентите разговаряме с Юлия Кошаревска, която, освен че е създателка на платформата „Лечение без граници“, е и студентка в Бристол.

„Правителството гарантира, че условията по студентските такси и заеми ще са същите и за хората, кандидатстващи през 2019 г. От друга страна, към момента няма яснота за това дали ще има някакви промени в правата на европейските граждани, живеещи във Великобритания, и това със сигурност е смущаващо, особено за студентите, които сега завършват.“

Сред наскоро завършилите е Явор Георгиев, който е адвокат и стажант в кантора в Единбург, Шотландия: „Не съм сигурен при какви условия и дали изобщо ще мога да остана да живея и работя тук, тъй като няма яснота относно имиграционния режим, който ще бъде въведен след Брекзит.“ Той дава пример за евентуални усложнения, свързани със статута на европейските граждани на Острова, които могат да изиграят негативна роля пред евентуални работодатели.

За него икономическите рискове, пред които е изправена страната, могат да доведат до сериозно свиване на пазара: „Дори да няма пречки, свързани със статута ми във Великобритания, очакваните сътресения в икономиката ще се отразят на работодателите ми, което пък може сериозно да ограничи моите възможности за развитие. Причина за това е, че голяма част от клиентите ни са международни компании със седалище или съществено присъствие във Великобритания, които не е изключено да ограничат дейността си тук.“

Юлия Кошаревска споделя, че ситуацията около Брекзит за европейските студенти на Острова е малко странна, защото те общуват основно със свои колеги във висшите учебни заведения, повечето от които са гласували против излизането. Но виждат и другата реалност: „Не е за пренебрегване и фактът, че много от настоящите студенти са прекарали по-голямата част от престоя си във Великобритания в момент, в който Брекзит и по-специално имигрантите от Източна Европа са обект на голямо, често негативно медийно внимание.“

Брекзит и икономиката

След референдума през юни 2016 г. британската икономика бележи траен спад. Според прогнози на Европейската комисия Великобритания ще измести Италия от дъното на класацията и ще се превърне в страната с най-нисък икономически ръст през 2019 г. от страните – членки на ЕС.

Несигурността, свързана с излизането от Съюза, се отразява пряко на инвестициите и един от лошите сценарии, за които алармираха поддръжниците на оставането в ЕС, е на път да се сбъдне – а именно масовото изтегляне на фирми от Великобритания.

„Значителен брой британски фирми регистрираха дъщерни компании в Европа, а някои от тях вече сформираха или преместиха част от екипите си“, разказва Никола Караманов, който живее в Лондон от четири години и работи във финансовата сфера.

Никола все пак смята, че голяма част от бизнеса ще остане в столицата, защото преместването на изградената вече инфраструктура би коствало много ресурси. Но макар във финансовия сектор готовността на бизнеса да напусне да не е голяма, според него нестабилността на британската лира може да се отрази по-лошо в други сфери.

В една от тях работи Димана Маркова. Тя се занимава с маркетинг в туристическа агенция. Димана споделя с мен, че фирмата, в която работи, вече е загубила близо половин милион паунда заради нестабилността на лирата и неяснотата в преговорите.

На въпроса „Как работите в това състояние на несигурност?“ тя отговаря: „Продължаваме както досега и се надяваме, че отговорните институции – ATOL [Система за лицензиране на организаторите на въздушния транспорт] и ABTA [Асоциацията на британските туроператори] – ще ни защитят, в случай че се наложи.“

Димана издава и още един негативен ефект от Брекзит, а именно разделението в обществото: „В офиса ни има доста европейци, някои от които са притеснени. Но темата като цяло се избягва, защото не всички са на еднакво мнение или са гласували по един и същи начин. Този въпрос е предпоставка за спорове, които почти всеки се опитва да избегне.“

Финансовите загуби, за които Никола и Димана разказват, пряко афектират работодателите. Един от тях е Николай Пирянков, изпълнителен директор на Taylor & Hart – компания, занимаваща се с продажба на диамантени бижута. „Усетихме какво означава да работиш в състояние на нестабилен политически климат, веднага след вота за Брекзит, със срива на паунда“, разказва Николай и допълва, че това веднага се е отразило на конкурентоспособността им на пазара, защото те купуват от компании, които предлагат продуктите си в долари. Той се опасява, че едно излизане без сделка веднага ще се отрази на курса на британската лира и съответно за тях ще стане още по-трудно да са равнопоставени на пазара с европейските компании.

