От години неправителствените организации в страната се борят да утвърдят доброволчеството като разпознаваема форма на занимание, в което българите да влагат систематично усилия, енергия и време. До момента тези усилия имат променлив успех, като според данни от Световния дарителски индекс едва 5% от населението е участвало в доброволчески инициативи през 2018 г., докато 18% са отделили пари за определена кауза. Средствата са важни за съществуването на неправителствения сектор, но без „хора на терен“ е невъзможно да се изпълняват трудоемки дейности, като например връщане на общностния дух в отдалечени села или приготвяне на храна в социална кухня.

През последните пет години участвах в множество акции, свързани с опазване на околната среда и от първо лице се уверих, че в България съществуват разнообразни възможности за доброволчество, повечето от които не са известни на голяма част от обществото. Например в Спасителния център на „Зелени балкани“ в Стара Загора бях свидетел как се извършва лечение на диви животни и се подготвят редки видове птици за завръщане в природата, а с екипа на „WWF България“ стигнах до Белене, за да науча повече за възможностите за възстановяване на популациите на изчезващи есетри в р. Дунав. С малко търсене и щипка ентусиазъм всеки може да намери подходяща за себе си кауза и в сфери като изкуството, културата, работата с възрастни хора или образованието.

Една от най-вдъхновяващите и устойчиви през годините кампании, в които съм се включвал, е почистването на високопланински и труднодостъпни територии, организирано от сдружение „За Земята“. Идеята възниква у група ученици от гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора през пролетта на 1999 г. и за две десетилетия в инициативата са взели участие над 1500 души, които са събрали около 130 тона отпадъци от планински върхове, морски плажове и защитени местности. Тази година „Чистенето“, както е известно накратко между участниците, напусна обичайните локации в националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ и се насочи към слабо познатия район на Западните Родопи, над селата Мугла и Гела.

Пейзаж около х. „Чаирски езера“
Пейзаж около х. „Чаирски езера“
Стадо диви коне
Стадо диви коне
Обща снимка пред х. „Чаирски езера“
Обща снимка пред х. „Чаирски езера“
Почистване на пътеките между хижите
Почистване на пътеките между хижите
Една от готвачките на чистенето, Бори, заедно с доброволка
Една от готвачките на чистенето, Бори, заедно с доброволка
Лекция за горите от „WWF България“
Лекция за горите от „WWF България“
Лекция на проекта „Твоята храна“
Лекция на проекта „Твоята храна“

Концепцията на кампанията е следната – организатори и доброволци се събират в начална точка, която обикновено е хижа със сравнително лесен достъп за автомобили. В период от 7 до 10 дни и в зависимост от броя на участниците пешеходният маршрут преминава през още две или три хижи. Почистват се както планинските пътеки между тях, така и районите, в които обичайно се събират големи групи хора, като заслони, върхове и природни забележителности.

Обичайно възможностите за преспиване включват палатки и хамаци за по-опитните планинари, но и настаняване в хижите за тези, които не разполагат с подходяща екипировка или в случай на лошо време. За храната сутрин, обед и вечер се грижат готвачи доброволци, но всеки може да помага или да сподели интересна рецепта. Вечерите преминават в свирене, танци, песни или просто в разказване на истории край лагерния огън. Често гостуват и експерти от природозащитни организации, за да изнесат беседи по теми като опазване на вековните гори и отговорно потребление на храна.

Преди да се напусне районът на дадена хижа, отпадъците се събират в чували и сe извозват с високопроходими автомобили или камиони до най-близкото сметище или регионално депо за отпадъци. Забележителното е, че от 2011 г. средствата за „Чистенето“ се събират предимно от индивидуални дарения, без необходимост от допълнително финансиране от корпорации или европейски проекти. Проектът на bTV „Да изчистим България заедно“ също е директно вдъхновен от некомерсиалната инициатива на „За Земята“.

Отвъд сухите факти, чистенето носи специфичния заряд на доброволчески лагер, в който участниците се превръщат в приятели, обединени от любовта към планината, обмяната на житейски опит и преодоляването на препятствия заедно. Както във всяко общностно събитие, първите дни преминават в напасване и отърсване от ежедневния стрес, постепенно се създава ритъмът на групата, а в края на акцията усещането е за функциониране на един добре смазан механизъм. В кампанията се включват хора от цяла България, а през последните няколко години идват и доброволци от САЩ, Канада, Англия и Шотландия, привлечени от възможността да помогнат на стойностна кауза през лятната си ваканция.

