Клоуните Котън и Моп за радостта и силата да разобличаваш гадостите в света

Те са улични клоуни вече 20 години. „Буквално не знам как да бъда нещо друго, освен клоун“, казва Котън. Брат му Моп кима утвърдително с глава, докато слуша, но за пореден път връзката се губи и видеоразговорът ни отново за кратко е прекъснат.

Пътувам из страната, но съм решен на всяка цена да интервюирам двамата клоуни, така че търпя проблемите с връзката. Срещнах ги случайно край НДК на 19 юли и ги помолих за интервю още тогава. Нямаше как да знам, че нещо ще засили интереса ми до такава степен, та да прекъсна ваканцията си за интервю и за този текст. А това „нещо“ беше в новините на следващата сутрин…

„Колко полицаи са нужни, за да спреш двама клоуни?“

Такъв е надписът на видеото от арестуването им, което Котън и Моп са качили в своя TikTok. Действието се развива на ъгъла на една от пресечките в пешеходната част на Витошка. Видеото показва четирима от десетте пристигнали на „местопрестъплението“ униформени и една от трите патрулки. Понеже да се удари клоун, при това пред тълпа в центъра на столицата, не е съвсем приемливо, възпирането видимо не е лесно за органите на реда – както се вижда от последващото видео на двамата братя, озаглавено „История на един предизвестен арест“. Видеото е озвучено от песента Boss of Me, станала популярна от сериала Malcolm in the Middle с припев „Ти не си ми шеф“.

„Обикновено правим трийсетминутни представления – обясняват братята. – Понякога спираме движението в малки улички за минутка и каним хората да играят с нас. Ако не искат, не ги караме, това е окей!“ Така например в друго видео собственик на луксозен мерцедес не е съгласен клоуните да сядат върху капака на возилото, затова братята стават незабавно и бързат да почистят следите, оставени от седалищните им части.

Полицаите обаче категорично не са искали да си играят. „Отначало ни правеха някакви знаци, но ние не ги разбирахме и продължихме с играта.“ Униформените разчитат това като провокация и случаят стига до белезници и 20 часа в ареста. Към последните дни на юли, когато пиша този текст, Котън и Моп очакват призовка за 15 август, когато вероятно ще им бъде наложена глоба за хулиганство.

„Полицаите не познават това изкуство.“ Братята казват, че те и хората с техния занаят често имат проблеми с полицията по цял свят. „Обикновено ни завеждат в полицейското управление, разпитват ни и ни пускат.“ Такава е и версията на СДВР според „Дневник“. „Но никога не ни се е случвало да ни сложат белезници и да ни държат толкова дълго.“

Из дискусиите по случая на тяхната Facebook страница чета поучителен обмен на мнения. Потребител, автор на илюстрация, която братята са споделили, коментира:

За съжаление, полицията в България, бидейки основно използвана като инструмент за политическа репресия, се е превърнала в клоунада, но не и смешна или развлекателна. И явно мразят конкуренцията.

Но братята отговарят:

Благодарим ти за страхотното изображение! Бихме желали обаче да не ни сравняваш с политици и полицаи – нашата работа е сериозна и уважавана.

В публикацията, под която се развива този разговор, те казват:

Как е възможно двама клоуни да са отговорни за разобличаването на подобна ситуация? Отговорът е скрит в историята на комедията. Чрез нея (независимо дали е с ясно, или не социално послание) можем да повлияем на дълбока промяна в съзнанието и в начина, по който функционира светът. Един „несериозен“ персонаж като клоуна има силата (задължението) да разобличава гадостите в света. Реакцията на нашето шоу беше впечатляваща и толкова дълбока, че принудихме властите да се замислят и да променят начина, по който виждат и действат по отношение на уличното изкуство. Не го очаквахме, признаваме, че можеше да бъде различно, но нещо в интуицията на артиста ни принуждава да стигнем до „последните последствия“. Изкуството не е красив продукт, то трябва да провокира чувства и мисли.

От Мексико през България

Котън и Моп, всъщност братя Нандаяпа, са основатели на компания, посветена на цирковото и уличното изкуство. Тази година те са гости на „Мини Арт Фест“ в Царево. Посетили са вече 25 страни по света. „И се надяваме да посетим всичките 200“, отвръщат те на въпрос как си представят следващите 20 години.

Родителите им са сред пионерите в занаята в родината им Мексико, и по-точно в столицата ѝ. „Правили са представления по улици, подлези, гари още преди 35 години.“ Всъщност се оказва, че уличното цирково изкуство има солидни традиции в централноамериканската страна.

У нас очевидно това съвсем не е така. Запитах се необходими ли бяха разправиите с полицията и целият публичен отзвук, за да проявя интерес към труда на тези хора? И възможно ли е в сблъсъка с органите на реда да има известна преднамереност от страна на артистите? Несъмнено отговорът е „да“ и на двата въпроса и това е част от задачата на изкуството.

„Усетихме добра енергия на улицата“, казва Моп. Същевременно „хората често ни помагат в такива ситуации, но не и тук – околните само снимаха с телефоните си“. Братята си го обясняват със значима разлика в културата: „Изглежда, тук културата е… някак тежка, докато в Мексико е весела“, обяснява Котън. Каквото и да влага в тези думи, не бих могъл да го оспоря.

Социалният цирк

Питам ги как биха обяснили изкуството си и как го възприемат самите те. Отговарят, че го смятат за вид социална дейност. „Искаме да насърчим хората да се радват на живота, да разчупим сивотата и грижите на града“, казва Котън. „Особено след пандемията, а сега и тази война, която е толкова близо до вас, хората имат нужда да се усмихват. Изпращаме послание за споделена радост, за свят без войни“, допълва Моп.

Всичко това е свързано и с един от големите им проекти: Circo Pal’Barrio – фестивал на социалния цирк, който те реализират вече пет години за онези, които не могат да си позволят посещение на традиционен цирк. Всъщност развиващата се по света тенденция на социалните циркове цели да съчетава развлекателното и творческото начало с образованието и социалната дейност, да развива умения и да овластява – особено децата и младите хора, но и други групи, които в различни контексти са изключени от обществения живот и имат ограничени възможности за изразяване и развитие.

Ако можете, посетете „Мини Арт Фест“ това лято. Но във всички случаи се оглеждайте за клоуни из града и поиграйте с тях. Все някой трябва да ни накара да се посмеем и по възможност да разобличи ситуациите, които забързаното ежедневие ни кара да смятаме за приемливи.

Заглавна снимка: © Enid Hernández Fotografía