30 години след началото на Прехода вятърът на промяната е толкова утихнал, че спускащите се мъгли с вкус на минало стават все по-гъсти. Съпротивата чрез сатира и ирония беше инструмент за противостоене дори в най-тъмните времена на тоталитаризма.
Затова решихме да върнем към живот една стара и обичана наша рубрика, а именно „Вместо новини“ на Полина Паунова. Но с друг автор – Емилия Милчева. Тазседмичният ѝ обществено-политически саркастичен коментар носи звучното заглавие „78 оборота: Куц лъв, скапани домати и целувка от Бойко“. Не го пропускайте!
Прочетете и статията на Емилия за новия държавен бюджет, някои предколедни (или следизборни) подаръци за бизнеса и конкретно за решението работодателите да не заплащат за първия ден болнични. И нека заглавието „За бога, братя, не боледувайте. Яжте пица“ не ви заблуждава… няма да ви е смешно.
Оставайки на темата за здравеопазването, след предишния материал за пречките пред донорството на органи в България, тази седмица Светла Енчева продължава с още по-тревожния анализ на човешката цена на липсващите палиативни грижи за болните деца в България. А ние и Кипър сме единствените две страни в ЕС, в които този тип подкрепа за деца и техните родители не е нормативно уредена. Макар че според прогнозите между шест и осем хиляди деца и техните семейства имат нужда от това.
Заради държавническо късогледство и отлагането на реформите в енергетиката държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ продължава да e в незавидно финансово състояние. Проблемът не може да се разглежда изолирано, защото води със себе си редица други. Повечето от които са с капацитет да предизвикат кризи не само в енергетиката, екологията и здравеопазването, но и да поставят под въпрос политическата конюнктура в България. Прочетете анализа на Венелина Попова по темата.
На източната граница на Европейския съюз се намира граничният пункт „Брест – Тереспол“, който е част от традиционен маршрут за бежанците от Северен Кавказ още от Чеченските войни от 90-те години. Десислава Микова се завърна оттам с вълнуващ репортаж за отчаянието и надеждата, които се преплитат в ежедневието на стотици хора, опитващи се да потърсят различно бъдеще.
Завършваме този брой с репортаж на Георги Велев за даряването на време и усилия за каузи, които разчитат на човешка енергия. Прочетете текста „Да помагаш на планината“ за кампаниите за почистване на високопланински местности, в които Георги е участвал лично. И не забравяйте, че може да се включите като доброволци в много различни инициативи, които се нуждаят от вас.
Приятно четене!