Има ли здравословен снобизъм?
Днес аргументът е, че „несложното“ писане привлича за каузата на четенето много по-широк кръг от хора, които иначе просто няма да посегнат към книгата. Питам се обаче дали ги привлича за четене, или само за купуване на книжния продукт; дали четенето с разбиране също е някак си важно; и дали...
Всеки може да изпадне в състояние на невидимост
Марин Бодаков в откровен разговор с Наталия Делева, чийто дебютен роман „Невидими“ изгражда страховитата панорама на дискриминираните по един или повече признаци човешки същества – и дискретно критикува емоционалното заскрежаване в съвременното българско общество.
Тайни неща пред непознати
Разговор с Мария Донева: „Много пъти съм си мислила, че във вечната война между доброто и злото не мога да бъда генерал, нито войник, нито военен лекар. Искам да бъда милосърдна сестра в битките. Да оставам там и след като всичко свърши. Да изслушвам. Да пиша писма до майките и...
Дефрагментация: съвременната литература на страните от бивша Югославия
Какво се случва в духовния живот на републиките от бившата Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ)? Каква е съвременната култура на разказа на Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Македония, Косово?
Тодор Цонев – художникът в сянка
Изложбата „Светът според Тодор Цонев“ е ретроспективен поглед към творчеството на значимия български художник, карикатурист, интелектуалец, дисидент с незавидна съдба, но с огромно достойнство и изключителна способност да дефрагментира и разпердушинва тоталитарната система на ниво „физиономия“.
В черни дни се пее, че живеем в черни дни
Този цитат от Брехт е мото на последния спектакъл на Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“. Дали това ще е наистина последната му изява на сцената? Кой днешен синдром предизвика поредното му „отлъчване“? Живеем ли в условия на „съвременна диктатура“, в която мислещите хора силно смущават силните на деня?...
Съвременната клубна култура
Берлин, 2 май, 7 сутринта. Поклащам се с голяма група хедонисти на фона на изгряващото слънце. Всичко наоколо ме предразполага да се отпусна и да поостана в безвремието, което берлинската клубна култура така умело създава. Това е silent party – слушаме избора на диджея на индивидуални слушалки, настроени на честота...
Стрели от доброта
Здравей, Нева! Абе прави ли ти впечатление, че вече няма социална лирика? Единствените, които се пънат, са в чалгата. И в хип-хопа (ама и той е чалга). Една Милена не’аше нерви последно преди трийсетина години и май това беше. Защо така? Затлъстяхме? Затъпяхме от скролване? Може пък да не съм...