Няма никакво значение дали трима министри ще отпаднат от кабинета на Бойко Борисов. Не би имало значение, дори да са петима. Защото те ще бъдат подменени със също толкова безизвестни, безлични и безотговорни техни наследници.

Няма значение дали ще бъде създаден орган, който да се грижи за безопасността на пътищата. Защото… такъв орган вече има. Цели 15 години. И почти никой не подозира за него. Тоест той не работи. Както няма да работи и следващият.

Всъщност няма значение и дали самият Бойко Борисов ще подаде оставка. Защото най-вероятно ще спечели изборите. А и да не ги спечели той, ще ги спечели БСП.

Разлика между БСП и ГЕРБ няма

Вижда се по пътното строителство. Резултатите от работата на поне три правителства станаха ясни миналата събота, когато 17 души загинаха в тежката катастрофа край Своге.

Така че спокойно – не се вълнувайте. Нищо не се е случило. Наблюдаваме поредното отиграване на една кризисна ситуация. Нещо, което сме гледали толкова пъти, че е безкрайно досадно дори да се изброява. Само си припомнете всички министерски оставки в трите кабинета на Борисов, който дори откриваше наследници на „отстреляните“ членове на кабинета на кръстовища.

Впрочем министър-председателят никога не е бил особено загрижен за оглавяващите ведомствата. Защото те, както стана ясно по-горе, нямат значение. А нямат значение, защото

са подбирани специално да бъдат точно такива.

Ще загуби ли системата на транспорта в България, ако го няма Ивайло Московски? Не. Но пък като го няма, може обвинението да спечели нов клиент заради трагичния инцидент, в който загина синът му. Цинично е, но така става в родната политика.

Ще загуби ли системата на сигурността в България, ако Валентин Радев не е министър? Не. Ще загубят само ресорните журналисти, които отиваха на пресконференциите му като на стендъп комедия.

Ще загуби ли „регионалното развитие“ от липсата на Николай Нанков? Че то магистралите отдавна са си ресор на Борисов, а това министерство видимо друго не извършва.

Единственото, което е изгубено, са 17 човешки живота,

безвъзвратно. И един напълно опропастен – този на шофьора на злополучния автобус. Ето това е загубата. А тази загуба ще бъде заглушена от три напълно незначителни оставки. Защото ей сега цялата държава ще започне да се занимава с това кой какво казал: Ама ще излиза ли Симеонов от коалицията? А ако излезе, ще го замени ли Марешки в управлението? А има ли право Корнелия Нинова да говори за корупция? Тотално празнословие, развихрящо се съвсем закономерно заради липсата на адекватност след всеки подобен ход на Борисов.

А той, ходът, е прозаичен и познат. Ситуацията обаче е нова и качествено различна. Досега премиерът влизаше в ролята на силния, когато му бе необходим пиар ход, за да заглушава политически кризи. Сега кризата е малко по-различна – държавата се превърна в убиец.

И не, убийците конкретно не са Нанков, Радев и Московски. Убийците са всички, които мълчаливо съучастват в превръщането на администрацията в безхаберна пихтиеста маса. Толкова безхаберна и толкова пихтиеста, че

една седмица не може да се установи кой е поставил мантинела на централен път в България.

Тоест дори някой в тази администрация да има доброто желание да търси конкретна отговорност, няма как да установи кой я носи. Защото всички са безотговорни.

И ако някой смята, че тримата изпъдени министри от кабинета са понесли политическа отговорност, това е категорично невярно. Това е жертвоприношение пред гласоподавателя, за да не понесе подобна отговорност Борисов. Но ако досега министър-председателят уволняваше този и онзи и това се смяташе за пиар, сегашните оставки са качествено различни – те са признание за вина. Не на самите висши чиновници. А политическа вина за насипното състояние, в което се намира България.

Всъщност страната изглежда точно като пътя край Своге – леко реновирана, но външният вид лъже. И съприкосновението с нея може да е смъртоносно. Буквално. А после кой каквото и да е говори, това няма значение.

Защото

в тази свинщина (без извинения за израза) участват всички.

Без изключения. И дали ще си разменят оставки, мандати, или ще се плашат един друг с предсрочни избори, това не води нито до промяна, нито връща мъртвите. Пълни телевизионните екрани и успокоява живите, че може би нещо се случва.

Единственото, което в случая има значение, е че за първи път управляващите признаха личното си участие във въпросната свинщина. Това може да катализира процес, но само ако гражданите разгадаят какво им казват и как да отговорят. Ако се задоволят с трима безименни чиновници, следващите мъртъвци на пътя може да са те.

Заглавна снимка: Кадър от видеоинтервю с Бойко Борисов на Дир.бг

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.