Акциите на Васил Божков изместиха коронавируса от дневния ред на обществото. Бизнесменът, който е обвинен у нас в 11 престъпления и е на свобода в Обединените арабски емирства, иска да си го върне на властта. Така Емилия Милчева започва своя седмичен обзор в рубриката „Вместо новини“. И заедно с нея започваме да броим минутите до неизбежната раздяла на Владислав Горанов с поста му на финансов министър. При нормални обстоятелства разменените SMS-и между него и олигарха Божков са достатъчно основание за оставка. Но и другите събития от тази седмица ни показват, че тук нищо не е както трябва – дори и според минималното чувство за приличие.

Eмилия Милчева обяснява и какво в действителност се случва в кръчмарската ни държава с решението на Борисов да намали на 9% ДДС за ресторантьорите. Несъмнено заведенията и хотелите жестоко пострадаха от пандемията, но това ли е всичко? Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър Горанов. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ? Можем ли да опровергаем тази хипотеза на Емилия?

Венелина Попова също тръгва от казуса с ДДС-то, но разглежда друга проекция на развръзка. Задаващата се икономическа криза безусловно ще промени света, в т.ч. и политически, но Бойко Борисов явно все още не може да го осмисли. Ще трябва да се съгласим с Венелина, че властта няма никаква идея как да се справи с кризата. А Борисов се страхува, и то как само.

Арх. Анета Василева търси връзката между взривяването на ИПК „Родина“ и решението на Министерството на здравеопазването да използва изоставения строеж в двора на Александровската болница за изграждане на нова детска болница. Винаги ли съдим с един и същи аршин? И какво губим? Ето отговора на Анета:

„Губим възможността за съвременна детска държавна болница с добра архитектура, изградена след конкурс. Губим възможността лекарите да работят в нова сграда, която да им върши реална работа. Губим възможността децата да се лекуват в адекватна среда и да се чувстват добре там. Губим и възможността най-накрая да се пробваме да направим болница, която не прилича на болница.“

ВМРО извън закона? С какви мотиви представители на новосъздадената инициатива „Граждани за демократична и правова държава“ адресираха отворено писмо до президента, министър-председателя и главния прокурор, в което се поставя под съмнение съвместимостта на партията ВМРО–БНД с Конституцията на България?

Светла Енчева разсъждава защо при настоящите обстоятелства това писмо ще има минимален обществен и политически звук. „Докато властта се грижи преди всичко за собственото си оцеляване, а не за законността и авторитета на институциите, сериозността на проблема с расизма и антиромската реторика у нас едва ли е осъзнавана“, смята Енчева.

Източноевропейските сезонни работници в западноевропейските държави – това е стара тема. Какво обаче прибави към нея епидемията от COVID-19? Марина Лякова, преподавателка по социология в Университета в Карлсруе, откроява отчетливо актуалните измерения на ситуацията: каква е отговорността на немското правителство и защо то игнорира моралния аспект на наемането на чуждестранни сезонни работници в ситуация на пандемия. „В тази криза ЕС се оказа статист – не заради безхаберие, а заради липсата на правомощия и далновидност. Така националните егоизми победиха.“

В своята рубрика „По буквите“ Марин Бодаков чете три нови книги. Едната от тях – първа част от трилогия – се нарича „Трите тела“. Романът е написан от Лиу Цъсин, най-значимия днес китайски фантаст. Както ще разберете от него, знаем как се отнасят помежду си две движещи се тела в среда без гравитация, но какво ще стане, ако се появи трето тяло? Да го преведем така: как се съотнасят помежду си „Музей на бегинки“ от Жорж Роденбах, „Нечакано нещастие“ от Петер Хандке и въпросният китайски роман в открития космос на българския книжен пазар? Социалното става фантастично, фантастичното става социално… И много, много поетично. Това е един от възможните отговори на тази критическа задача. Отговор, който се налага да приемем с мрачен хумор.

Теодор Ушев пита дали демитологизацията на хора, личности, творци и епохи ни прави по-уверени и по-щастливи. И дали коронавирусът ще ни накара да осъзнаем скоростта, с която продължаваме да се самоунищожаваме. Номинираният за „Оскар“ аниматор ще изненада мнозина със своята критика на скромността: „Вежливият човек не е скромен – той винаги успява да каже, да заяви себе си, да покаже достойното си Аз, без да унижава другия.“ И добавя: „Ето това прословуто скромничене на знаещите и възпитаните изяде главата на интелигенцията в България.“

В разговора си с Марин Бодаков големият художник както винаги е с вдигната глава и ясен глас. И „перка с баданарката направо“.

Приятно четене!