Позиция на Даниела Горчева относно „Луковмарш“

По повод публикувания на 8 февруари т.г. разговор на Марин Бодаков с Еми Барух относно „Луковмарш“ публикуваме изпратената до редакцията позиция на г-жа Даниела Горчева. Коментарът на редакцията е в края на текста.

Здравейте,

Прочетох интервюто на Марин Бодаков с Еми Барух. Умни въпроси, но за съжаление, разочароващи отговори от страна на Еми Барух.

Еми Барух умишлено премълчава, че генерал Луков е жертва на отвратително престъпление, каквото е комунистическият тероризъм. Впрочем тя очевидно одобрява политическите убийства и комунистическия тероризъм, защото си позволява да клевети жертвите му. Тя внушава на читателите, че генерал Луков бил „политик, известен с близките си връзки с националсоциалистическия режим на Третия райх“.

Това не е вярно.

През 1943 г., когато е убит, генерал Луков е пенсионер от няколко години (по-точно от януари 1938 г. – тоест близо две години преди СССР и Третият райх да подпалят Втората световна война с подялбата на Полша). Генерал Луков е пенсиониран бивш военен министър, офицер от запаса, а не е действащ политик.

Няма нито едно изказване на ген. Луков, от което да се направи извод, че той одобрява националсоциалистическия режим на Третия райх. Напротив, има негови изказвания точно в обратния смисъл: той се възмущава от преследването срещу евреите и в своите речи недвусмислено се противопоставя на политическото насилие. А както знаем, политическото насилие се практикува и от комунисти, и от националсоциалисти, и се одобрява и от двете тоталитарни идеологии.

Г-жа Барух подмята, че той е бил лидер на Българските национални легиони, сякаш това е някакво престъпление и е достатъчно условие, за да бъде разстрелян на прага на дома си и пред очите на детето си? Ами по нейната логика да съставим терористични групи и да започваме наред с всички лидери от комунистическите организации в България?

Г-жа Барух умишлено не уточнява, че СБНЛ са лява младежка организация, която, за разлика от РМС – младежка комунистическа организация, подчинена на Москва, е патриотична организация и не е терористична. Безспорен факт е, че много ремсисти практикуват тероризъм и участват в убийства и преди, и след 1944 година, а легионерите – не.

Госпожа Барух не отговаря на поставените ѝ въпроси, а се опитва да лее пропагандни тези с цел забрана или възпрепятстване на мирно шествие за припомняне на комунистически тероризъм. Тя не казва:

1. Що за демократ си, че настояваш за нарушаване на Конституцията и за забрана на конституционно гарантирани права на гражданите на мирни шествия? Да напомним Конституцията на Република България:

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения […].
Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

2. Ако ще забраняваме митинги и шествия на тези, чиято реторика или чиито възгледи не одобряваме, тогава къде ще му излезе краят? Ами да забраним тогава митингите на тези, които искат България да излезе от НАТО? Или да забраним русофилските сборища на язовир „Копринка“? Или комунистическите на Бузлуджа? Впрочем интересно ми е дали г-жа Еми Барух пише и срещу тях?

3. Какви престъпления извършват участниците във въпросното шествие, че да се иска забрана на това шествие? Например: бият минувачи, палят коли, чупят витрини, буйстват и нарушават обществения ред? Конкретно какви?

4. На кого пречи едно шествие за напомняне на престъплението комунистически тероризъм? Не е ли дълг на всеки приличен човек да напомня за престъпленията на комунизма и нацизма? Не трябва ли младите хора да знаят за престъпленията, извършвани от Сталин и Хитлер, които съвместно подпалиха Втората световна война? Или на някои, както обикновено, им пречи напомнянето на истината – че български комунисти бяха терористи и убийци по заповед на Москва?

Лично аз не харесвам нито естетиката, нито реториката на Луков марш, не одобрявам анахронизми като военни униформи, не одобрявам неуместните и нелепи скандирания на името на генерал Луков, които са обидни за паметта му и за слуха на неговите наследници. Но още по-малко мога да одобрявам лъжите и клеветите срещу жертвите на комунистическия тероризъм, каквато жертва е генерал Луков. Клеветите по негов адрес са гавра и до ден днешен с чувствата на наследниците и роднините на този човек. Сякаш малко им беше преследването, на което бяха подложени в комунистическа България. Някой от клеветниците дава ли си сметка каква болка и какво страдание причинява с лъжите си на тези травмирани хора?

Все мърморим, че младите не се интересуват от комунизма, а сега, вместо да използваме енергията около Луков марш и да просветим тези младежи, че генерал Луков никога не е бил антисемит, нито фашист, нито германофил, а само един достоен офицер, български патриот, човек, който в речите си порицава употребата на политическо насилие и който е убит по заповед на Москва, ние се хващаме на игрите на комунисти и на техните наследници.

И накрая, но не по важност. Дават ли си сметка днешни пишман демократи, че както днес искат – без всякакви правно издържани мотиви (!), забрана на едно мирно шествие, гарантирано от Конституцията, че ако желанието им се сбъдне и се случи този прецедент, утре властите ще забранят по същата логика и Прайда? Понеже и той не се одобрява от много хора в България. Или ще забранят митинги и шествия срещу главния прокурор Иван Гешев. И ще се хързулнем отново в тоталитарната бездна, както виждаме това да става в Путинова Русия.

Даниела Горчева,
издател и главен редактор на сп. „Диалог“, Холандия,
носител на наградата на ЕК за „Журналистика срещу дискриминация“

Не сме съгласни с позицията на г-жа Горчева, но смятаме, че е полезно за читателите да прочетат разнообразни аргументи по тази тема и да съпоставят различни оценки. Не желаем обаче да влизаме в ролята на арбитър в исторически дискусии.

Разграничаваме се от твърдението на г-жа Горчева, че г-жа Еми Барух „одобрява политическите убийства и комунистическия тероризъм“. Редакцията ни не успява да стигне до същото заключение на база на интервюто с нея.

Заглавна снимка: Стопкадър от рекламен клип на „Луковмарш“