В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов признава, че за първи път посяга към творчеството на Харуки Мураками, започвайки с първите новели на японския писател – „Чуй песента на вятъра“ и „Пинбол“, публикувани у нас в общо книжно тяло от издателство „Колибри“. Според Стефан (и според Мураками) отговорът на въпроса как да оцелееш в настоящето, е… като не забелязваш нищетата му.
На второ четене
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
На второ четене: „Меча република“
Любопитен факт е, че латвийският ѝ автор Юрис Звиргздинш е написал „Меча република“ специално за българските си читатели, а великолепните илюстрации в нея са на Кирил Златков. Иначе, пише Севда, „книгата е за позицията, която заемаме – пред самите себе си и в обществото, което заедно изграждаме“. И добавя: „Много съществено е да има такива книги и в детските библиотеки.“ И не само в детските. Севда Семер за рубриката ни #навтороточетене.
На второ четене: „Животът и приключенията на Джак Енгъл“
Стефан Иванов и #навторочетене за „Животът и приключенията на Джак Енгъл“ от Уолт Уитман, публикувана анонимно, на части, като поредица в пресата в средата на ХIХ век. Едва през 2017 г. негов изследовател открива съвпадения в бележниците на автора с имената на героите от публикациите и потвърждава авторството на Уитман. Така става възможно и книгата да бъде издадена посмъртно с истинското име на своя автор.
На второ четене: „Краят на земята“
Нека завършим с хубава книга. Севда Семер в рубриката ни #навторочетене избра да ни припомни, че „Краят на земята“ от Мария Роса Лохо още се намира по лавиците на книжарниците. „Краят на земята е метафорична точка, която е повече вътре в нас, отколкото в географията – пише Севда. – И е нужно всеки да стигне до граничните си точки, за да се научи да живее свободно.“
На второ четене: „Непривична земя“
И нека завършим с препоръката на Стефан Иванов за хубава и важна, но позабравена книга. В рубриката ни „На второ четене“ той ни припомня за сборника разкази „Непривична земя“ на Джумпа Лахири. Книга, посветена на познанието „как се пресажда човек в почвата на чужда страна – хваща ли, изсъхва ли, цъфти ли, връзва ли, дава ли плод“.
На второ четене: „Другата ръка“
По дефиниция не е лесно да се пише по трудни теми като нелегалната емиграция, моралната отговорност да се защитаваме един друг и всекидневието на ръба на оцеляването. Романът е добър, езикът е поетичен, чете се задъхано, особено в моментите, в които безшевно преминава в трилър, а после се връща обратно. Помага да се мисли за определени теми, вярно е, но и е само началото на дълъг разговор.
На второ четене: „Неосветените дворове“
Радичков самоиронично пише, че му се струва как само се е плъзнал по повърхността на северния свят – но не е прав. Той отива на дълбоки и сенчести места както на север, така и на юг, запад и изток, и наблюдава човеците, пръснати по света, защото „там, където има човек, все има неосветени места, все има тъмни дворове и сред тях играеща светлина“.