И нека завършим с препоръката на Стефан Иванов за хубава и важна, но позабравена книга. В рубриката ни „На второ четене“ той ни припомня за сборника разкази „Непривична земя“ на Джумпа Лахири. Книга, посветена на познанието „как се пресажда човек в почвата на чужда страна – хваща ли, изсъхва ли, цъфти ли, връзва ли, дава ли плод“.
На второ четене
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
На второ четене: „Другата ръка“
По дефиниция не е лесно да се пише по трудни теми като нелегалната емиграция, моралната отговорност да се защитаваме един друг и всекидневието на ръба на оцеляването. Романът е добър, езикът е поетичен, чете се задъхано, особено в моментите, в които безшевно преминава в трилър, а после се връща обратно. Помага да се мисли за определени теми, вярно е, но и е само началото на дълъг разговор.
На второ четене: „Неосветените дворове“
Радичков самоиронично пише, че му се струва как само се е плъзнал по повърхността на северния свят – но не е прав. Той отива на дълбоки и сенчести места както на север, така и на юг, запад и изток, и наблюдава човеците, пръснати по света, защото „там, където има човек, все има неосветени места, все има тъмни дворове и сред тях играеща светлина“.
На второ четене: „Да говорим за смъртта“
Смъртта е тема на едно любопитно и позабравено четиво, което Севда Семер ни припомня в нашата рубрика #навторочетене. Малката книжка „Да говорим за смъртта“ на Франсоаз Долто няма претенции за изчерпателност, но е покана за разговор и размисъл. Особено когато насреща са деца. „Темата за смъртта, разбира се, е и темата за живота“, пише Севда.
На второ четене: „Рифът“
На Стефан Иванов е новата препоръка за позабравена книга от рубриката ни #навторочетене. Този път това е романът „Рифът“ на Едит Уортън, първата жена – носителка на „Пулицър“ за литература. Самата авторка сякаш не е харесвала особено тази своя творба, но Стефан никак не е съгласен: „Усетът на Уортън за социално наблюдение, анализ и детайл е забележителен.“
На второ четене: „Есен“
В рубриката ни #навторочетене Севда Семер избра да ни припомни едно заглавие, издадено у нас преди около две години и написано от шотландската писателка Али Смит в месеците, последвали вота за Брекзит. Това, разбира се, задава определен фон на романа „Есен“, но всъщност книгата е за разговорите помежду ни. Или за проекциите на отсъствията им.
На второ четене: „Вдъхновение“
В рубриката ни #навторочетене тази седмица Стефан Иванов е избрал един позабравен сборник с разкази на Исак Бабел. „Вдъхновение“ е съставен от преводачката му София Бранц и ни връща около век назад в „хаотичен период на безредици и евтина смърт“. Стефан отбелязва колко е хубаво да се четат книги, в които литературата не мълчи.
На второ четене: „Балконът“
На второ четене: „Книга за другите“
В рубриката „На второ четене“ този път Стефан Иванов се е спрял на сборника разкази „Книга за другите“, чийто съставител и редактор е Зейди Смит. „Прочитът на сборника, особено в настоящата ситуация на глобална и локална изолация, въздейства като върволица от срещи с хора и поне малко помага да се наваксат липсите от пълноценна комуникация на живо“, пише той.