На второ четене

В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер е избрала да разкаже впечатленията си от романа „Сивият мъх сияе“ от Тор Вилхялмсон. Севда го намира подходящ за четене през ваканцията заради възможността да се потопиш с повече внимание в книга като тази – с многопластов сюжет и сложен език. Преводачът от исландски Стефан Паунов е работил над българското издание повече от 10 години, за да можем днес да се насладим на този впечатляващ текст на родния си език.

В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов ни припомня едно заглавие, издадено у нас през 2018 г. – „Празнината“ на младата канадска писателка от метиски произход Катерина Върмет. Това е нейният дебютен роман, който съпътства личната ѝ кауза – борбата за равенство за коренното население в Канада.

Време е за нова препоръка в рубриката ни „На второ четене“ – книгата „Изгубената душа“ на Олга Токарчук и Йоана Консехо. Изборът е на Севда Семер, която ни въвежда в повествованието така: „… историята [e] за мъж, който един ден се буди и открива липсваща част. Забравил е не само собственото си име, но и изобщо как да разговаря със себе си.“ И завършва със съвета, че „това е книга, която да подариш – първо на себе си.“ Прочетете защо.

В рубриката #навторочетене този път Стефан Иванов ни препоръчва сборника с разкази „Баркод“ от унгарската писателка Кристина Тот. „Писането ѝ е много сгъстено – и в него буквално няма нищо излишно“, споделя Стефан, докато се чуди как е възможно такава книга да не е с изчерпан тираж цели 9 години след появата ѝ на български език. Дали защото свободата, дълбочината, честността, назоваването на нещата с техните имена сякаш не са важни и нормални черти за нашето време?

В рубриката #навторочетене тази седмица Севда Семер реши да ни припомни заглавието „Кратко въведение в любовта“ от Роналд де Суза. С предупреждението, че ако избързате да направите предварителни допускания за съдържанието ѝ, рискувате да сгрешите много.