Джендърът и раждаемостта – фалшивата връзка

Един от популярните аргументи срещу приемането на ЛГБТ общността е за ниската раждаемост. При скорошното гласуване на поправките в Закона за училищното и предучилищното образование, включващи забрана на пропагандата на нетрадиционна сексуалност в училищата, сред доводите в подкрепа намери място влошаващата се демографска картина в страната. Преди известно време адвокат Владимир Шейтанов във връзка с подписка срещу „джендър идеологията“ посочи, че една от причините да е против въпросната идеология е демографската картина в страната. 

И в други държави се чуват подобни тези – че намаляването на раждаемостта, което се наблюдава в глобален план през последните десетилетия, особено в западния свят, се дължи на увеличаващите се права на жените и на представителите на ЛГБТ общността. Заради тях все по-малко хора имат деца. По този начин коефициентът на плодовитост (средният брой деца, родени от една жена) пада до под 2,1 промила – числото, смятано за необходимо, ако се търси поне неутрален прираст на населението. Тази теза отеква с особена сила в България, считана за страна с бързо намаляващо население. 

Дали наистина причините са в повечето права на жените и ЛГБТ хората?

На пръв поглед този аргумент звучи убедително. В страни с прекалено висок прираст се отправят препоръки за въвеждане на образование за момичетата като начин да се ограничи раждаемостта. Също така е факт, че след бейбибума през 50-те години на миналия век раждаемостта в западните държави започва да спада след бурното десетилетие на 60-те, когато традиционната култура бива поставена под въпрос и започват процеси за сексуално освобождаване, включващо и повече права за хората с различна ориентация или полова идентичност. 

Отношението към гей хората, което остава недобро дори след разгрома на нацистка Германия в края на Втората световна война, започва да се променя, макар и бавно. Тепърва на общността предстоят тежки изпитания, като пандемията от СПИН в края на 80-те, когато администрацията на президента Рейгън в САЩ се отнася с присмех към ставащото. 

При все това тезата, която се извежда, е, че промяната на отношението към секса е подействала така, че хората да правят любов само за удоволствие, забравяйки дълга си към обществото – да създават деца и така да подсигурят бъдещето на социалните системи в държавите, които обитават.

От етическа гледна точка този аргумент е, меко казано, спорен. Ако бъде изведен до своята крайност, хората, които го изтъкват, възприемат човешките същества като добитък за разплод, чиято задача е да осигурява нови бурмички за системата. Те игнорират желанието на много хомосексуални хора да имат свои деца чрез осиновяване или сурогатно майчинство, като същевременно заклеймяват това и настояват ЛГБТ хората да влязат в хетеросексуален брак, в който да се възпроизведат физически, дори с цената на психичното си здраве и личното си нещастие. 

Учудващо е, че през последните години такава гледна точка се възприема като дясна, тъй като тя е дълбоко колективистична. Освен това подобна теза жертва правата на индивида в името на общността, на чиито интереси той трябва да бъде изцяло подчинен. Такова мислене е по-характерно за тоталитарните режими от миналото и затова не е учудващо, че както нацизмът, така и сталинският комунизъм недолюбват хомосексуалността въпреки първоначалната разкрепостеност на болшевиките под ръководството на Ленин.

Авторитаризъм, репресии и логически грешки

В днешно време картината не е по-различна, като един от най-сигурните белези за наличието на авторитарен или диктаторски режим е репресията на различните. В момента най-известният пример е режимът на Владимир Путин в Русия, който превърна хомофобията в свое кредо по начин, напомнящ антисемитизма на нацистите. Но подобни са и политиките на Си Дзинпин, забранил появата на „женствени мъже“ в китайските филми и сериали, на Реджеп Тайип Ердоган, гордеещ се, че сред избирателите на неговата „Партия за справедливост и развитие“ няма ЛГБТ хора (бомбастично и съмнително твърдение, в интерес на истината), на печално известния Виктор Орбан, който се бори с „ЛГБТК офанзивата“ на Европейския съюз, на севернокорейските комунисти, смятащи, че еднополовите отношения „обиждат“ лидера им Ким Чен Ун, на различните ислямистки режими, директно отнемащи живота на хората, имали нещастието да се покорят на хомосексуалната природа, с която са родени.

Целта на този материал обаче не е да разобличава моралната несъстоятелност на тезата, че хомосексуалните трябва да подчинят живота си на необходимостта от биологично възпроизводство чрез лицемерен брак с лице от срещуположния пол. (Между другото, сексуалната ориентация, доказано от учени и лекари, не е волева.) Самата аргументация, че увеличението на правата на ЛГБТ хората води до намаляване на раждаемостта, е крайно съмнителна и не издържа проверката на фактите. Тук се прави честата логическа грешка да се открива каузалност там, където се наблюдава просто корелация. И това всъщност лесно може да се провери, стига човек да е честен и да изхожда от върховния научен принцип, че твърдение се прави чак след като са проверени фактите, а не се намират доказателства за предварително зададена теза – капан както на религиозното, така и на конспиративното мислене, които неслучайно често са свързани с хомофобни тропи. 

Илюстрация на тази логическа грешка е популярният виц за човека, който се разболял от цироза и обвинил леда, тъй като пиел най-различни питиета – уиски, водка, вино – но винаги с лед. По същия начин хората, които твърдят, че повечето права на ЛГБТ общността водят до спад на раждаемостта, цитират демографската картина в западните държави, където тези права са установени и наложени, но игнорират останалите и по този начин получават съвсем изкривена картина на реалната ситуация.

Картината

В действителност, ако се гледа картината в рамките на Европейския съюз, страните с по-ниска раждаемост са в Източна Европа, където ЛГБТ правата като цяло не са на почит, докато държавите от Западна и Северна Европа се радват на повече деца в едно семейство. Коефициентът на плодовитост в България възлиза на 1,5 промила. В Унгария, смятана за бастион на християнството – 1,6. В Полша, където доскоро имаше зони, свободни от ЛГБТ – 1,3. В Руската федерация, където е сърцето на традиционните ценности – 1,5. В Украйна, където преди войната хората също се отнасяха със скептицизъм към исканията за повече права на ЛГБТ общността – 1,2.

За сравнение, във Франция, където президентът Оланд регистрира еднополовите бракове, раждаемостта възлиза на 1,9, а в Швеция, също известна с толерантността си – 1,6. В Норвегия – 1,5. Тези числа са около или над средното ниво, но и в останалите държави, където има толерантност, стойностите са сравними с тези на „традиционалистите“ източноевропейци – 1,6 за Великобритания, 1,8 за САЩ, 1,6 за Нидерландия, 1,5 за Швейцария. Числата за силно толерантната Испания са особено ниски – 1,3, но същото важи и за не особено приемащата Италия – 1,2. 

Пъстрата картина показва, че не може да се установи дори корелация между ЛГБТ правата и ниската раждаемост, камо ли да се твърди, че едното е следствие от другото.

Разбира се, срещу това защитниците на тезата, че равните права на ЛГБТ хората понижават раждаемостта, биха предложили няколко контрааргумента. Единият би бил, че страните в Източна Европа вече са заразени от „бацила на либерализма“ и това води до спад на раждаемостта. Всъщност негативните демографски процеси у нас и в други страни от бившия социалистически блок започват много по-рано, още по времето на комунизма. Освен това в такъв случай колкото по-напреднали са държавите в посока равноправие, толкова по-ниска раждаемост би трябвало да имат, а такова нещо не се наблюдава. Напротив, в България раждаемостта е по-ниска от по-либералната Франция, но практически идентична с тази в по-консервативната Русия.

Вторият контрааргумент е, че раждаемостта в страни като Швеция и Франция се изкривява от мигрантите, които са социално консервативни. Тази теза звучи по-издържано, тъй като действително и в двете държави се наблюдават капсуловани общности, където властват порядките на консервативния ислям. Всъщност една от дилемите пред борците за човешки права днес е спорът дали колективните права на една общност да живее според традициите си имат преимущество пред правата на индивидите в тази общност, които може да не са съгласни с такъв начин на живот. 

Все пак обаче трябва да се отбележи, че и в страните от Източна Европа има представители на малцинствени групи (например ромите у нас), така че това не е запазена марка само на западните общества. Следва да се имат предвид и процесите в самите мюсюлмански държави, защото те всъщност поставят най-сериозно под въпрос твърденията, че ЛГБТ правата идват за сметка на положителния прираст на населението.

