България в Европа и Европа срещу света – къде сме в технологичното състезание?

Американският писател и сатирик Кърт Вонегът има особено мнение за технологиите:

Смятам, че романите, които изключват технологиите, изобразяват живота толкова погрешно, колкото погрешно са го изобразявали викторианците, изключвайки секса. 

Както в романите, така и в политиката изключването на темата за иновациите и технологиите през 2025 г. изкривява действителността. Политиците ни трябва да разберат, че България не може да си позволи да се превърне в щрауса със заровена в пясъка глава. Защото когато малко по-късно я надигне, щраусът няма да познае света, който е оставил. И няма да може да живее в него. Такъв е темпът на технологиите.

С какво асоциирате думите „технология“ и „иновация“? Моят отговор е бъдеще. Или обещание за бъдеще. 

Перифразирайки един известен цитат на компютърния учен Алън Кей, бих казал, че има два начина да взаимодействаме с бъдещето. Реактивен – да го предвидим. И проактивен – да го създадем. Когато си политик, трябва да правиш и двете. Да предвидиш глобалните течения и да създадеш решения в синхрон с визията си за бъдещето. Политик, който изключва иновациите от програмата си, прилича на спринтьор в дълга маратонска надпревара – бяга бързо в началото, но накрая ще изгуби съревнованието. 

А колко пъти сме чули политиците ни да говорят за бъдещето с конкретност и как си представят света и България след 10, 20 или 30 години? Или какви решения предлагат сега, така че страната ни да благоденства тогава? Политическото късогледство, слабото лидерство и липсата на разговор и държавническа визия за съвместния ни път като общество създават проблеми в две направления. 

Прагматично направление. Гражданският сектор и бизнесът предлагат конкретни решения на конкретни проблеми, които нямат идеология и цвят. Това важи с пълна сила за икономиката, иновациите и технологиите. Докато другите европейски страни и глобални конкуренти действат, България губи ценно време, за да пречупи успоредните прави на растеж с другите страни в Европа и да ги догони по стандарт и качество на живот.

Културно/ценностно направление. Политическото безвремие се е загнездило в съзнанието ни и създава усещане за застой и невъзможност за положителна промяна. Това ражда опасен феномен – България има многовековна история, но по отношение на зрелостта си обществото прилича на първокласник, който чака родителите си да му помогнат за домашното. Налага се разбирането, че българите като общество и като отделни личности не могат да създават стойност и да предлагат решения и политики. Превръщаме се в зрители на една изкривена демокрация, чакайки „спасителя“ да ни покаже пътя. В една добре работеща демокрация обаче гражданите задават пътя на политиците. 

Състезанието

В технологичната надпревара участват много състезатели, но три са най-бързите коне – САЩ, Китай и Европейският съюз. Третият обаче изостава. Защо? 

За изоставането може да съдим по четири индикатора – пазар, регулации, капитал и кадри. 

Първият и вторият са пряко свързани. Очевидно САЩ, Китай и ЕС разполагат с огромни вътрешни пазари. Това е добре, ако планирате да създадете глобален бизнес. Защото от самото начало разполагате с нужния мащаб да разраснете бизнеса си с размах. Имате много възможности, сегменти, ниши, целеви аудитории, на които да пласирате продукта или услугата си, без значение дали продавате на индивидуални (B2C), или на корпоративни клиенти (B2B). Това важи с пълна сила, ако създадете технологична компания в САЩ или в Китай, защото пазарите, освен че са огромни, са и единни. 

За да разраснете своя бизнес в ЕС обаче, да отворите филиали и да стъпите на пазарите в 27 страни членки, ще трябва се запознаете с 27 различни законодателства, администрации, регулации, пазари и култури. На една технологична компания т.нар. скалиране (мащабиране) коства значително време за проучване и запознаване с механизмите за регистрация и опериране на бизнес, както и големи разходи за юристи и счетоводители, редица пазарни анализи, сблъскване с културни бариери и т.н. 

Същото важи и за инвеститорите – особено за фондовете за рисков капитал (VC) и алтернативните фондове, които инвестират в технологични компании с по-голям шанс за бърз и експоненциален растеж в глобален мащаб. По същите причини те рядко инвестират в компании и пазари извън страната, в която са регистрирани. Защото в нея имат задълбочени познания за пазара и вертикалите по индустрии, познават нормативната рамка, регулациите и инвестиционните процеси. Раздробеността на пазарите създава допълнително предизвикателство пред по-малките по население европейски държави, тъй като сами по себе си не привличат толкова сериозен интерес от големи западни инвеститори (фондове, институционални инвеститори и др.) поради обективно по-скромните размери на пазара. 

Друг особено важен проблем е, че институционалните инвеститори, каквито са например пенсионните фондове (втори и трети стълб) в ЕС, инвестират много по-малко и консервативно в технологичния сектор в сравнение със САЩ. 

