#навторочетене и Севда Семер за „Това съм аз! А ти кой си?“ на датския семеен терапевт Йеспер Юл. Според Севда книгата се опитва да разсее стремежите ни да бъдем съвършени родители. Всъщност Юл се опитва единствено да ни помогне да бъдем по-добри личности.
На второ четене
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
На второ четене: „Аркадия“
В редовната ни рубрика „На второ четене“ Стефан Иванов този път избра да ни припомни пиесата „Аркадия“ на британския драматург от чешки произход Том Стопард. Издадена в книга от „Лист“ през 2019 г., самата пиеса не е била на сцена у нас точно от две десетилетия. Според Стефан книгата се чете с удоволствие.
На второ четене: „Захарното дете“
Една прекрасна детска книга, която Севда Семер избра да ни припомни в рубриката „На второ четене“: В „Захарното дете“ Олга Громова разказва историята на малката Стела, прекарала детството си в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век в суровите условия на ГУЛАГ и изгнаничеството. Книгата е буквар за упорството да запазиш себе си и духа си, да не се превърнеш в роб. И в този ред на мисли сякаш не е само за деца.
На второ четене: „Особнякът“
На второ четене: „Литературен обяд и други разкази“
В редовната ни рубрика „На второ четене“ Севда Семер този път ни препоръчва един много разнолик сборник с разкази от ирландската писателка и носителка на наградата ПЕН Ейлиш ни Гуивна. „Писателката е майстор в това да описва съвсем обикновени личности, с които се случва нещо необикновено“, пише Севда в препоръката си за „Литературен обяд и други разкази“.
На второ четене: „Опиум“
В рубриката ни #навторочетене Стефан Иванов препоръчва една особена книга. Това е сборникът с разкази „Опиум“ от Геза Чат. Сурова книга. Безмилостна. Но както пише Стефан, ние сякаш вече живеем във всекидневието от тези разкази: „Голямата болка се случва просто ей така – настъпваш шахта, удря те ток и умираш. И никой не е виновен.“