В рубриката #навторочетене този път Стефан Иванов ни препоръчва сборника с разкази „Баркод“ от унгарската писателка Кристина Тот. „Писането ѝ е много сгъстено – и в него буквално няма нищо излишно“, споделя Стефан, докато се чуди как е възможно такава книга да не е с изчерпан тираж цели 9 години след появата ѝ на български език. Дали защото свободата, дълбочината, честността, назоваването на нещата с техните имена сякаш не са важни и нормални черти за нашето време?
Култура
По буквите: Коту, Милчева, Радичков
В рубриката #побуквите Марин Бодаков отново е подбрал три чудесни книги с разкази, които не бива да пропускате. Великолепната колекция (два сборника в едно книжно тяло) „Край никой път“ от мозамбикския писател Мия Коту, новото издание на „Как така?“ от Йордан Радичков, публикуван за първи път през 1974 г., и първата книга на Емилия Милчева „Ела и ме спаси“. Да, това е същата Емилия Милчева, която четете всяка седмица в „Тоест“. Същата, но и напълно различна…
Трима поети и един художник за Андрей Даниел
Остават ви само два дни, в които може да разгледате изложбата „Андрей Даниел. Между две епохи“, в която са включени над 160 картини, разположени на двата етажа на Софийската градска художествена галерия. А ние ви подаряваме текст, напоен със спомените на поетите и негови приятели Силвия Чолева, Марин Бодаков и Иван Теофилов, както и на неговия ученик – художника Константин Костов.
Инфраструктурата на съвременния танц
Отсъствието у нас на споделено национално пространство за съвременен танц – със собствена програма и възможности за репетиции, което да приобщава средата и публиката – е все по-видимо. В тази връзка Демна Димитрова разговаря с хореографите Симона Дяконеску, Вили Прагер, Кармен Коцофана и танцьора Адриан Попица за Националния център за танц в Букурещ и за неговата роля в развитието на съвременния танц и пърформанс в Румъния.
На второ четене: „Кратко въведение в любовта“
Видимият характер. Изложбата за Борис и Славка Деневи в СБХ
„Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ е изложба, която Зорница Христова признава, че е преживяла като литература. За задочното ѝ общуване с двамата творци и емоционалното въздействие, което разглеждането на изложбата в СБХ провокира у нея, тя разказва в своя текст „Видият характер“.