Говори с Нева

В новия отговор на читателско писмо Нева Мичева снове от корена на скуката до Нова Зеландия, от стогодишнината на една чешка дума до коледните пожелания и от празнотата като сцена до справянето чрез несправяне, за да ви призове накрая да ѝ пишете по-често (и повече за себе си).

И накрая… знаем, че почитателите на „Говори с Нева“ вече цели три месеца очакват нов текст. Темата на рубриката за читателски писма този път е за непоносимостите – онези дребни или пък по-сериозни неща, които остро ни дразнят в ежедневието. Прочетете отговора на Нева Мичева, озаглавен „Тръни“.

Рубриката #говорисНева този път е посветена на наблюдението, или по-скоро на съзерцанието, както Нева Мичева предпочита да го нарече. Онова съзерцание, което понякога може дори да няма цел или от него да не произтича някаква вселенска истина, но… те докосва. По човешки.

Нов отговор от Нева Мичева на читателско писмо в рубриката ни „Говори с Нева“. Темата този път е доста близка до всички, които дори в уютните си връзки са чувствали разминаване или неразбиране на човека до тях. Понякога това води до преосмисляне на взаимоотношенията в тяхната цялост.

Без съмнение, феновете на рубриката #говорисНева отдавна са нетърпеливи да прочетат нов текст. В своя отговор на читателско писмо тази седмица Нева Мичева влиза много естествено в професионалната си роля на преводач – този път във времето и между хората, и накрая стига до извода, че „различните хора се нуждаят от различни формули за живот, като с някакъв брой необходими уточнения тези формули могат да се свържат в обща, понятна история“.

Завършваме тазседмичния брой с нов отговор на читателско писмо в рубриката #говорисНева. Темата има най-малко общо кратно, което този път е… 84. „Случайност? Не мисля.“ Но както обикновено, и този текст на Нева Мичева е изпъстрен с препратки, които заслужават да ги проследите една по една и да им отделите нужното време. Няма да съжалявате!