В края на декември миналата година американската военната база К1 е ударена от „Катаиб Хизбула“. В отговор на проиранската милиция Вашингтон нанася поражения над нейни военни цели в Сирия и Ирак, при които загиват 25 бойци. Следват организирани протести пред Посолството в Багдад и двудневен погром, който силите на реда овладяват трудно.

САЩ отговарят с покушение над втория човек в Иран – Касем Солеймани.

Наричат го „Командира в сянка“ по една причина – дълги години Солеймани избягва публичните изяви, тъй като е зает със задачата да бъде главен архитект на военното подразделение на Революционната гвардия на Иран – „Ал Кудс“, отговорно за борбата с всички външни за режима заплахи. Солеймани задава стратегията и определя тактиките на проиранските милиции в Ирак, Ливан, Йемен, Либия, Афганистан и Сирия. Смятан е за основна фигура, която поддържа режима на сирийския президент Башар Асад от началото на войната. Шиитските милиции играят важна роля във всички критични моменти, в които режимът на Асад търпи поражение.

Солеймани е не просто главнокомандващ на армията, той играе и ролята на „външен министър“ на Иран, понеже в последните години режимът на аятоласите цели предимно военно надмощие в Близкия изток. Тъй като поне по численост Иран е по-слабата страна в битката за влияние между шиити и сунити, Солеймани развива усилено мрежи от бойци по цял свят.

„На господин Тръмп, комарджията, казвам: знайте, че сме близо до вас. Точно там, където не подозирате, ние сме близо до вас.“

Тези думи на Солеймани носят послание не само към основните врагове на режима – САЩ и Израел, но и към всички техни партньори по света. Атентатът на летището в Сарафово например бе извършен от членове на ливанската „Хизбула“, управлявана финансово и стратегически от Иран. Този удар е пример за организационните способности на Иран и показва, че дори държава като България, за която обикновено се смята, че е извън обсега на терористичните атаки в Европа, става тяхно поле.

Иранската вътрешна политика пада жертва на външните си амбиции

От революцията през 1979 г. Иран се изолира от света в теократичен, консервативен режим, неприсъщ дотогава за страната. Това води до задълбочаващи се икономически проблеми, подсилени и от външни санкции, а подрастващото поколение трудно намира перспектива в страната.

Протестите срещу режима започнаха първо отвън – в Ливан и Ирак, две държави, в които силите на „Ал Кудс“ са дълбоко вплетени във властта и определят замръзналата във времето политика (за тях разказахме в края на миналата година). По-късно недоволството заля като вълна и цял Иран – в над сто града хиляди демонстранти излязоха по улиците срещу управляващите и тяхната упорита самодостатъчност. Режимът не се поколеба да спре интернет комуникациите и да убие между 600 и 1500 души, за да задържи властта.

След убийството на Солеймани протестите в Иран преляха в тридневно погребално шествие, на което познатият революционен рефрен „Смърт за Америка“ възкръсна. Иранците излязоха в името на своя свален генерал, а не срещу режима. Най-голямата погребална процесия след тази на аятолах Хомейни през 1989 г. бе отчасти организирана от режима, но в нея се включиха и много хора, за които Солеймани е герой, посветил живота си в името на Иран.

Погребението на Касем Солеймани в Техеран, 6 януари 2020 г. Фотограф: Mohammad Mohsenifar (CC BY 4.0)

В Ирак милициите на Солеймани от години имаха за цел да изтласкат американските части. Същевременно обаче САЩ бе партньор в борбата срещу ИДИЛ. С отслабването на терористичната организация в Ирак антиамериканската реторика върна шансовете си за популярност в страната.

В дългосрочен план Иран вероятно ще се опита да разшири влиянието си в региона и да утвърди своята роля, но това идва с цената на финансови утежнения за задушаващия се режим, на който Тръмп обеща и нови санкции. Колкото повече се увеличава желанието на Иран да контролира външните пространства, толкова повече ще се задълбочават проблемите отвътре.

Международното право не е въпрос на избор

Да поръчаш убийството на главнокомандващ на друга страна бе обявено за дързък ход, който прикова световното внимание. Спрямо международното право принципът на непосредствена заплаха служи за обосноваване на убийството на Солеймани. Американският държавен секретар Майк Помпео потвърди, че е имало планирани атаки срещу военни бази и посолства на САЩ в региона, които са застрашавали живота на техни граждани.

Иран от своя страна неведнъж е нарушавал международното право. От тайното развиване на ядрена програма, през финансирането и контрола на терористични организации, до уж най-незначителното – забраната на ООН Солеймани да напуска Иран, която той наруши многократно. Всички тези ходове казваха едно: Иран не се подчинява на установените международни правила. В допълнение, засилващата се роля на Солеймани го издигна в култ, той бе дясната ръка на върховния водач Хаменей и вероятно готвен за наследник на президента Рохани.

