Точно преди една година писахме как готвената от Европейския съюз авторскоправна реформа ще компрометира една от фундаменталните ценности на Съюза – свободата на изразяване. Година по-късно предложението на Европейската комисия от 2016 г. е на финалната права – предстои гласуване на целия Европейски парламент на 26 март т.г. Най-после ще стане ясно дали консистентните усилия на отделни личности, общности, политически представители на някои държави членки на ЕС и огромен брой организации за отпадането на спорните членове 11 и 13 от директивата ще дадат желания резултат.

Накратко, член 11 (#LinkTax) въвежда ново сродно право за медийните издатели при цифровото използване на техни публикации – изисква се позволение на база договор, лицензиране и респективно заплащане. Това би засегнало и препратките (линковете) и извадките, когато един сайт се позовава на друг материал в Мрежата; важи и за автоматично извлеченото съдържание, което се генерира при споделяне на статия в социалните мрежи.

Член 13 (#CensorshipMachine) пък засяга филтрирането, или т.нар. „контрол на входа“, на качваното от потребителите съдържание. Този член изисква преглед, включително с използване на автоматизирани системи, и при нужда премахване на всяко качвано от потребителите съдържание, което евентуално би нарушило нечии авторски права. Задължението се вменява на интернет платформи, приютяващи голямо количество потребителско съдържание (освен онези на по-малко от три години, с годишен оборот под 10 млн. евро и месечни посетители под 5 млн. души).

Нека разгледаме какво се случи през тази една година, какво да очакваме от гласуването в ЕП, каква е позицията на българските евродепутати. А също и какво казва гласът на разума в лицето на евродепутати като Юлия Реда; множество организации, защитаващи цифровите права; важни представители на индустрията, явяваща се главна заинтересована страна от реформата; и голям брой експерти в областта, в т.ч. и у нас.

Историята на директивата

Ако развитието на това досие бъде представено като крива, отразяваща преди всичко реакциите в обществото и медийното отразяване, то именно сега кривата достига своята кулминационна точка. Тоест сега е последната възможност за реакция, която да бъде забелязана и която да предопредели идва ли нова ера за отговорността на платформите и свободата на словото онлайн.

Практиката показва, че когато дадено законодателно предложение стигне до толкова напреднал етап, много рядко то бива отхвърлено в решаващия пленарен вот. И все пак такива примери има – подобно на директивата за авторското право, съдбата на Международното търговско споразумение за борба с фалшифицирането, или ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), също бе в ръцете на членовете на ЕП. Европейският парламент отхвърли ACTA с 478 гласа „против“ срещу 39 „за“ (и 165 „въздържали се“). Тогава EDRi – международна неправителствена организация, защитаваща европейските цифрови права, чийто глас се откроява и в хода на съпротивата срещу реформата в авторското право – изтъкна, че приемането на ACTA би попречило за години напред да се приеме една адекватна на днешната действителност система за авторски права в Европа.

Следната инфографика показва нагледно какъв път измина досието за директивата за авторското право в цифровия единен пазар 2016/0280 (COD) от 2016 г. до днес. Важните събития и ключовите решения – гласувания в комисии, в пленарната зала, в Комитета на постоянните представители на държавите членки в ЕС (COREPER), публикувани изследвания и отворени писма и т.н. – са много повече. Ние ще се спрем само на някои от тях, с по-специален фокус върху българската позиция и това доколко българските евродепутати и държавници са изразители на нагласите на гражданското общество у нас и безкомпромисно защитават правата на европейските граждани като цяло и на българските в частност.

Данни и инфографика: create.ac.uk
Адаптация: Иглика Иванова, toest.bg

Междувременно на 1 юни 2018 г. по покана на „Цифрова република“ Юлия Реда изнесе лекция в Софийския университет за авторскоправната реформа. Усилията на немската депутатка (представителка на Пиратската партия на Германия в ЕП и докладчик в сянка по досието) да противодейства на приемането на директивата, което, по думите ѝ, означава драстично ограничаване на способността ни да бъдем активни граждани онлайн, далеч не се изчерпват с гласуванията ѝ в комисиите и в пленарната зала. Родената през 1986 г. германка (зам.-председателка на групата на „Зелените“ и на Европейския свободен алианс) е сред най-активните членове на ЕП в социалните медии, където дава гласност на случващото се в Брюксел и помага на всеки гражданин на ЕС не само да знае, но и да разбира нормотворческия процес и ефектите от европейското законодателство.

Чл. 11 е типично германско предложение – големи немски издатели като Аксел Шпрингер лобират активно за неговото приемане. Опитвайки се да разреши проблема с все по-трудно функциониращите бизнес модели на медиите, Германия лобира за очевидно нефункциониращо законодателство“, обяснява Реда, чийто профил в Twitter, следван от над 70 000 души, може да се разглежда като независима медия с влияние не само в ЕС, но и от другата страна на Атлантика.

