Първичен бульон. Така според Емилия Милчева изглежда българската политическа действителност в началото на предизборната кампания, погледната отвисоко. Надълбоко засега е трудно да се гмурнем – вероятно заради отсъствието на всякакви дълбочини. За добро или лошо, изглежда, че ни очаква донякъде предизвестена кампания. И все пак Емилия има какво да каже за великолепната шесторка и техните ахилесови пети.

Отсъствието на Делян Пеевски от листите на ДПС звучи повече като закачка, отколкото като голяма изненада. Единствената загадка зад този ход е дали това се е случило под някакъв натиск, или е просто стратегическо разместване на фигурки по шахматната дъска. Венелина Попова коментира темата в малко по-различен от очевидния контекст в статията си „Липсващият Пеевски – и възможната турска следа“.

„Отново за детската болница“ е съвместен текст на Анета Василева, Росица Браткова и Кристина Техова, с който припомняме една от горещите теми през 2020 г. Този път гледната точка към нея е пречупена през призмата на идеите в един студентски дипломен проект, защитен в края на януари т.г. в Архитектурния факултет на УАСГ.

„Иска ми се цялото общество да е наясно, че истинска детска болница в България може да има и тя да изглежда по много и най-различни начини – и в никакъв случай не непременно като болница“, пише арх. Василева. Благодарение на нея имаме възможност да се запознаем с великолепните идеи в тази дипломна работа, която иначе би стояла „в ъглите на уж голямата архитектура“.

Продължаваме съвместната си рубрика със „Заедно в час“ за добрите практики в образованието с нов материал на Йоанна Елми, който този път е посветен на преподаването на история. За малката, голямата, световната и близката история, за историята като наука, за преплитането на фактите с литературните образи от миналото Йоанна разговаря с Юлия Мишкова, преподавателка по история в прогимназиално училище и обучителка във Фондация „Заедно в час“.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ Севда Семер този път ни препоръчва един много разнолик сборник с разкази от ирландската писателка и носителка на наградата ПЕН Ейлиш ни Гуивна. „Писателката е майстор в това да описва съвсем обикновени личности, с които се случва нещо необикновено – пише Севда в препоръката си за „Литературен обяд и други разкази“. – Тя вярва, че пистолетът не трябва да бъде на масата още в първия акт, за да гръмне в третия. Не става така в живота – пистолетът е скрит, докато някой не реши внезапно да го извади. Така е и в разказите ѝ.“

„Какъв е смисълът да съм жив?“ е един от най-трудните въпроси, на които може да се наложи да търсим отговор. Нева Мичева се захваща точно с тази нелека задача в най-новия си текст от рубриката ни „Говори с Нева“, озаглавен „Нещата, които не знаем“. Нека завършим тазседмичния ни брой с тези две нейни изречения:

… в мирния делник на държава като нашата, където често единственото ни спасение са другите, няма нищо по-безпочвено и по-безплодно от срама, че си се оказал с проблем, или от гузността да го изречеш. Трудностите са за преодоляване, не за отглеждане.

Приятно четене!