Ежедневното борене на злото изглежда уморително само ако не се свикне с мисълта, че то е било открай време и ще е завинаги.

Кристиан Таков

45-тият български парламент е вече история. Но дали той ще остане в аналите ѝ като вододел на промяната, предстои да видим. Сега на ход сме отново ние, гражданите, от които зависи каква ще бъде политическата конфигурация в 46-тото Народно събрание. Предсрочните парламентарни избори предстоят на 11 юли.

А междувременно рулят на държавата е в ръцете на служебно правителство, назначено през седмицата от президента Румен Радев. По каква формула е съставен новият кабинет и какви са очакванията към него – прочетете в анализа на Емилия Милчева.

През седмицата Чернобил отново влезе в новините, но ние ще ви занимаем с различен поглед към тази вече 35-годишна рана. Поводът е книгата „Чернобилски сталкер. Скрап от Зоната“, издадена наскоро на български от „Парадокс“. В нея Маркиян Камиш разказва за хората от мрачния ъндърграунд на Чернобилската забранена зона. Марин Бодаков разговаря с украинския писател за неразказания Чернобил в специално интервю за читателите на „Тоест“.

И докосвайки се до литературната тема, време е за поредните три книги от редовната рубрика на Марин „По буквите“. Тази седмица това са „Една изключителна личност“ от Пери Андерсън и Дмитрий Фурман, „Възход и упадък на Паркинсоновата болест“ от Светислав Басара и „Част последна“ от Роберт Зееталер.

🎙 Слушателите на „Мястото“ с Николета Атанасова вече са разбрали, че това е многолик и политематичен проект – един документален подкаст за лични истории. Новият епизод тази седмица е озаглавен „Госпожа Е.“. Две жени се опитват да направят място на епилепсията в живота си, но я приемат по много различен начин и спорят дали трябва да се воюва с болестта, или тя да бъде приета като част от човешката съдба. Разказват за какво плачат, на какво се смеят, защо съществува стигма към болните от епилепсия и как те живеят изолирани от останалите.

Завършваме тазседмичния брой с нов отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. Темата има най-малко общо кратно, което този път е… 84. „Случайност? Не мисля“. Но както обикновено, и този текст на Нева Мичева е изпъстрен с препратки, които заслужават да ги проследите една по една и да им отделите нужното време. Няма да съжалявате!

Приятно четене и слушане!