Позициите на българските евродепутати

Имената на Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП) и на Ангел Джамбазки (ОП/ЕКР) се открояват поради обстоятелството, че първият е член, а вторият – заместник в правната комисия JURI на ЕП, която е водеща по досието на директивата и наброява общо 25 членове. От значение за започване на тристранни преговори по предложението на ЕК беше вотът в тази комисия на 20 юни 2018 г., който даде зелена светлина за последвалото гласуване в пленарната зала през юли същата година. Тогава председателството на Съвета на ЕС се осъществяваше от България – за пръв път от присъединяването ни към Съюза. Затварянето на това досие бе един от приоритетите на нашето председателство. В резултат на гласуването в JURI на 20 юни спорните членове бяха приети с неубедително мнозинство.

Само две седмици по-късно, на 5 юли, гласуването се прехвърли в пленарната зала, тоест с участието на всички членове на Европейския парламент от 28-те държави членки, пожелали да упражнят правото си на глас. Използвайки шанса да окажат влияние и да си осигурят повече време в търсене на компромиси, евродепутатите отхвърлиха възможността работата върху директивата да продължи (с 318 гласа „против“ срещу 278 „за“ и 31 „въздържали се“) и осуетиха даването на мандат за преговори със Съвета на ЕС по тогавашния текст на проектодирективата, с акцент върху въпросните противоречиви разпоредби в него.

Вляво са резултатите от гласуването на 5 юли 2018 г., а вдясно – на 12 септември 2018 г.

На гласуването на 12 септември обаче подкрепящите директивата са значително повече. Отрицателните гласове от българска страна идват от различни хора – Станишев, Бареков, Джамбазки, но единствено Момчил Неков показва някаква последователност. Той е и единственият към днешна дата български евродепутат, който заедно с още 107 свои колеги от ЕП декларира в платформата Pledge2019.eu, че няма да подкрепи предложението в предстоящия решаващ вот.

Как гласуваха българските евродепутати на 5 юли и 12 септември 2018 г.

Път към окончателното гласуване в Парламента бе проправен на 26 февруари т.г. с поредно гласуване в JURI, този път с по-голяма подкрепа за проекта (100% от ЕНП, 100% и от френските депутати, които са около четвърт от състава на цялата комисия), в т.ч. с гласа на Емил Радев.

Какви са нагласите на българските евродепутати дни преди окончателния вот?

За да научим отговора на този въпрос, направихме опит да се свържем с всеки от 17-те български евродепутати, използвайки официалните канали за тази цел: телефонна линия с офисите им в Брюксел, официален имейл адрес, официални Facebook страници. Ето го и резултатът от „офанзивата“ ни:

Нито един български представител в Европейския парламент не отговори на изпратеното лично до него писмо (до предоставения в страницата на Европейския парламент имейл адрес). Неджми Али, Николай Бареков, Филиз Хюсменова, Андрей Ковачев, Искра Михайлова, Андрей Новаков, Емил Радев, Сергей Станишев и Владимир Уручев не отговориха и на съобщения в официалните си профили във Facebook (за онези от тях, които имат такъв и са позволили изпращането на съобщения), нито успяхме да се свържем с някого в офисите им в Брюксел.

Връзка с Ангел Джамбазки също не бе осъществена. След гласуването на JURI на 20 юни 2018 г. Джамбазки написа следното: „За съжаление, въпреки усилията си, не успяхме да повлияем на мнението на останалите колеги относно вредите, които могат да нанесат някои от предложените от тях текстове в директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар. Надявам се по време на междуинституционалните преговори да се намери добър и приемлив компромис, който да гарантира свободата на словото и мненията в социалните мрежи, да осигури на потребителите правото да качват и разпространяват свободно своето мнение или създаденото от тях съдържание и който да удовлетворява издателите и доставчиците на услуги и платформите в интернет. Лично аз гласувах против двата текста на член 11 и член 13 във вариантите, в които бяха приети днес, не подкрепих доклада и не подкрепих даването на мандат за преговори.“ Както става видно от горната таблица, само няколко дни по-късно г-н Джамбазки гласува „за“, а през септември – „против“, което силно затруднява прогнозирането на вота му в края на март.

Успяхме да се свържем с асистенти от офисите в Брюксел на Петър Курумбашев, Илхан Кючюк, Ева Майдел и Георги Пирински, както и с офиса в София на Светослав Малинов. „Г-н Курумбашев подкрепя борбата с пиратството и правата на авторите още от времето, когато е бил продуцент на Ку-Ку“, обясни служител в офиса на Петър Курумбашев в Брюксел, което може да се тълкува еднозначно като намерение за положителен вот в ЕП. Самият Курумбашев е в България и участва в различни прояви. „Получаваме много спам, не можем да съобщим официална позиция“, научихме след осъществена телефонна връзка с офиса на Илхан Кючюк. „Г-жа Майдел получава много писма в тази връзка, чете ги и се интересува от различните гледни точки. Не мога да заявя позиция от нейно име“, сподели служител в офиса на Ева Майдел в Брюксел, отказвайки да се представи.

Светослав Малинов също е България. Информация за това даде служител в неговия софийски офис, поемайки ангажимент за обратна връзка. Подобен ангажимент пое и асистентът на Георги Пирински от офиса му в Брюксел. До момента обаче отговор не сме получили.

Както вече стана дума, позицията на Момчил Неков e декларирана многократно – освен през платформата Pledge2019.eu, Неков още след второто гласуване в ЕП на 12 септември м.г. изрази негативното си мнение относно директивата в прессъобщение до медиите.

Изводи: Всички служители, с които осъществихме контакти, изтъкнаха голямото количество запитвания във връзка с директивата за авторското право, които получават техните началници. Запитвания, определени като „спам“ от офиса на Илхан Кючюк.

За презентацията е нужен JavaScript.

Стопкадри от видеа от кампанията на Юлия Реда срещу директивата за авторско право

Съпротивата

Самата Юлия Реда бе сравнена с идеолозите на Брекзит в публикация на Европейската комисия в Medium, озаглавена „Директивата за авторското право: как на тълпата бе казано да спаси дракона и да покоси рицаря“. Реда коментира: „Когато бях избрана преди 5 години, след като Германия прие лобистки закон, който съкруши малките медии и помогна на Google, никога не съм си представяла, че като се противопоставя на същия закон на европейско ниво, ще подтикна Европейската комисия да ме сравни с кампания за Брекзит“. По-късно статията беше свалена от ЕК.

Броени дни преди гласуването в ЕП предстои да се проведат шествия на различни места в Европа. Към момента България не фигурира сред държавите, които ще се включат в протестите, организирани на 23 март. Два дни преди това, на 21 март, немската версия на Уикипедия ще се включи в протеста, като спре да обслужва потребителите си за 24 часа – т.нар. blackout. Действие, определено от лобист като „терористични методи“. Уикипедия е пряко засегната от влизането в сила на новата директива.

Юлия Реда: „Уикипедия е изключена от обхвата на чл. 13, но не и на чл. 11! В резултат на данъка върху връзките Уикипедия не би могла повече да използва референтни списъци за по-нататъшно четене, които изобразяват откъси от статии.“

„Онлайн филтрирането ще сложи край на свободния интернет. И противоречи на принципите на Уикипедия“, заяви в позицията си и екипът на българската версия още по време на Българското председателство на Съвета и произлезлите от него ходове, приближаващи ни към налагането на #censorshipmachine и #linktax.

Как да се включите?

Ако се чудите дали да пишете, или да позвъните на евродепутатите, Юлия Реда смята телефонното обаждане за по-надежден начин на връзка. За целта е достатъчно да влезете в платформата Pledge2019.eu и да изберете онези имена, с които бихте искали да разговаряте – връзката се осъществява автоматично през платформата чрез входящо обаждане до посочен телефонен номер.

Може да се включите в призива на фотографката Тихомира Методиева – Тихич. В писмото си до българските евродепутати тя пише: „Имплементирането на автоматични филтри, които да контролират каченото от потребителите съдържание, превръща интернет от отворена платформа за споделяне в инструмент за цензуриране и преследване на потребителите. Това не подпомага творците. Това възпрепятства развитието им.“

Не е късно да подпишете и безпрецедентната по своята численост Петиция срещу Директивата за авторското право на ЕС, събрала близо 5 млн. подписа.

За финал не ни остава нищо друго, освен да дадем думата на сър Тим Бърнърс-Лий, създателя на уеб мрежата, който описва директивата за авторското право като „регулаторен модел“, предназначен за ерата на печатната преса. Той апелира към представителите на европейските граждани в ЕС да застанат зад цифровите ни права и припомня, че „Мрежата дава на всеки властта да говори, без да пита никого за позволение“. Право на свобода на изразяване, което ще изгубим, в случай че чрез директивата бъдат въведени филтрите при качването на съдържание. „Отворената мрежа е за всички и е съюзник на твореца. Нека гарантираме, че това ще продължи да е така“, пише още сър Бърнърс-Лий през ноември м.г., в навечерието на 30-тата годишнина от създаването на уеб мрежата.

Заглавна снимка: © Dennis Deutschkämer

Иглика Иванова

Иглика Иванова

Докторант в катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с фокус върху теми като свободата на изразяване онлайн и медийната грамотност. Вярва в основните ценности на Европейския съюз, в постижимостта на мотото „Единство в многообразието“ и в индивидуалния и колективния човешки интелект.