Седмицата започна с изпреварващата самономинация за втори президентски мандат на Румен Радев. „Да играеш първи ход може и да е предимство в шахмата, но в политиката невинаги е така“, отбелязва Емилия Милчева, като припомня и обстоятелствата, заради които тази втора кампания няма нищо общо с предишната. Прочетете повече в анализа ѝ, озаглавен „Румен Радев, волният ездач“.

Разбира се, че един от любопитните казуси е как ще се развият отношенията на президента с БСП. Но дори извън тази тема състоянието на социалистическата партия и противопоставянето на основни фигури в нея е не по-малко интересно. Според Венелина Попова, която обобщава ситуацията в своя седмичен коментар, „БСП не е готова за голямата крачка“.

Може би сте научили за иранския лекар, който поради промени в закона не може да бъде директор на общинската болница в Исперих, след като е бил такъв в продължение на осем години. Според Светла Енчева проблемът не е толкова бюрократичен и още по-малко частен, понеже зародишът на злото е в безчовечността на законодателството. Прочетете повече в статията ѝ „Докторът от Иран, законите и хората“.

Марин Бодаков посети инсталацията „Седмият милион“ с авторски фотографии на Фелия Барух, направени в лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау през миналата година. Мястото на изложбата е знаково – бившето Гарнизонно стрелбище, което днес се нарича Експозиция за национално помирение. За преживяното и емоционалното въздействие на видяното той разказва в текста си „Аз съм седмият милион“.

Фелия и Еми Барух са двигателите на „ФотоФабрика“ – вероятно най-значимия фотографски фестивал у нас, който държи във фокуса си хуманизма и проблемите на днешния свят. В тази връзка ви подсказваме, че може да настроите радиоприемниците си на честотите на програма „Христо Ботев“ в неделя от 19:30 часа и да чуете първото издание на новото предаване на БНР „ФотоФабрика – факт и фикция“, чийто автор и водещ ще бъде Еми Барух.

Йоанна Елми продължава с темите от „Училище на XXI век“ – съвместната ни рубрика със „Заедно в час“, която започнахме в края на миналата година. Този път тя разговаря със Симеона Маринова, старши експерт по обучение на училищни екипи, за социално-емоционалната интелигентност и защо това е най-важното умение в общуването ни с околните.

Нека завършим с препоръката на Севда Семер, която в рубриката ни „На второ четене“ припомня една тежка и трудна, но прекрасно написана книга от носителката на Нобеловата награда за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. „Цинковите момчета“ е свидетелски преразказ за инвазията на Съветския съюз в Афганистан между 1979 и 1989 г.

Пожелаваме ви приятно четене с последното изречение от текста на Севда:

„За да не съдействаме на лъжата, имаме задължение да помним – само така се преминава през злото, без да го увеличаваме.“