Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежавю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.

Дори и описаният сценарий да не се изпълни в детайли, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.

Без отлагане

Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.

А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.

Компенсациите трябва да продължат

Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.

Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще се нуждаят и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.

Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.

В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток на пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.

Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022

В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.

Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.

Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.

Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни