В началото на новата година нека си припомним и една много хубава и мъдра книга. В рубриката ни #навторочетене Севда Семер предлага да разлистим „Свирепо настроение“ от Йордан Радичков и ни убеждава, че макар и писан през 60-те години на миналия век, сборникът с разкази е много подходящ точно сега – и за зимата, и за продължаващата изолация… и за предстоящата пролет.
На второ четене
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
На второ четене: „Черните камъни“
Нека завършим с още една чудесна книга по препоръка на Стефан Иванов, в чиито ръце тази седмица е нашата рубрика #навторочетене. „Черните камъни“ на Хюс Кайер според Стефан „в стилистично, идейно и емоционално отношение сякаш е писана от Кафка и редактирана от Линдгрен“. Той добавя, че му напомня и на филмите на японския режисьор Миядзаки, в които децата са сериозни и отговорни. Една книга за способността ни да понасяме бремето на истината и за изкривяването на доброто, когато бива насилвано да донесе промяна.
На второ четене: „Чуй песента на вятъра. Пинбол“
В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов признава, че за първи път посяга към творчеството на Харуки Мураками, започвайки с първите новели на японския писател – „Чуй песента на вятъра“ и „Пинбол“, публикувани у нас в общо книжно тяло от издателство „Колибри“. Според Стефан (и според Мураками) отговорът на въпроса как да оцелееш в настоящето, е… като не забелязваш нищетата му.
На второ четене: „Меча република“
Любопитен факт е, че латвийският ѝ автор Юрис Звиргздинш е написал „Меча република“ специално за българските си читатели, а великолепните илюстрации в нея са на Кирил Златков. Иначе, пише Севда, „книгата е за позицията, която заемаме – пред самите себе си и в обществото, което заедно изграждаме“. И добавя: „Много съществено е да има такива книги и в детските библиотеки.“ И не само в детските. Севда Семер за рубриката ни #навтороточетене.
На второ четене: „Животът и приключенията на Джак Енгъл“
Стефан Иванов и #навторочетене за „Животът и приключенията на Джак Енгъл“ от Уолт Уитман, публикувана анонимно, на части, като поредица в пресата в средата на ХIХ век. Едва през 2017 г. негов изследовател открива съвпадения в бележниците на автора с имената на героите от публикациите и потвърждава авторството на Уитман. Така става възможно и книгата да бъде издадена посмъртно с истинското име на своя автор.
На второ четене: „Краят на земята“
Нека завършим с хубава книга. Севда Семер в рубриката ни #навторочетене избра да ни припомни, че „Краят на земята“ от Мария Роса Лохо още се намира по лавиците на книжарниците. „Краят на земята е метафорична точка, която е повече вътре в нас, отколкото в географията – пише Севда. – И е нужно всеки да стигне до граничните си точки, за да се научи да живее свободно.“
На второ четене: „Непривична земя“
И нека завършим с препоръката на Стефан Иванов за хубава и важна, но позабравена книга. В рубриката ни „На второ четене“ той ни припомня за сборника разкази „Непривична земя“ на Джумпа Лахири. Книга, посветена на познанието „как се пресажда човек в почвата на чужда страна – хваща ли, изсъхва ли, цъфти ли, връзва ли, дава ли плод“.