Дълбоките технологии и сигурността на Запада

Войната в Украйна радикално промени представите за сигурността в международните отношения. Руската агресия разкри множество слабости на Запада и едновременно с това даде тласък на усилията на Европейския съюз и НАТО да покрият дефицитите си в сферата на отбраната. Едно от ключовите направления за страните от Алианса е по-тясното сътрудничество с частния сектор в борбата за технологично превъзходство с техните геополитически опоненти.

В този материал ще поговорим за значението на бизнеса и стартъпите в областта на сигурността и отбраната, за компаниите с двоен предмет на дейност и ролята на дълбоките технологии в глобалната технологична надпревара. И за това как тези модерни и сложни иновации, почиващи на научни принципи и открития, имат потенциала да трансформират из основи логиката и функционирането на цели индустрии. (Значенията на „двойна употреба“ и „дълбоки технологии“ ще разясним по-подробно малко по-долу.)

Нови стъпки

През 2022 г. НАТО основа първия по рода си многостранен фонд за рисков капитал в сферата на отбраната – NATO Innovation Fund (NIF). В него участват 23 страни членки като ограничени партньори, сред които и България. Фондът ще оперира с бюджет от 1 млрд. евро, с опция да се повиши след евентуалното присъединяване на Швеция към Алианса. Скандинавската държава изрази готовност да се включи в начинанието, но засега пътят ѝ към пълноправно членство в НАТО е блокиран от Унгария, която е поставена под все по-голям натиск да преосмисли позицията си. 

Фондът за иновации на НАТО ще инвестира в стартъпи от участващите страни и индиректно в други фондове за рисков капитал с фокус върху дълбоките технологии (deep tech). Инвестициите ще бъдат насочени към компании с двоен предмет на дейност и целят да осигурят технологичното предимство на Алианса в три стратегически направления:

• намиране на най-съвременните технологични решения за решаване на предизвикателствата пред Алианса в областта на отбраната и сигурността;
• укрепване и разгръщане на екосистемите за дълбоки технологии и иновации на територията на НАТО; 
• подкрепа за пазарния успех на стартиращите предприятия от портфолиото на фонда.

Впечатление прави, че всички партньорски държави в NIF са европейски, което отразява моментното изоставане на ЕС в технологичната надпревара спрямо гигантите САЩ и Китай и нуждата от покриване на дефицитите в страните от Стария континент. 

На 30 януари тази година министърката на иновациите и растежа Милена Стойчева заедно с Бенджамин Балмфорт, който е част от инвестиционния екип на фонда, представиха NIF пред българска публика. Стойчева изтъкна, че присъединяването на България ще бъде ратифицирано от парламента през февруари, а на дневен ред стои и въпросът за включването на страната в натовския иновационен акселератор в отбраната – DIANA.

Двойна употреба и дълбоки технологии 

Двойната употреба засяга компаниите, които произвеждат стоки, услуги или технологии с приложение и в гражданския, и във военния сектор. Терминът отразява двойната природа на технологиите, които могат да служат както за комерсиални, така и за отбранителни цели. 

Компаниите с двоен предмет на дейност най-често оперират в областта на телекомуникациите, авиационното дело, информационните технологии, здравеопазването, енергетиката, транспорта, киберсигурността и др. Същевременно продуктите, услугите и експертността им могат да намерят приложение в националната сигурност и отбрана, разузнаването, разработването на военна техника и т.н.

Двойната употреба засяга различни етически казуси. Те са породени от крехкия баланс между бързото развитие на технологиите за комерсиални нужди и потенциалните рискове при използването им за военни цели. Неслучайно технологиите с двойно предназначение подлежат на сурови регулации в международното право. Добър пример тук е режимът на ЕС за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба. Регулирайки изброените области, режимът цели да гарантира сигурната и целесъобразна употреба на технологиите с двойно приложение в унисон с международното право и да предотврати попадането им в ръцете на актьори, които застрашават мира и сигурността в международните отношения. Тук говорим и за такива изделия, които могат да бъдат използвани за разработване на химически и биологични оръжия или на оръжия за масово поразяване.

От своя страна дълбоките технологии представляват иновации в напреднал стадий на развитие, които стъпват на солидна научна основа и включват значими научни открития, които трансформират цели индустрии и оказват трайно въздействие върху икономиката и обществения живот. Характеризират се с висока технологическа сложност, обусловена от изследвания в различни области – физика, биология, химия, математика и информационни технологии. Често „разрушават“ съществуващи индустрии и създадат нови пазарни ниши (вж. disruptive technologies), като предоставят новаторски решения, процеси или продукти, които значително превъзхождат съществуващите в момента алтернативи. По този начин чертаят траекторията на индустриално развитие и технологичния напредък в обществата. 