Ето защо неговото отстраняване бе от толкова голяма стратегическа важност.

Върховният водач Хаменей (прав, в средата) на погребението на Солеймани. Източник: Fars News (CC BY 4.0)

Но поверяването на корпуса „Ал Кудс“ в ръцете на един човек прави задачата на неговия наследник тежка. На Есмаил Гаани, новоназначения военнокомандващ, през годините са давани второстепенни задачи в района на Централна Азия и Африка. Той придобива популярност след санкциите, наложени му от САЩ през 2010 г., когато танкери под негово командване са заловени на пристанището в Лагос да пренасят ракети „Катюша“. В сравнение със Солеймани, който наставляваше на място бойците си срещу ИДИЛ в Ирак, на Гаани му липсва същият опит на терен, особено в Близкия изток. Превъплъщаването му в харизматичния образ на Солеймани би било труднопостижимо и това е основното поражение за иранския режим.

Войната не започва, а продължава

В последното си изявление американският президент Доналд Тръмп отправи призив към своите партньори в НАТО да увеличат помощта си за Алианса. Още повече че позициите на европейските лидери бяха далеч от категорични по отношение на Иран в най-напрегнатите моменти от конфликта заради търговските отношения на Европейския съюз с режима. Конфликтът в региона събра на извънредна среща в петък 28-те външни министри на Съюза с цел да се определи единна европейска позиция.

Но основополагащ принцип на партньорството в НАТО е този на колективната защита. Така след 11 септември държавите членки изпратиха свои контингенти в подкрепа на международната коалиция, сформирана от САЩ в борбата с тероризма. Общата визия на Алианса предполага единни действия по отношение на конфликти, които застрашават международната сигурност. В случая европейските търговски интереси до този момент вземаха превес. Но е важно да се отбележи, че ако опасността е намерила почва на летището в Сарафово, то тя е още по-голяма в сърцето на Европа. Отговорността за международната сигурност изисква равнопоставени усилия. А обща европейска позиция по този въпрос към момента липсва (до редакционното приключване на статията на 10 януари – б.а.).

Войните в Близкия изток отдавна не са това, с което сме свикнали от историята.

Не се изправят две армии една срещу друга с цялата си военна мощ. Конфликтите там в последните години биха могли да бъдат най-добре онагледени със стратегията на генерал Солеймани за постоянна асиметрична мобилизация. Това е предпочитана стратегия, тъй като най-често отговорността се прехвърля на отделна фракция, а не на държавно ниво. Отрича се до доказване на противното.

Всички са в Близкия изток – битката за надмощие там не е спирала и в този смисъл Трета световна война не започва. Разликите в намесата идват от енергийната и нефтена независимост на Щатите, за които присъствието в региона отдавна не е жизненонеобходимо. С убийството на Солеймани цените на суровия нефт се покачиха, но в рамките на едва няколко дни се върнаха към нормалните си стойности. Преди години подобен ход би имал много по-осезаемо и дълготрайно влияние върху пазара. Това обаче не означава, че САЩ ще се изтеглят от Ирак. Споразумението за сътрудничество между двете държави е в сила на правителствено ниво, тоест не се определя от гласуванията в иракския парламент или от външен натиск. То бе изключително важно в битката срещу ИДИЛ, която превзе сериозни територии от Ирак.

От другата страна, като основен износител на нефт, за Русия всеки скок на цените е добре дошъл.

Путин обаче се фокусира върху това да окаже подкрепа на сирийския президент Башар Асад в посещение, обявено в последния момент. Визитата му в Сирия целеше да утвърди партньорството на Москва с Дамаск в момент, в който Иран изгуби баланс. За Русия е икономически невъзможно да поддържа сирийския режим без помощта на Иран, затова убийството на Солеймани предизвика мигновената реакция на Кремъл.

За Иран проблемът остава – населението нараства все повече, а отживелият режим трудно може да се справи с проблемите на хората, докато търси своите врагове навън.

Новите санкции засягат пряко частни лица, които притежават, управляват или търгуват в някои сектори в Иран. Икономиката на страната ще претърпи загуби в строителната индустрия, производството, текстилния и минния сектор. В допълнение, най-големите производители на стомана и желязо в Иран също станаха обект на новите санкции. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви на пресконференция на 10 януари, че мерките ще засегнат европейските търговски отношения със страната.

Междувременно в Ливан и Ирак протестите за намаляване на влиянието на иранския режим продължават. Аятоласите затвориха очите на Солеймани, но дойде време да погледнат право във вперените в тях очи на площада.

Заглавна снимка: khamenei.ir (CC BY 4.0)

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни