И нека завършим с препоръката на Стефан Иванов за хубава и важна, но позабравена книга. В рубриката ни „На второ четене“ той ни припомня за сборника разкази „Непривична земя“ на Джумпа Лахири. Книга, посветена на познанието „как се пресажда човек в почвата на чужда страна – хваща ли, изсъхва ли, цъфти ли, връзва ли, дава ли плод“.
Култура
Писането е тревожен процес. Разговор с авторките на „Вайръл стихове за секс и драма“
Точно в началото на извънредното положение във Facebook се появява едно пространство за свободна и иронична поезия. Стиховете и страницата с провокативното название „Вайръл стихове за секс и драма“ са дело на Антония и Цветелина – „две жени, които чупят клишета, прекрачват граници и нарушават табута в литературата с подръчни средства“. Така ги описва Стефан Иванов, който провежда това интервю с двете дами.
Технологията като епична поезия. Разговор с писателя Кен Лиу
Стефан Русинов, който води нашата рубрика „Китай отвътре“, проведе необичайно интервю с американския фантаст от китайски произход Кен Лиу, носител на много престижни награди и като автор, и като преводач. Опитът на Лиу като софтуерен инженер и правен консултант добавя онази щипка реалност във фантастиката, която пише.
По буквите: Вазов, Валзер, Дюрас
И нека завършим с три нови книги, които привлякоха вниманието на Марин Бодаков за рубриката му #побуквите. Този път това са антологията на Иван Вазов, съставена от Борис Христов; „Микроскрипти“ на Роберт Валзер, която Марин определя като артистичен обект – рядкост за българската издателска култура; и сборникът с есета на Маргьорит Дюрас „Материалният живот“.
На второ четене: „Другата ръка“
По дефиниция не е лесно да се пише по трудни теми като нелегалната емиграция, моралната отговорност да се защитаваме един друг и всекидневието на ръба на оцеляването. Романът е добър, езикът е поетичен, чете се задъхано, особено в моментите, в които безшевно преминава в трилър, а после се връща обратно. Помага да се мисли за определени теми, вярно е, но и е само началото на дълъг разговор.
„Това е филм за мен.“ Разговор с режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов
Има ли разлика в рецепцията на „Бащата“ в различни точки на света? / Петър: „Оказа се, че образите и идеите в „Бащата“ са доста универсални. В различни точки на света различни зрители имат една и съща реакция: „Това е филм за мен“, „Това съм го преживявал“, „От това се страхувам“…“ / Кристина: „Може би това се дължи на простия факт, че филмът се занимава с тема, която е много човешка, едва ли не неизменна част от нашата съдба.“
На второ четене: „Неосветените дворове“
Радичков самоиронично пише, че му се струва как само се е плъзнал по повърхността на северния свят – но не е прав. Той отива на дълбоки и сенчести места както на север, така и на юг, запад и изток, и наблюдава човеците, пръснати по света, защото „там, където има човек, все има неосветени места, все има тъмни дворове и сред тях играеща светлина“.