„Тези, които са срещу сегашното управление, на практика са срещу устойчивото развитие и икономиката на България. Цифрите говорят.“ Думите принадлежат на министър-председателя Бойко Борисов и бяха произнесени миналата неделя, когато кабинетът разгледа проекта за бюджет за идната година.

И за да не остави никакво съмнение как се справя с властта, министър-председателят констатира: „Държавата никога не е била по-добре.“

А как изглежда въпросната държава малко преди края на 2018 година?

Това е държавата, която навръх Деня на народните си будители приема закон за медиите, написан от медийния магнат, скандален депутат и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски. Гласовете за закона на ДПС идват от ГЕРБ и „Обединените патриоти“, които на почивки се кълнат, че именно те са пречка пред овладяването на държавата от ДПС.

Това е държавата, в която вицепремиер може да каже, че майките на деца в неравностойно положение са „кресливи жени“, а децата им са „уж болни“. И това да доведе до признанието на премиера, че ако този вицепремиер бъде махнат от поста, кабинетът ще падне. Разбира се, въпросното вице се извини с думите, че не е изрод и вижда, че децата са ненормални…

Държавата, в която бизнесът се впряга срещу гражданите, канейки се да организира контрапротести. (Впрочем по времето на Орешарски само електоратите на БСП и ДПС се впрягаха, не работодателите…)

Това е държавата, в която за друг вицепремиер има съмнения, че е замесен в търговия с българско гражданство. А срещу бившия държавен чиновник, който го уличава, се изсипва мощта на държавата. Разбира се, това е и държавата, в която подобно разследване става в най-удобния политически момент – когато „Патриотите“ трябва да бъдат хванати със строг нашийник, за да не разклатят стабилността. Тоест държавата, в която прокуратурата решава кога да те покрие и кога да те удари.

Това е държавата, в която властта ужасно се страхува, че ще я полази „джендър“, но няма никакъв страх, че гражданите ѝ са загубили тотална сетивност. И да, става дума за убийството в столичния квартал „Надежда“. Чийто извършител не е малцинствен представител и не накара ВМРО да поведе рокери и футболни агитки към квартала; чийто извършител е млад, здрав, бял мъж, убил приятелката си и общото им дете. И не, това не е най-отвратителното. Най-ужасното е, че детето е можело да бъде спасено, но таксиметровият шофьор, който е имал този шанс, казал на убиеца: „Всичко друго поискай от мен, само не ми оставяй това дете.“

Това е държавата, в която прокурор, обвинен за насилие над дете, стана шеф на Спецпрокуратурата. Държавата, която закрива Фонда за лечение на деца със същия този „най-добър“ бюджет в историята на България, Европа, а защо не на света и Галактиката. Държавата, в която войната (инак ожесточена) между управляващи и опозиция всъщност е братска дружба. Единият почетен опозиционер си купува ТЕЦ и ще гарантира студения резерв, а друг опозиционер продава дупка срещу 43 милиона лева.

Държавата, в която парламентът не може да събере кворум да работи. Е, освен когато не гласува закон на Пеевски. Държавата, от която инвеститорите бягат. Държавата, която си постави за цел да финансира само позитивни филми, ама после май се поотказа. Държавата, която създаде Волен Сидеров като лидер на маргинална партия, но и със „стабилността“ си го доразви до непреодолим фактор.

Държавата – членка на Европейския съюз, за която европейските ценности са еврогейски

Държавата, която, докато е стабилна, се тресе от скандали. В нея хората кротко си умират ако не от „болнична“ помощ – от удар. Държавата, в която Пеевски никога не е бил по-силен. А от тая седмица вече е обявен и за „пиар“ на българщината срещу Сорос.

И да, вероятно е прав Бойко Борисов – тия, които търсят сметка на правителството, със сигурност са срещу устойчивото развитие, както би казал Цветанов, „на всичко това, което имаме като държава“. Защото тя никога, ама никога не е била по-добре…

Заглавна снимка: стопкадър от видеоинтервю с Бойко Борисов на дир.бг

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.