В рубриката #навторочетене този път Стефан Иванов ни препоръчва сборника с разкази „Баркод“ от унгарската писателка Кристина Тот. „Писането ѝ е много сгъстено – и в него буквално няма нищо излишно“, споделя Стефан, докато се чуди как е възможно такава книга да не е с изчерпан тираж цели 9 години след появата ѝ на български език. Дали защото свободата, дълбочината, честността, назоваването на нещата с техните имена сякаш не са важни и нормални черти за нашето време?
На второ четене
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
На второ четене: „Кратко въведение в любовта“
На второ четене: „Московиада“
Започнахме с „Българиада“, отскочихме до Колумбия и нека завършим този брой, припомняйки си книгата на Юрий Андрухович „Московиада“. Препоръката е на Стефан Иванов в редовната ни рубрика „На второ четене“. Романът на украинския писател всъщност е продукт на 90-те години на миналия век и е силно повлиян от това време, но осветлява процеси и предсказва събития с плашеща, сурова прецизност.
На второ четене: „Това съм аз! А ти кой си?“
На второ четене: „Аркадия“
В редовната ни рубрика „На второ четене“ Стефан Иванов този път избра да ни припомни пиесата „Аркадия“ на британския драматург от чешки произход Том Стопард. Издадена в книга от „Лист“ през 2019 г., самата пиеса не е била на сцена у нас точно от две десетилетия. Според Стефан книгата се чете с удоволствие.
На второ четене: „Захарното дете“
Една прекрасна детска книга, която Севда Семер избра да ни припомни в рубриката „На второ четене“: В „Захарното дете“ Олга Громова разказва историята на малката Стела, прекарала детството си в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век в суровите условия на ГУЛАГ и изгнаничеството. Книгата е буквар за упорството да запазиш себе си и духа си, да не се превърнеш в роб. И в този ред на мисли сякаш не е само за деца.