И тази седмица отмина под знака на скорошните избори. И на два фактора, поради които задачата за съставяне на ново правителство изглежда нерешима като квадратурата на кръга – Русия и корупцията. Русия бомбардира цялата територия на Украйна, в резултат на което изпадна в още по-голяма изолация – вече има само четири държави в ООН, които я подкрепят. България уж отрече камионът, в който по твърденията на Русия е бил натоварен взривът за Кримския мост, да е минал през страната ни. Уж без връзка с това обаче на магистрала „Тракия“ беше организирана спецакция за проверка на коли и най-вече на камиони. Последно, руската посланичка Елеонора Митрофанова няма да бъде поканена на откриването на 48-мото Народно събрание, както и колегата ѝ от Беларус.

Проведе се протест за оставка на кметицата на София Йорданка Фандъкова, провокиран от поредния нескопосан ремонт – този път пренареждането на жълтите павета. В същото време общински съветник от „Атака“, преминал духом към „Възраждане“, се опита да свали украинското знаме от балкона на Столичната община и публикува своя снимка от тоалетната на сградата с маска като обирджия на банка. Иронията е, че същият е председател на Комисията по обществен ред в Столичния общински съвет.

Главният прокурор Иван Гешев пък подкрепи протест на ромите от кв. „Факултета“ срещу държавата, най-властната фигура в която е самият той. Никой обаче не попита самите роми защо смъртта на таксиметров шофьор се оказа капката, при която границата им на поносимост беше прехвърлена и те излязоха на протест.

Изборите едва отминаха, а Емилия Милчева съзира знаците на нова предизборна кампания. За да я водят, на българските партии им трябват тези три неща – враг, страх и кречетала. А такива винаги ще се намерят. Ако партиите не успеят да съставят правителство, следващата кампания ще се води в атмосфера на още по-голямо омерзение от политическото, насред зима и в условията на несекващи руски хибридни операции и дезинформационни вълни, смята Емилия. Тя очертава целите на партиите за следващата кампания – да си осигурят алиби за невиновност, извинение за дефицита на лидерство и бягство от отговорност, и прогнозира как всяка от партиите ще подходи към постигането им.

Как един клип на Световния икономически форум с участието на (тогава все още) принц Чарлз, призоваващ към уважително отношение към природата, става повод за разгръщането на поредната всеобхватна конспиративна теория? Как тази теория на свой ред води до задълбочаване на пандемията, включително и в България? Как става така, че толкова хора проявяват нулево критично мислене? На тези въпроси отговаря Петър Георгиев в статията си „Великото затъпяване“, част от съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти „Хроники на инфодемията“.

Началото на октомври винаги е вълнуващо за научните среди, защото тогава се връчват Нобеловите награди. А те не само са най-големите постижения за учените, на които се присъждат, а и позволяват на широката публика да се запознае с работата им. На тазгодишните награди е посветена втората статия от рубриката „Научни новини“ на Михаил Ангелов, от която може да научите кои са новите Нобелови лауреати в областите физика, химия и физиология/медицина и за какво са отличени.

Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни представя две книги, посветени на тревожността. Авторът на едната е българският психоаналитик Огнян Димов, а на другата – американският психиатър и невролог Джъдсън Бруър. Периодът, в който живеем, предполага тревоги, но психологията и терапията работят с онези от тях, за които няма реален повод. Според д-р Бруър е възможно да се отървем от тревожността, като следваме алгоритъм, а какви сме и защо сме тревожни, не е от значение. Подходът на д-р Димов е противоположен. При него няма универсални рецепти, а отделни казуси, които терапевтът разплита като детектив. И според двамата обаче тревожността е не само страдание, а носи дълбочина и възможност за растеж.

И този път няма да ви оставя без лична препоръка. На 8 октомври започна излъчването на четвъртия сезон на немския сериал „Берлински Вавилон“ (първите два бяха пуснати навремето по БНТ под заглавието „Вавилон Берлин“), придобил световна популярност – първоначално по Sky, а от 9 октомври – и по HBO Max. Ако и вие се вълнувате какво се случва с комисар Рат и Шарлоте Ритер в шантавия контекст на залязващите златни години и възхода на нацизма, не пропускайте. А ако не сте гледали сериала, може би сега е моментът да му дадете шанс?

И през този сезон има нова песен. И даже две нейни зрелищни изпълнения. Тук ще споделя второто от тях (ако сте любопитни, ето и първото).

И все пак смятам, че онази песен от първия сезон остава ненадмината.

Приятно четене, гледане и слушане!