Последният годишен доклад на Atomico за състоянието на иновациите и инвестиционния климат в европейския технологичен сектор показва, че сделките с рисков капитал в Европа (вкл. Великобритания) достигат около 45 млрд. долара през 2024 г. спрямо 47 млрд. долара през 2023-та.

През 2024 г. са сключени малко над 4000 сделки в ранната фаза на развитие на технологичните компании, т.нар. early-stage сделки, на стойност под 15 млн. долара. Това е най-ниското ниво от 2015 г. насам.

По данни от доклада, пенсионните фондове в Европа са удвоили инвестициите си в рисков капитал в периода 2015–2023 г. През 2023 г. те допринасят с 858 млн. долара. Въпреки това Европа изостава драматично от САЩ, където пенсионните фондове са инвестирали около 7,7 млрд. долара във VC фондове през 2023 г. Разликата е почти десетократна. 

И въпреки че ЕС разполага с много качествени специалисти и предприемачи, а нагласите на европейците за създаването на собствен бизнес са положителни, Съюзът изостава в надпреварата със САЩ, където условията са по-добри, и с Китай, където моделът стъпва и на сериозна държавна подкрепа.

Какви са последствията? От Европа изтичат успешни технологични компании, основатели и специалисти зад океана заради по-лесното отваряне на бизнес, огромния вътрешен пазар и улеснения достъп до капитал и инвеститори. А ЕС продължава да изостава икономически от своите големи глобални конкуренти. 

EС отвръща на удара

След няколко звучни шамара Европейската комисия се събуди от летаргията, в която беше изпаднала.

Първият дойде през април 2024 г., след публикуването на доклада на бившия италиански премиер Енрико Лета относно състоянието и мерките за подобряване на единния пазар за устойчива икономика и по-добър стандарт на живот за европейските граждани. Лета отправя предложения в няколко направления:

• фокус върху научните изследвания, иновациите и образованието;
• създаване на механизми за мобилизиране на частни и публични инвестиции; 
• инструменти за подкрепа на компаниите във фаза на растеж; 
• по-ефективна интеграция и разпределение на ресурсите; 
• синхронизиране и подобряване на нормативната уредба.

Вторият шамар дойде няколко месеца по-късно, през септември 2024 г., с доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС. Той идентифицира три области на действие, една от които е пряко свързана с иновациите и технологиите – как да наваксаме изоставането от САЩ и Китай по отношение на иновациите. Драги предлага решения за развитие на стартъп екосистемите, уеднаквяване на законодателната рамка и регулациите, учредяването на ново европейско дружество, което улеснява създаването и скалирането на технологични компании, по-добра рамка за инвестиции, повече средства в научноизследователска и развойна дейност и много други.

Шамарите задействаха политически импулс, така че Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия дадоха да се разбере, че ще приоритизират развитието на иновациите и икономиката на ЕС.

Междувременно новата еврокомисарка с ресор „Стартъпи, изследвания и иновации“ Екатерина Захариева създава съвет от успешни предприемачи и експерти, които ще разработват европейски решения за развитие на иновациите. 

Европейските държави също търсят решения

Великобритания се готви да мобилизира 80 млрд. паунда чрез реформа в пенсионната система и създаването на пенсионни мегафондове за инвестиции в технологичния сектор и икономически растеж.

Германската стартъп асоциация Startup Verband пък публикува своя доклад Innovation Agenda 2030. В него се очертават насоки и мерки пред германското управление за позициониране на страната като лидер в иновациите в Европа и на глобално равнище. Германия планира и т.нар. WIN инициатива с цел да мобилизира 12 млрд. евро от публични и частни източници, като Deutsche Bank, Allianz, Commerzbank, Deutsche Telekom, AXA Deutschland, и застрахователни компании, като HUK Coburg. Парите ще бъдат насочени към технологичната екосистемата в по-високите нива на инвестиционни рундове и в по-мащабни сделки. 

Нидерландия, Франция и други страни също обмислят стъпки, чрез които да развържат кесиите със застояли ресурси и така да дадат тласък на икономиките си.

Къде е България?

България има шанса да надбяга страните от Централна и Източна Европа, като създаде модерно законодателство за подпомагане на иновациите и стимулиране на индустриите с висока добавена стойност.

Улесняването на частни и институционални инвеститори, като пенсионните фондове, да инвестират и участват по-ефективно в икономиката ни, нужните промени в Закона за насърчаване на инвестициите за привличане на стратегически инвеститори, създаването на механизъм за стимулиране на т.нар. бизнес ангели (частни лица, които инвестират в технологичния сектор) и изработването на виза за дигитални номади са само част от инструментите, които ще ускорят растежа на икономиката ни дългосрочно. Как насърчаваме научноизследователската и развойната дейност (R&D) в иновациите, как насочваме частни и публични инвестиции в дълбоките технологии (deep tech) и модернизираме законодателството, така че научните разработки в университетите да се превръщат в технологични компании (university spin-offs), са други ключови за решаване въпроси. 

Решенията и съдържанието по тях ги има. Остава щраусът да не си зарови отново главата в пясъка.