Кралство Саудитска Арабия е държава, в която хомосексуалните хора нямат права – там различната сексуална ориентация се наказва със смърт. Коефициентът на плодовитост в държавата е почти идентичен с това, което се наблюдава в западния свят – 1,8. И там посоката е право надолу, като се има предвид, че през 1960 г. едно саудитско семейство е имало средно над 7 деца. Абсурдно е да се смята, че джендър идеологията е виновна за такъв спад, тъй като в Саудитска Арабия дори жените имат изключително ограничени граждански права.

Катар, където хомосексуалността се наказва със затвор, коефициентът на плодовитост е 1,9 – под необходимото за запазване на положителния прираст, а в Обединените арабски емирства – 1,6, малко по-висок от коефициента в България. Ислямска република Иран, която екзекутира гей гражданите си, е с коефициент 1,9 при близо 6 деца средно на семейство през 60-те, което показва, че след радикалноконсервативната революция на аятолах Хомейни, обезправила жени и хомосексуални, плодовитостта всъщност е спаднала.

Най-ниска е стойността на коефициента в Далечния изток: 1,1 за Южна Корея, където приемането на ЛГБТ хората е слабо; 1,5 за Китай, където лансирането на нетрадиционни сексуални отношения в медиите се възпира от управляващите; 1,4 за Япония, където хората все пак са малко по-толерантни. Дори консервативна Малайзия не блести с коефициента си 1,7, малко под Северна Корея (1,8). Мюсюлманска Индонезия, където в някои щати бият гей хората с бастуни, е под ръба – с 1,9. Индия, където сексът между хора от един и същи пол доскоро беше забранен, е с 2,03.

Във всички тези страни посоката в коефициента на фертилност спрямо 60-те години е право надолу – независимо дали подкрепят ЛГБТ правата, или не. Това сочи, че причините за спада на раждаемостта не се крият в степента на приемане на различните и свързването на двете неща е форма на логическа манипулация. Манипулация, която заинтересовани от разделение страни, изглежда, правят съзнателно. 

„Значи е урбанизацията!“

Преди няколко години, в разгара на пандемията от COVID-19, присъствах на семинар, където стана дума за правата на ЛГБТ хората. Колега магистрант, за когото по-късно научих, че симпатизира на една от партиите в патриотичния спектър у нас, изказа тезата, че не можем да си позволим да насърчаваме ЛГБТ правата предвид ниската раждаемост у нас. Веднага направих упражнение, в което проверихме със сходни на цитираните по-горе данни от Световната банка, намиращи се лесно с Google, като акцентирах на примерите с Иран и Саудитска Арабия. Човекът веднага се изпусна:

Значи е урбанизацията!

И да, изглежда, че реалната причина за демографския спад по света се корени в преместването на населението от селата към големите градски центрове, където чисто пространствено е предизвикателно да имаш многолюдна челяд. Доказателство за това е, че единствените страни с много висок прираст се намират в Африка, Централна Америка и някои части на Азия, където голяма част от населението все още живее на село. 

Всичко това води до извода, че ако България действително мисли да намери решение на демографския си проблем, политиките трябва да се насочат към насърчаването на виртуални офиси, позволяващи на хората да работят от дома си и да се местят в по-малки населени места; към преференциални данъчни ставки за бизнеси, откриващи работни места в села и по-малки градове; към гарантиране на свободно време, което да позволи на младите хора да водят пълноценен романтичен и сексуален живот с партньорите си; а също и към повече приемане на различните и разкриване на възможности те да създават свои семейства тук, в България, а не в Западна Европа, където много от тях емигрират, за да получат достоен живот. 

Разбира се, много по-лесно е да се намерят врагове като „джендърите“ и „геите“, който да бъдат нарочени за виновни и да се мачкат – за това не се изисква нито особена изобретателност, нито кой знае какъв интелект. Само че след, да кажем, десет години ще видим, че просто сме изгонили едни хора от България, раждаемостта се е влошила допълнително, а проблемът с обезлюдяването се е обострил. 

Тогава може би политтехнолозите на омразата ще изпитат хлад в стомаха, осъзнавайки какво са направили – загубили са жизненоважно време, което страната е трябвало да употреби за реформи и създаване на условия за по-добър живот за всички свои граждани.

А може би просто няма да им пука и ще си харчат някъде копейките със здраве. В крайна сметка още Христо Ботев го е написал:

Патриот е – душа дава [...]
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.