„Притесняваме се и за продажбите си в Европа, третия ни по големина пазар след САЩ и Канада. Излизането без сделка може да означава въвеждане на мита, които до момента не сме плащали. Моята първа тревога обаче е състоянието на пазара във Великобритания. Като компания, предлагаща луксозни продукти, ние сме облагодетелствани от позитивния икономически тренд в последните 10 години. Има опасения, че през 2019 г. икономическият растеж ще се забави. Един Брекзит без споразумение може да допринесе за това и страната да влезе в трудна икономическа фаза, която ще се отрази на нашите възможности да набираме инвестиции и ще ограничи продажбите ни“, обяснява Николай.

Брекзит и опасностите

Референдумът и целият процес по преговорите за излизането на Обединеното кралство от европейското семейство носи със себе си много рискове. Но притесненията са различни.

За гражданите на ЕС най-плашещ е сценарият за излизане без сделка. Владислав Георгиев, който е завършил политически науки в Кралския колеж в Лондон, подобно на останалите смята, че това би означавало огромна несигурност – както от политическа, така и от социална гледна точка. Допълнителен проблем за европейските граждани на Острова е, че те нямат никакво участие, нито право на глас в целия процес.

„За европейските граждани тук ситуацията е като на хора, возещи се във влакче на ужасите – просто наблюдават, вързани за седалките, внезапно забелязват как релсите пред първата количка започват да треперят и се разхлабват, болтове хвърчат и падат надолу, а дали ще се откъснат… единствено времето ще покаже“, обяснява ситуацията Владислав.

За Никола Караманов пък най-озадачаващи са икономическите последици. „Машиностроенето, хранителната промишленост, строителството, финансите и фармацевтичната индустрия са особено чувствителни сектори, които трябва да планират как да омекотят удара от регулаторните промени и възможността за дефицит на работна ръка. И това се отразява на всички.“

Друго притеснение е свързано с целостта на Великобритания. Когато през 2014 г. шотландците избраха да останат в пределите на Обединеното кралство, една от основните тези беше, че техният избор е продиктуван и от оставането в пределите на ЕС. Във вече отхвърлената проектосделка между Брюксел и Лондон беше застъпено оставането на Северна Ирландия в общия европейски пазар и отворената граница с Република Ирландия. Това от своя страна предизвика неодобрение сред шотландците, които също като жителите на Северна Ирландия гласуваха за оставане в ЕС на референдума през 2016-та.

„Всякакво разделение между Северна Ирландия и Република Ирландия би донесло много тежки последствия и би върнало нещата десетилетия назад“, смята Десислава Христова, изборна наблюдателка и гражданска активистка, живяла и работила шест години във Великобритания. Според Деси винаги ще има сили, които ще искат отделяне на Шотландия или Северна Ирландия от Великобритания, и е нужно малко, за да бъде подновен публичният дебат по темата. Съществува ли обаче реална опасност Шотландия да реши да повтори референдума за своето оставане в пределите на Обединеното кралство, който се проведе през 2014-та?

За Явор Георгиев, който живее и работи в Шотландия, отговорът поне засега е по-скоро отрицателен: „Всеобщото мнение е, че Шотландия не би издържала извън Кралството в този момент, предвид обвързаността на шотландската икономика с останалата част от Кралството и неясния път на Шотландия към пълноправно членство на ЕС след евентуално напускане на Великобритания.“

Брекзит и причините

Защо британските граждани избраха да напуснат ЕС? Това е въпросът, който ще продължи да мъчи политолози, социолози и други експерти още години наред. На първо място, културни причини със сигурност са оказали влияние.

„Популярно е мнението, а и аз като човек, живял там, мога да потвърдя, че Великобритания никога не е приемала чистосърдечно членството в ЕС“, казва Десислава Христова. Тя смята, че ЕС удобно е бил използван като разменна монета за лидерски битки вътре в страната и в контекста на икономическите и социалните проблеми на Острова. Според Деси кризата, която Брекзит извади наяве, не е криза в Европейския съюз, а на самата Великобритания.

Никола Караманов определя също икономическите проблеми в бедните райони на страната като един от основните мотиви при гласуването на референдума през 2016-та. „Контрастът между Лондон и други части във Великобритания е сериозен – голяма част от гласувалите за напускането на ЕС смятаха излизането от Съюза за панацея“, допълва Никола.

А сега накъде?

Предоговаряне на сделката с ЕС, така че тя да бъде подкрепена от британския Парламент, излизане без сделка или втори референдум – това са възможностите пред Тереза Мей и нейното правителство оттук нататък. Коя обаче може да бъде доведена докрай?

Според Николай Пирянков рано или късно правителството ще намери път към нова сделка, защото другото би било „политическо самоубийство“. Големият въпрос е кога това ще се случи и колко време ще отнеме. Излизането без сделка е немислим сценарий и според Юлия Кошаревска: „Наистина се надявам, че няма да се стигне дотам, защото този вариант няма да донесе позитиви нито на Великобритания, нито на ЕС.“

Според Димана Маркова втори референдум също не е пълноценно решение. „Много от младите и либерални мои познати, включително европейци и англичани, не смятат за нужно да има такъв и са на мнение, че хората ще загубят и малкото им останало уважение към управляващите при втори референдум. Те се надяват по-скоро на soft Brexit [„мек Брекзит“, тоест напускане без фундаментални промени в отношенията между ЕС и Великобритания – б.а.]“, аргументира се тя.

Как обаче хаосът около Брекзит се отразява на доверието към политическата класа? Макар Тереза Мей да носи отговорност за неспособността си да осигури плавно излизане на страната от ЕС, както се видя и на гласуването за сделката миналата седмица, одобрението към лидера на опозицията Джереми Корбин също не бележи ръст. Самият Корбин както по време на кампанията, така и в преговорния период дава разнопосочни сигнали за личната си позиция по отношение не Брекзит и за стратегията, която Лейбъристката партия подкрепя.

„Разочарование има и от политическата класа, защото реално няма почти никакъв напредък от деня след референдума – все още всичко е несигурно. Липсва силно лидерство от страна на политиците и това, честно казано, не е учудващо, имайки предвид колко разделено е обществото и как нито една от двете водещи партии не иска да предприеме решаващи крачки, за да не дистанцира гласоподавателите си. Всичко това отблъсква обикновените хора все повече и повече от политиката и се стига до пренасищане от темата „Брекзит“, казва Юлия Кошаревска.

Подобна липса на ентусиазъм забелязва и Владислав Георгиев, въпреки че протести не липсват: „По моите скромни наблюдения няма особен интерес от ежедневна гледна точка за мобилизация или изява на социална или политическа позиция. Моите приятели, които гласуваха за оставането в Съюза, загубиха. Все по-често хората говорят за Брекзит като нещо, на което са свидетели, но няма да участват, или просто избират да пропуснат темата – ако не се споменава, все едно не съществува.“

Относно потенциалната смяна на поколенията в британската политика Владислав смята, че това е възможно само в „несигурното бъдеще на пост-Брекзит Великобритания“. „Макар фрагментирането на консерваторите да доведе до недвусмисленото поражение на правителството на Мей [за предложената сделка – б.а.], то със сигурност не успя да сложи край на мандата ѝ с вота на недоверие. Ясен знак, че макар и спорната политика на Мей по отношение на Брекзит да всява смут в редиците на двете партии, торите не са готови да обявяват нови избори. Може да приемем, че няма явни кандидати сред редиците им, които да имат различна или по-ясна визия за Брекзит и за възможната сделка за излизане.“

Попитах Владислав дали смята, че е възможно Тереза Мей да мобилизира достатъчно подкрепа в Парламента за нова сделка. Той отговори недвусмислено: „За ново мобилизиране на подкрепа за сделка, даже само в редиците на торите, след подобно унизително поражение… Това е толкова реалистично, колкото са великаните на Дон Кихот.“ Според него опасенията на опозицията, че Мей се опитва да протака нещата до последния момент, за да изнуди Парламента да приеме сделката, са напълно основателни.

Какъв ще е изходът и под каква форма ще се осъществи Брекзит, предстои да видим, а за гражданите на ЕС остава да се надяват, че сценарият за излизане без сделка ще се окаже несбъднат и правата им ще бъдат защитени. „Надеждите ми за бъдещето си остават благородни и ярки, но за момента изглежда, че ще се случи, както всеки българин би казал – каквото сабя покаже“, завършва Владислав.

Заглавна снимка: © ChiralJon

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.