Януари е като един дълъг понеделник, гласи популярен анекдот. Празниците вече са отминали, а лятото е още далече. И все пак през този безрадостен месец денят вече расте, а не намалява. Междувременно в „Тоест“ може да прочетете както статии, които правят дисекция на социалните проблеми, така и такива, които топлят душата. Или и двете – изборът е ваш.
Във вторник „Тоест“ публикува статията на Надежда Цекулова „Мястото на децата в пандемичните решения на възрастните“, част от рубриката „Хроники на инфодемията“, която поддържаме съвместно с Асоциацията на европейските журналисти в България. В нея се показва как децата стават жертва на борбата между две враждуващи тези – че трябва да се отменят всички мерки за ограничаване на пандемията и че децата са основни разпространители на вируса. Докато възрастните се карат, все повече деца боледуват тежко от COVID-19, много са и страдащите от постковид синдром, а онлайн обучението води до рискове за психичното здраве и отпадане от училище. В същото време ваксинацията на децата носи повече ползи, отколкото рискове, и е една от възможностите учениците в районите с висок брой заболели от COVID-19 да ходят на училище.
„Лято в дълбините на зимата“ е озаглавен отзивът на Зорница Христова от сряда за филма на Камен Калев „Февруари“. Както и януари, февруари има славата на безрадостен месец. Ала носталгичната радост, която филмът носи, сгрява душата. В него се проследява животът на главния герой Петър в три различни периода – детството, военната служба и старостта. Думите на Албер Камю зад кадър вадят на повърхността темата на филма, а музиката на Петър Дундаков влиза в ролята на разказвач.
На 12 януари се проведе организираният от „Възраждане“ протест пред парламента. На тази тема е статията ми от петък „Време ни е за проглеждане“. Опитът за римейк на щурма в Капитолия отпреди година може да се обобщи с думите на Карл Маркс, че историята се повтаря като фарс. Фарс са и противоречивите и постоянно променящи се послания на Костадин Костадинов и партията му против мерките за ограничаване на пандемията от COVID-19. Единствената цел е властта – дори с цената на рекордна смъртност.
След демонстрацията на политическа нечистоплътност имаме нужда от нещо за душата. И тук отново ни идва на помощ Зорница, този път – с първата за годината колонка „По буквите“. Във фокуса на вниманието ѝ са три нови книги. Първата е „Теория на литературата. Новият век“ на Евгения Панчева, Амелия Личева и Миряна Янакиева, издадена от „Колибри“. Втората е „Мъжът, който уби Ролан Барт“ на Тома Клер. Преводачът е Радостин Желев, издателството е „Алтера“. Третата е „Божествена комедия. Първи стъпки в тъмната гора“ на Даниеле Аристарко, илюстрирана от Марко Сома и преведена от Паулина Мичева, отново издание на „Колибри“.
В седмия епизод на подкаста „Чути под масата“, озаглавен „Летала над фронта“, Николета Атанасова разговаря с инж. Иван Бориславов – полковник от резерва, пилот, писател и изследовател на българската военна авиация, както и с д-р Александър Въчков, художник и изследовател на войните. Двамата разказват за Балканските войни и Първата световна война през призмата на първите български пилоти и за самолетите, които тогава са се наричали аероплани, а разговорно – летала.
За десерт си позволявам да отправя няколко лични препоръки:
Той е Васил Върбанов, а ние не сме. Ако сте от хората, които вярват в максимата „Кажи ми каква музика слушаш, за да ти кажа кой си“, разходете се наслуки из предаването „Моят плейлист“ по БНТ. Дългогодишният радиоводещ на „Тангра“ и „Тангра мега рок“ Васил Върбанов разговаря с различни личности за (и най-вече по повод на) любимите им песни. А зрителят може да реши за себе си дали с въпросната личност е от една порода, или не. И да разшири хоризонта си – далеч не само в музикално отношение.
През седмицата бившият президент на България Петър Стоянов изрази позициите си за отношенията между България и Северна Македония в предаването „Лице в лице“ по bTV. В него той припомня простички истини, които след толкова години участие на националпопулисти във властта сме забравили. Например че не е в реда на нещата да се държим унизително с югозападната ни съседка. И че трябва да приемем, че за сложните отношения с нея България също носи вина. Да, имали сме и такъв президент. Затова нека не забравяме, че животът ни може да бъде и друг.
Сайтът „Как се пише?“, чиято създателка Павлина Върбанова е част от екипа на „Тоест“, организира класация за думи на годината. От 17 до 19 февруари класацията навлиза в решителната си фаза. В нея ще имате възможност да гласувате за думите, предложени от читателите на „Как се пише?“ в първата фаза и отсети от журито. А то е в състав: авторката на сайта и доктор по български език Павлина Върбанова, медийният експерт доцент Георги Лозанов, журналистката и писателка Веселина Седларска, програмният директор на „Дарик радио“ Константин Вълков и учителката по български език и журналистка Доротея Николова.