Важният момент от отминаващата седмица е, че президентът насрочи за 4 април следващите парламентарни избори за състава на 45-тото Народно събрание. Емилия Милчева започва с цитат от Шекспирова драма анализа на ситуацията, която в момента се явява отправна точка за бъдещото развитие на политическия театър в навечерието на тези избори. Прочетете „Титаномахия или wannabe. Българската битка“.

Световното внимание продължава да бъде фокусирано върху събитията във Вашингтон. Доналд Тръмп успя да се запише в историята с два импийчмънта в един мандат. Междувременно корпулентна частица от нашия политически елит избра да се тревожи от съвсем други новини, макар и също свързани с Конгреса на САЩ. За „Джендърното объркване на Красимир Каракачанов“ прочетете в новата статия на Светла Енчева.

През седмицата Венелина Попова разговаря с адв. Албена Белянова, която внесе сигнал в КПКОНПИ с искане премиерът Борисов да бъде разследван за корупция и конфликт на интереси. „Отказът на прокуратурата да разследва сюжета с премиерската спалня и записите от телефонните му разговори е отказ от правораздаване. Това наистина действа демотивиращо на гражданите и е буквална гавра с интелекта им“, казва адв. Белянова и добавя: „По-непоносимо е да живея в страх, отколкото да се изправя срещу него.“

Нашата авторка Йоанна Елми заедно с Георги Михайлов и Йоана Шопова участва в хакатон за журналистически разследвания, организиран от „АЕЖ-България“ по темата кой стои зад дезинформационните кампании и какъв е пътят им от социалните мрежи до масовите медии. Техният труд бе сред трите материала, отличени от журито. Публикуваме разследването им, озаглавено „До Чикагото и назад: Как кемтрейлс и конспирациите за коронавируса се сляха в едно“.

Новината за планираното озеленяване на емблематичния парижки булевард „Шанз-Елизе“ обходи голяма част от българските медии. В тази връзка в статията си „Градските гори на Париж и зелените клинове на София“ арх. Анета Василева ни припомня, че сходни идеи за озеленяването на българската столица са разписани още в т.нар. План „Мусман“ от 1938 г., останал ненапълно реализиран.

„Няма само една ясна истина“ е заглавието на интервюто на Марин Бодаков с финландската писателка Селя Ахава, която от края на миналата година има вече втори роман, преведен на български език, и по този повод гостува на Софийския международен литературен фестивал. Интервюто и книгата „Преди да изчезне мъжът ми“ започват с това какво се случва, когато една жена чува от съпруга си, че винаги е искал да бъде жена. И продължава с други важни въпроси за човешкото и интимното.

Време е и за първите три препоръчани от Марин книги през новата година в неговата редовна рубрика „По буквите“. Този път това са стихосбирките „Каквото казах, нека“ от Рутхер Копланд и „Минава – заминава…“ от Рада Москова, както и мъдрата книга „Солта на живота“ от Петер Надаш, с когото миналата година успяхме да направим и интервю.

Приятно четене!