Джендърното объркване на Красимир Каракачанов

Миналата събота вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов публикува възмутен статус във Facebook. „Няма сила, която да ме накара да наричам моята внучка „то“, за мен тя е моето момиче, защото е от женски пол! […] За мен моята дъщеря ще бъде моето момиче, защото аз съм я отгледал като момиче и тя се е проявила като жена, раждайки ми внучка!“, заяви председателят на ВМРО и уточни, че статусът изразява коментара му пред радио К2 по повод „намерението на председателя на американския Конгрес Нанси Пелоси да премахне полово обвързаните местоимения“ (оригиналният правопис е запазен). Каракачанов сравнява принудата да нарича внучката си „то“ с концлагер:

„Извинявайте, но ние не живеем в някакъв съветски концлагер, където хората нямат пол, нямат имена, нямат етнос и религия, а са със затворнически номера! Ние не сме в хитлеристки или съветски концлагер! За мен моята внучка ще бъде моето момиче, защото тя е момиче по рождение!“

Какво е това нещо, което отприщва възмущението на военния министър? Ситуацията е, ако използваме стария лаф, следната:

не били компютри, а били компоти.

Първо, Нанси Пелоси, наречена в статуса „председател“ на американския Конгрес, всъщност е говорителка на една от двете му камари – Камарата на представителите. Поради високия си статут в американската политика длъжността ѝ у нас се превежда и като „председател“. Говорителят на Камарата на представителите е третата по важност политическа длъжност в САЩ след президента и вицепрезидента. Иначе казано, Нанси Пелоси е жената на най-висока позиция в Съединените щати преди встъпването в длъжност на вицепрезидентката Камала Харис. Но и с тези уточнения Пелоси е начело на долната камара на Конгреса, а не на целия Конгрес. Горната му камара – Сенатът – традиционно се ръководи от вицепрезидента.

Второ, не става дума за някакво нейно персонално намерение, а за предложение, изготвено от демократите в Конгреса и представено от Пелоси и от Джеймс Макгавърн, който председателства комисията за изработване на правилник на Конгреса. Тоест Каракачанов „убива вестоносеца“.

Трето, зад целия консервативен и крайнодесен вой по повод въпросното предложение стои по-дълбока болка – след изборите в САЩ Демократическата партия (в голяма степен неочаквано) взе контрола и над двете камари на Конгреса.

Но е лесно да се персонифицират „лошите демократи“ в личността на една жена с власт.

И да се оплакват „традиционните ценности“, когато всъщност става дума за загуба на власт.

Четвърто, вътрешният правилник на Конгреса на САЩ има толкова връзка с това как вицепремиерът ни нарича внучката си, колкото уставът на ВМРО има силата да регулира поведението на американските конгресмени.

Какво всъщност се съдържа в предложението, грешна информация за което е възмутила военния министър, може да се види в самото предложение, в анализа му по глави, както и в прессъобщението на Пелоси и Макгавърн. Може да се прочете и докладът на Макгавърн, в който се тематизират разликите в прилагането на правилата при предишния Конгрес спрямо настоящите предложения.

Един от акцентите в предложението се отнася до включването и разнообразието.

В него се дават насоки за използването на език, който не е дискриминиращ по никакъв признак, включително пол и джендър идентичност. В тази връзка се предлага например за председател да се използва думата chair вместо chairman (доколкото последната съдържа в себе си „мъж“, а има и жени председателки). Друго от предложенията включва вместо „баща“, „майка“, „брат“, „сестра“, „свекър“, „свекърва“ и пр. да се използват джендър неутрални изрази, каквито в английския език вече има – примерно sibling може да се отнася и за брат, и за сестра.

Това не означава, че на конгресмените ще им е забранено да казват, че имат сестри или дъщери, както беше интерпретирано от някои консерватори. Идеята е да се прилага адекватен и уважителен език и към небинарните хора, тоест онези, за които не може да се каже еднозначно дали са дъщери, или синове. Такъв например е интерсекс активистът Пол Найденов, който е с мъжки хромозоми, но до неотдавна по документи се водеше жена поради неопределените си полови белези и възможността тялото му да бъде хирургически адаптирано по-лесно към женския пол. Син на родителите си ли е Найденов, или дъщеря? Най-коректно ще е просто да кажем, че е тяхно дете.

Накратко – проблемът на възмутените не е, че предложеният език изключва тях, а че включва други.

Какъвто впрочем е „проблемът“ и с еднополовите бракове.

Но да се върнем на Каракачанов, защото изказването му заслужава по-обстоен анализ. Редица коментиращи вече отбелязаха един важен парадокс в статуса му – думата „момиче“ всъщност е от среден род, както и прилагателното „моето“, употребено от министъра. Граматически правилното местоимение, адекватно за думата „момиче“, е именно това, което го възмущава – то. Вместо това той настоява, че „неговото момиче“ трябва да бъде означавано с „полово обвързаното местоимение“ тя. Значи, какъвто полът, такива и местоименията.

Езиковото объркване на Каракачанов идва от това, че той не прави разлика между биологичен пол и граматически род.

А те невинаги съвпадат. Впрочем думата джендър, отнесена към социалните измерения на пола, означава на първо място именно граматически род. Употребяването ѝ в нов контекст е с цел да се покаже, че стереотипите за половете, изразяването и преживяването на пола не са преки функции на биологията – така, както и граматическият род не е.

На български език доста ще се затрудним, ако искаме да назовем всяко живо творение в съответствие с биологичния му пол. Думите „магаре“, „куче“ или „кенгуру“ например са от среден род дори когато се отнасят към животни от мъжки пол. Дума, означаваща женските кенгура, няма. Както няма и за мъжките хлебарки, пеперуди или катерици. Затова пък червеите и охлювите са от мъжки род, въпреки че са хермафродити. Може да се дадат още много примери в този дух.

За разлика от местоименията обаче, родовете на съществителните не изглежда да са такъв проблем за вицепремиера.

Когато нарича Нанси Пелоси председател на американския Конгрес, той не само бърка длъжността ѝ, а и употребява мъжки род. Защо? Маскулинизацията в българския език (тоест наричането на жените с мъжки имена) е толкова силна, че председателят на ВМРО не осъзнава, че има противоречие между тезата му и езика, който самият той употребява. И не си дава сметка, че внучката и дъщеря му ще станат безполови, ако той каже, че момичето е „то“, точно толкова, колкото Пелоси ще стане мъж, ако той я нарича „председател“.

Маскулинизацията е още един пример за това, че пол и джендър са различни неща. Впрочем срещу все по-силното ѝ навлизане в езика ни възразяват най-вече хора с феминистки убеждения (и то съвсем не всички от тях), докато консервативно настроените, изглежда, нямат нищо против мъжкият род да е мяра за жените в професията. Особено когато става дума за престижни длъжности като председателските. В същото време чистачките продължават да се наричат така, а не „чистачи“. Освен това за какво съществува една жена, ако не да ражда потомци на мъжете – така както Каракачанов казва, че неговата дъщеря му е родила внучка.

Често срещана реторическа фигура на хора с крайнодесни убеждения е да обвиняват противника в нещо, свързано с националсоциализма.

Красимир Каракачанов и в това отношение не прави изключение, сравнявайки използването на местоимението „то“ с концлагер (било съветски, било хитлеристки), в който хората са само номера и нямат имена, етнос, религия или пол. Само че и тук фактологически той не е прав. Голяма част от изпратените в концлагери са попаднали в тях именно защото са принадлежали към определен етнос или религия. А затворените в концлагерите по правило се разделят по пол: на едни места – мъжете, на други – жените и децата. И са подложени на определени издевателства съобразно етноса, религията и пола си.

Независимо дали става дума за неразбиране, или за съзнателно разпространение на фалшиви новини обаче, статусът на военния ни министър се вписва в една пропагандна кампания, продължаваща вече четвърта година. От инсценирането на скандала за Истанбулската конвенция, през Стратегията за детето, Закона за социалните услуги, та до последните предложения за промени в Закона за закрила на детето. Във всички тези сюжети ВМРО играе ключова роля. И се опитва да извлича политически дивиденти на гърба било на ЛГБТИ хората, било на децата, било на социалните работници, било на неправителствените организации, яхвайки „семейните ценности“. Така че може и този път просто да си кажем: изборите наближават. Което не означава да не изобличаваме неверните твърдения.

Заглавна снимка: Красимир Каракачанов на среща с американския министър на отбраната д-р Марк Т. Еспер в Пентагона, 6 октомври 2020 г. Фотограф: Jack Sanders / Flickr