Такива например са технологиите за изкуствен интелект, квантовите компютри, нанотехнологиите, сложната роботика, космическите технологии и др.

Затвореният цикъл на НАТО

Създадените през 2022 г. DIANA и NIF са двата най-нови инструмента на Алианса за привличане на предприемачи и иноватори от частния сектор за укрепване на сигурността и отбраната. Те се допълват и надграждат. DIANA предоставя ресурси и тестова база за иновативните стартъпи, свързва ги с учените и крайните потребители и осигурява финансиране на начална или идейна фаза от техния растеж.

NIF от своя страна ще осигури инвестиции за компании в по-напреднал етап на развитие, които вече предлагат готов продукт или услуга на пазара. Заложена е възможността част от компаниите, преминали през иновационния акселератор DIANA, да получат последващо финансиране от иновационния фонд NIF за своята експанзия на натовските пазари. Замисълът е да се създаде затворен цикъл за израстването на deep tech стартъпите от идейна фаза, през начално финансиране, създаване на (прототип на) продукт/услуга, тестване и валидиране, излизане на пазара и получаване на по-голямо финансиране за укрепване и растеж. 

Защо сега? 

През 2023 г. беше одобрена първата част от 44 deep tech стартъпа за участие в акселераторската програма на DIANA (сред тях и една българска). Скоро се очаква и подборът на първите компании, които ще получат финансиране от NIF. Моментът не е случаен. Две са ключовите причини за ускореното взаимодействие между държавите, международните организации и бизнеса.

Първата е усложнената геополитическа обстановка след руската инвазия в Украйна, гарнирана с напрежението между Китай и западните съюзници в Югоизточна Азия, непредвидимата политика на Северна Корея, а отскоро и ескалацията на израелско-палестинския конфликт и нестабилността в Близкия изток. Втората причина е свързана с водения от частния сектор и иновативните предприемачи бум на дълбоките технологии, създаващ съвсем нова динамика в глобалната технологична надпревара, в която Западът се нуждае от предимство. 

Какви са предизвикателствата пред Алианса?

Съюзниците в НАТО имат нужда от частния сектор, за да си осигурят технологичен превес в отбраната. Все още обаче компаниите, разработващи изделия с двойна употреба, срещат сериозни трудности пред развитието си. Главната причина е, че основният им клиент често е държавата. Това отблъсква голяма част от потенциалните инвеститори, включително фондовете за рисков капитал (Venture Capital Funds, VCs), които търсят реални резултати и бърза възвръщаемост на инвестицията си. Проблемът тук е двупосочен. 

Първо, взаимодействието на компаниите с държавата е в пъти по-бавно от това с клиентите и потребителите на свободния пазар. Множеството регулации на произвежданите продукти за целите на отбраната, времето за лицензиране и одобряване на сделките, както и моделът с обществени поръчки забавят изключително нормалния ритъм на покупко-продажба и генериране на печалба от компаниите. Време, което частните инвеститори и фондовете нямат. 

И второ, най-съществената част от развитието на deep tech стартъпите е научноизследователската и развойната дейност. Поради сложността на създаваната технология обаче тези дейности отнемат чувствително по-дълго време и сериозен ресурс без гаранция за успех и положителен резултат. Това също разколебава много инвеститори. 

Със създаването на иновационния си фонд NIF НАТО опитва да се справи с тези два проблема. Първо, като осигури нужното финансиране на deep tech стартъпите с двоен предмет на дейност. И второ, като разпредели инвестициите в дългосрочна перспектива (до 15 години според идеята на фонда). 

Голямото предизвикателство обаче остава. За да се изгради процъфтяваща екосистема от нови стартъпи с бизнес в отбранителните технологии и за да се мотивират съществуващите компании в гражданския сектор да развиват технологии с двойна употреба, е необходимо включването на частните инвеститори и фондове за рисков капитал в процесите на финансиране, покриване на нуждите за научна и развойна дейност и набиране на талантливи кадри. Ребус, чието решаване минава през намаляване на бюрокрацията и разкриване на възможности за по-бърза възвръщаемост на инвестициите при запазване на високите етически стандарти. 

Шанс за България?

Макар и малка, технологичната и deep tech екосистема в България е отворена, има добър потенциал за развитие и разполага с разнообразно портфолио от компании – например компании, които създават дронове за транспорт на стоки на далечни разстояния, космически технологии или дигитални системи за данни на големи корпорации и държавни институции. Други разработват решения в сферата на киберсигурността и изкуствения интелект, а трети – софтуер за термовизуална здравна диагностика. Доколко подобни компании ще имат стимул да развиват иновации за нуждите на сигурността и отбраната, зависи от дългосрочното взаимодействие между ключови организации като НАТО, държавите членки, инвеститорите и предприемачите от частния сектор.