Почистване на старото сметище на х. „Ледницата“
Почистване на старото сметище на х. „Ледницата“
Находка в сметището
Находка в сметището
Находка в сметището
Находка в сметището
Находка в сметището
Находка в сметището
Почистване на старото сметище на х. „Перелик“
Почистване на старото сметище на х. „Перелик“
Употреба на устойчиви съдове в планината
Употреба на устойчиви съдове в планината
Работилница за сурови бонбони
Работилница за сурови бонбони

В един слънчев и топъл ден в края на август съм седнал на поляната пред х. „Ледницата“, която се явява втората локация в тазгодишния маршрут, и разговарям с организаторите. Срещу мен са Данита Заричинова, експерт „Нулеви отпадъци“ в „За Земята“, и Стоян Костадинов, Ясмина Иванова и Стела Николова, студенти по антропология и медицина съответно в Нов български университет и Медицинския университет в София. Четиримата са учили в 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и държат франкофонска нишка на събитието, защото увличат още свои съученици да участват. Въпреки че вече са били доброволци в няколко чистения, тази година Стоян, Стела и Ясмина са организатори за първи път.

Мащабна акция на надморска височина от 1400 до 2100 метра в отдалечен район като Западните Родопи изисква дългосрочно планиране – маршрутът предварително се обхожда, уведомяват се собствениците на хижи и се търси диалог с общините, от които зависи извозването на отпадъците. „Мащабите трудно се възприемат в началото, но с малко повече разговори се случват нещата“, разказва Ясмина за реакциите на местните хора, когато научават, че стотина души ще се ангажират на място за девет дни.

„Наистина всички подхождат малко недоверчиво, но като видят, че сме сериозни, стават отзивчиви. Необходимо е повече да се ангажират институциите, най-вече общините, за да поемат последващо задължение и да отговарят за тези територии“, допълва Стоян. Данита споделя и за приятните изненади, като например отношението на Община Девин, в чиито предели попада районът на х. „Чаирски езера“: „За първи път видях камион, извозващ отпадъци, да пристигне точно на минутата, в която е казано, че ще дойде.“

Набирането на необходимите дарения е започнало още в края на 2018 г. с участия в коледни базари, където се продават брандирани артикули и се разпространява информация. Следват презентации пред фирми – например от ИТ компанията Experian изпращат около 40 души като част от програма за корпоративно доброволчество. Екипът на проекта „Твоята храна“, насочен към намаляване на хранителните отпадъци, участва с финансово дарение и тематична презентация в „Перелик“, последната хижа от маршрута. През лятото организаторите правят концерт в подкрепа на инициативата и стигат до фестивали като „Беглика“ и боровинковите нощи на х. „Амбарица“, където срещат много съмишленици и бъдещи участници в чистенето.

Организаторите в действие
Организаторите в действие
Данита
Данита
Почивка на прехода между х. „Ледницата“ и х. „Перелик“
Почивка на прехода между х. „Ледницата“ и х. „Перелик“
Пренасяме с колело събрания боклук между х. „Чаирски езера“ и х. „Ледницата“
Пренасяме с колело събрания боклук между х. „Чаирски езера“ и х. „Ледницата“
Част от боклука около х. „Ледницата“
Част от боклука около х. „Ледницата“
Тортата от последната вечер
Тортата от последната вечер
Финална обща снимка пред х. „Перелик“
Финална обща снимка пред х. „Перелик“

Питам ги дали в Родопите е по-чисто в сравнение с по-популярни места, като върховете Мусала или Вихрен, които се посещават от хиляди туристи всеки сезон. Стоян ми обяснява, че ситуацията е по-различна: „Както и предполагахме, намират се много боклуци около хижите. Винаги има голямо сметище, което ние след определено време намираме. Това са отпадъци отпреди 30–40 години и така се разкрива една своеобразна археология.“ Причината е, че по времето на социализма хижарите са обучавани от властите да изкопават голяма яма на удобно място и да я пълнят с отпадъци, защото сметоизвозването във високите части на планините е било непознато. Честа гледка на дъното на тези дупки са метални консерви от ГДР, които в горните пластове се заменят от пластмасови опаковки и кенчета. „За един ден извадихме от района около х. „Ледницата“ над двеста чувала“, завършва темата Стела.

Разпитвам ги за плановете за бъдещето. Четиримата са на общо мнение: освен ежегодното събитие е назрял моментът да се организира поредица от срещи с представители на Българския туристически съюз, общинските власти, дирекциите на националните паркове и собствениците на хижи. Съществуват много начини да се стимулира отговорно отношение и да се намали пластмасовият отпечатък в планината, а за реализацията им е необходимо желание и координация между всички участници в процесите. От сдружение „За Земята“ са готови да се включат активно с натрупаните през годините експертност и опит, а за целта, разбира се, търсят доброволци.

Снимки: © Георги Велев

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни