Нека завършим с избрано от Стефан Иванов заглавие в рубриката ни „На второ четене“ – в нея припомняме за издадени преди години книги, които още могат да бъдат намерени в книжарниците и заслужават специално внимание. Стефан е силно впечатлен от мемоарите на Вера Мутафчиева, издадени в том 11 и 12 от нейните „Избрани съчинения“. Ще разберете защо, като прочетете неговата препоръка за „Бивалици“ и „Небивалици“.
На второ четене
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
На второ четене: „Сивият мъх сияе“
В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер е избрала да разкаже впечатленията си от романа „Сивият мъх сияе“ от Тор Вилхялмсон. Севда го намира подходящ за четене през ваканцията заради възможността да се потопиш с повече внимание в книга като тази – с многопластов сюжет и сложен език. Преводачът от исландски Стефан Паунов е работил над българското издание повече от 10 години, за да можем днес да се насладим на този впечатляващ текст на родния си език.
На второ четене: „Празнината“ от Катерина Върмет
В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов ни припомня едно заглавие, издадено у нас през 2018 г. – „Празнината“ на младата канадска писателка от метиски произход Катерина Върмет. Това е нейният дебютен роман, който съпътства личната ѝ кауза – борбата за равенство за коренното население в Канада.
На второ четене: „Изгубената душа“ от Олга Токарчук и Йоана Консехо
Време е за нова препоръка в рубриката ни „На второ четене“ – книгата „Изгубената душа“ на Олга Токарчук и Йоана Консехо. Изборът е на Севда Семер, която ни въвежда в повествованието така: „… историята [e] за мъж, който един ден се буди и открива липсваща част. Забравил е не само собственото си име, но и изобщо как да разговаря със себе си.“ И завършва със съвета, че „това е книга, която да подариш – първо на себе си.“ Прочетете защо.
На второ четене: „Баркод“
В рубриката #навторочетене този път Стефан Иванов ни препоръчва сборника с разкази „Баркод“ от унгарската писателка Кристина Тот. „Писането ѝ е много сгъстено – и в него буквално няма нищо излишно“, споделя Стефан, докато се чуди как е възможно такава книга да не е с изчерпан тираж цели 9 години след появата ѝ на български език. Дали защото свободата, дълбочината, честността, назоваването на нещата с техните имена сякаш не са важни и нормални черти за нашето време?