Ако ви се струва, че живеете в абсурден филм, в който нищо не е такова, каквото изглежда – не сте сами. През почивните дни около националния празник миналата година наш екип се оказа близо до т.нар. Шофьорски плаж, където стана свидетел на активна строителна дейност. Снимките от мястото развълнуваха социалните мрежи и предизвикаха поредна проверка от институциите. Но отново се оказа, че строежът не бил строеж, а се извършвали укрепителни дейности. Година по-късно строежът вече прилича на хотел, има обособени помещения и дори асансьорни шахти, но някои институции, ангажирани със строителен контрол, продължават да не виждат хотел. Да се чуди човек едно и също нещо ли гледаме.
Ако не сте разбрали как така цената на парното щяла да се намали спрямо преди, но всъщност ще се увеличава спрямо сега, и то точно когато цената на газа е по-ниска от всякога – отново не сте сами. Ако не разбирате кой е положителният герой от приказките от хиляда и една нощ, в която участват премиерът, финансовият министър, главният прокурор, Черепа и други по-второстепенни персонажи – е, тук отговорът е простичък: никак не изглежда да има положителен герой.
Емилия Милчева се опитва да подреди пасианса от събитията през седмицата в редовната ни рубрика „Вместо новини“ със статията си „Шехерезада от Дубай, мравчене в ГЕРБ, топло“.
И понеже наближават избори, няма как поне част от всички тези събития да не бъдат разгледани именно в такава перспектива. „Какво са избори без подаръци? Все едно коледна елха без играчки“, започва вътрешнополитическия си анализ Емилия, озаглавен „Шеф Борисов готви порциите“. Не го пропускайте.
И докато сме на вълна от приказни сюжети и герои, да обърнем внимание и на главния виновник за тези щипки разнообразие в иначе скучната родна политика. Крие ли силни карти в ръкава си Васил Божков, или само ще весели публиката, се пита Венелина Попова в материала си „Али Баба или shaikata – кой кого“.
В американския Среден запад след брутална полицейска злоупотреба със сила при арест загина чернокож американец. И за пореден път това предизвика остра обществена реакция, която се превръща в поредната американска криза в навечерието на президентските избори. Йоанна Елми обобщава ситуацията отвъд океана в своя анализ „Какво ни казва Джордж Флойд“.
Какво бъдеще очаква човечеството – това е вечен въпрос. Всяко поколение е своеобразна жертва, но и оцеляващ от кризите на своето си време. Кризи, които го дамгосват с белези, които пък се превръщат житейски уроци. Станислав Додов прави опит да надзърне в бъдещето, вглеждайки се в нагласите и очакванията за живота на най-новата генерация младежи. Прочетете материала му, озаглавен „Младите са бъдещето, уви“.
В рубриката ни „На второ четене“ тази седмица Стефан Иванов е избрал един позабравен сборник с разкази на Исак Бабел, издаден на български език преди пет години. „Вдъхновение“ е съставен от преводачката му София Бранц и ни връща около век назад в „хаотичен период на безредици и евтина смърт“. Стефан отбелязва колко е хубаво да се четат книги, в които литературата не мълчи.
„Говори с Нева“ се превърна в една от най-разпознаваемите ни рубрики и има армия от верни (по)читатели. Тази седмица за тях имаме две добри новини.
Четирийсет и три текста от рубриката, в която Нева Мичева отговаря на читателски писма, излязоха в книга, издадена съвместно от ИК „Жанет 45“ и „Тоест“ и илюстрирана прекрасно от Люба Халева. Може да си я поръчате с отстъпка до края на юни, а ако го направите до 8 юни (понеделник), ще получите книгата с личен автограф от Нева.
Втората хубава новина, разбира се, е нов текст в „Говори с Нева“ със заглавие „Друго, другаде или другояче“. Труден и може би мъничко болезнен и за самата Нева, отговорът ѝ на читателското писмо, както обикновено, е искрен и топъл.
Приятно четене!