Темите от седмицата, която отминава, бяха достойни за политически трилър. Или за трагикомедия. Защото въпреки големия страх на българския политически елит „да не се изложи(м) пред чужденците“, добре че бяха чужденците да посвършат нещо. Срещата на британската посланичка Ема Хопкинс с премиера в понеделник във връзка с обвързването на случая „Скрипал“ с опита за отравяне на трима българи през 2015 г. рязко наруши спокойствието по върховете на държавата.

Малко след това пък посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин отиде при премиера заради информация за парични преводи от Венесуела към българската „Инвестбанк“. Междувременно сподели пред „Свободна Европа“, че Русия манипулира политическата и медийната среда в България. А вчера намина и през БНБ на раздумка за прането на пари.

В контекста на тези теми, които поставят резонни въпроси за националната ни сигурност, Венелина Попова разговаря с генерал Атанас Атанасов, според когото „Борисовата България представлява кръг от приятели, които са овладели държавата […] имат интерес от приспани български служби и правят всичко необходимо за това“.

Междувременно на удължено вечерно заседание Правната комисия на парламента прие промени в Изборния кодекс, като на практика обезсмисли преференциите, с които гласоподавателите можеха да пренареждат партийните листи при избори. А още на следващия ден депутатите побързаха да ги гласуват и в пленарната зала.

За съжаление, всяка нова преработка на изборното законодателство напоследък ограничава възможностите на гласоподавателите, вместо да ги разширява. Преживелите тоталитарните години помнят, че не е нужно да се отменят изборите – достатъчно е да бъдат обезсмислени. В тази връзка прочетете материала на Александър Детев.

И понеже все пак през втората половина на месец май ще се провеждат избори…

Как изглеждат партиите малко преди началото на кампанията за новия Европейски парламент, прочетете в анализа на Емилия Милчева „Евроизбори 2019, или бал без маски“.

Годината като цяло е изборна. През есента пък ще избираме и нови кметове и общински съветници. И в опит да ви разказваме добри истории, тази седмица в рубриката ни „Градове за хората“ ще ви заведем до Порто, където вече два последователни мандата хората пренебрегват кандидатите на политическите партии и избират свой съгражданин за кмет. Повече за това прочетете в статията на Йовко Ламбрев за Руи Морейра – непрофесионалния политик.

Откъде пък се взе темата за абортите, която се озова в центъра на обществените дискусии, без някога да е била така актуална в България, както през последните дни – прочетете в материала на Светла Енчева „Абортиране на несъществуваща традиция“.

И накрая – в рубриката „Говори с Нева“ този път Нева Мичева пише за животните и хората. За връзката и за отраженията, които си причиняваме: ние на тях твърде очевидно и те на нас – някак по-неуловимо. Един текст, в който пак става дума за любов, но както само Нева може да го напише. Така че да сме сякаш малко по-добри, след като стигнем до края му.

Приятно четене!