Ако ни отнемат свободата на словото, неми и мълчаливи, ние ще можем да бъдем водени като овце на заколение.

Джордж Вашингтон

Изглежда, че достигнахме преломен момент за българската демокрация. В последните седмици посегателствата над журналистиката и свободата на словото са повече от очевидни. А само през последните няколко дни се струпа нова тревожна поредица новини.

„Нова телевизия“ уволни Миролюба Бенатова и Генка Шикерова. Върховната касационна прокуратура извършва проверка на журналистите и създатели на „Биволъ“ Асен Йорданов и Атанас Чобанов по очевидно фалшив сигнал. А Специализираната прокуратура реши през седмицата да навести офис на фирма на Иво Прокопиев, съиздател на „Капитал“ и „Дневник“, като преди това се обадили на придворните си медийни глашатаи да им светят с видеокамери.

Къде сме в класациите за свобода на словото, вече няма никакво значение. Този лавинообразен натиск върху медиите е симптом единствено на стремежа у нас да не остане нито слово, нито свобода.


В такава атмосфера се провеждат конкурсите за нови генерални директори на БНТ и БНР. Предопределен ли е резултатът, особено предвид факта, че обществените медии у нас водят класацията по доверие, оповестена през седмицата от Института за изследване на журналистиката на „Ройтерс“? Каква е ситуацията в обществените и в частните медии в България? По тези въпроси Венелина Попова разговаря с доц. Георги Лозанов – медиен експерт и бивш член и председател на Съвета за електронни медии.


Темата за субсидиите на партиите продължава да е във фокуса на общественото внимание. На това е посветен и вътрешнополитическият коментар на Емилия Милчева „Парите и политиката“. Тя се опасява, че дебатът за финансовите правила за партиите в Германия се е водил 20 години, а у нас изглежда, че ще приключи „след няколкоседмични ожесточени словесни престрелки с решение на парламентарното мнозинство“.


Зорница Христова

Миналата събота ви приканихме да разгледате изложбата „Фотоевидънс“, която до 11 юли трябваше да бъде показана на оградите на няколко столични училища. Със съжаление научихме, че в последния момент едно от тях – НМУ „Любомир Пипков“ – отказа да приеме снимките на оградата си.

Това е повод да се запитаме: върши ли ни работа бягството от реалността? И всъщност предпазваме ли някого с липсата на кураж и готовност за разговор по важните теми на съвремието ни? Прочетете текста на Зорница Христова „Ограда от света“.


В четвъртък Холандия зае категорична позиция против започването на преговори с Албания за членството на страната в Европейския съюз. Причините са проблемите с организираната престъпност и корупцията. В тази връзка Александър Детев обобщава за читателите на „Тоест“ как Албания стигна дотук след края на комунистическия режим, в анализа „Албания в сянката на корупцията и наркотрафика“.


Десислава Микова

Продължаваме с поредния (и последен) репортаж от остров Лесбос. Този път темата е свързана с уважението към смъртта и историите на тези (често безименни) бежанци, които никога няма да изминат пътя до Европа, и за жестокостта да се смята, че нечия смърт е маловажна. Прочетете текста на Десислава Микова „Лесбос: Смъртта по пътя към Европа“.


И накрая нека завършим с една важна тема. Вчера, 14 юни, беше Световният ден на кръводарителя. По този повод Люба Гъркова разговаря с лекари, доброволци, редовни кръводарители, а под прикритие – и с продавачи на кръв на черния пазар. Прочетете обзорната ѝ статия, за да разберете повече за проблемите на кръводаряването в България, за дефицита на кръв в болничните заведения, за активистката дейност на неправителствени организации и Facebook групи, както и защо е важно да даряваме кръв – освен че можем да спасим нечий живот, има и здравни ползи лично за нас като дарители.

Приятно четене!

Тоест

Тоест

Интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, обмислена и честна журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации.