… ние сме обречени да поправяме къщата, в която живеем – по малко, постепенно и невинаги по най-добрия начин.
Кристиан Таков, 22 март 2017 г.
През седмицата наблюдавахме интересен паралел. В Италия, много подобно на ситуацията у нас, възникна правителствена криза. Премиерът Марио Драги загуби коалиционното си мнозинство и съответно връчи оставката си на президента Серджо Матарела. Оставката обаче не бе приета, а вместо това президентът призова за политическо обсъждане на ситуацията в парламента, което да разясни причините да се стигне дотук. Нека си припомним реакциите на нашия президент, когато правителството на Кирил Петков загуби мнозинство. И да направим нужните сравнения и изводи.
У нас предстои да бъде връчен третият, последен проучвателен мандат за съставяне на кабинет. Дали ще бъде реализиран, предстои да разберем съвсем скоро, но шансовете за ново правителство в рамките на този парламент не са особено големи. Дилемата от днешна гледна точка е дали ще се постигне съгласие за някакво временно управление с прогнозиран живот от няколко месеца, или ще има предсрочни парламентарни избори през октомври. Според Емилия Милчева ключът се държи от „Продължаваме промяната“.
Иначе през седмицата бе направен опит за изпиране на публичния образ на бившия премиер Бойко Борисов. Предизборно. И както подозират не без основание от „Свободна Европа“, вероятно целта е и да се заглушат оценките за България в третия Доклад относно върховенството на закона в Европейския съюз. Схемата е простичка: намира се депутат от ЕНП, който да цитира в Европарламента пасаж от писмо на прокуратурата на Република България, в което се твърди, че съгласно направена експертиза кадрите с кюлчета злато и пачки с 500-еврови банкноти в нощното шкафче на бившия премиер са манипулирани. Медиите безкритично изпапагалстваха „горещата“ новина, гарнирана с твърдението на ГЕРБ за „петорна експертиза“, и така информационното пространство се оказа залято със заглавия, съдържащи изрази като „пълен обрат“ и внушаващи дори, че експертизата е на Европейския парламент.
Именно такива ситуации провокираха Светла Енчева да напише своя критичен материал, озаглавен „Отново за журналистическия мързел. И за обществения интерес“. Макар че конкретният повод за нейния текст е друго събитие, което зае централно място в новините миналата седмица – жестоката катастрофа на бул. „Черни връх“ в столицата, в която загинаха две млади жени. Събитие, което ще продължи да бъде следено и обсъждано включително заради осветлените подозрения за близки връзки между представители на органите на реда с престъпния свят. И именно заради значимостта на развръзката и паметта на загиналите е важно случилото се да не бъде превръщано в медийно шоу.
И съвсем естествено идва мястото и на третата част от поредицата на Йоанна Елми, посветена на манипулативното съдържание в медиите и социалните мрежи. След какво и къде е време да потърсим отговора и на въпроса кой разпространява манипулативното съдържание. А най-важният момент е да осъзнаем, че „потребителите, които консумират и разпространяват такъв тип съдържание, са едновременно жертви и съучастници“.
В рубриката ни „На второ четене“ тази седмица Стефан Иванов се е спрял на три книги вместо на една. Подбраните заглавия са дебютни стихосбирки на три български поетеси, всичките издадени през миналата година. Прочетете какво е решил да сподели Стефан под въздействието на стиховете на Ева Гочева, Калина Линкова и Камелия Панайотова.
Започнах тази редакционна статия с цитат от Кристиан Таков. В понеделник се навършиха пет години от смъртта му. Пет години, през които се питаме какви ли щяха да са коментарите му за всичко, случило се през това време. И друго – дали мъдростта, която носеше, щеше някак да натежи над действителността. Известният юрист, преподавател и общественик е бил и страстен любител фотограф. До 24 юли т.г. на Моста на влюбените до НДК може да разгледате изложбата „Моралът е доброто“ с 60 авторски фотографии на доц. Таков, придружени с негови размисли за правото, справедливостта и обществото.
Да завършим с друг цитат…
Няма покой, стъпил на лъжа, който да трае дълго без употребата на насилие – истината напира, светът напира, природата напира, реалността може да бъде огъната само донякъде и след това се връща като плесница за всички наблизо.
Това пише Нева Мичева в отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. В есето, озаглавено „Плюс време“, тя размишлява за смирението, примирението и приемането. Всъщност… не съвсем и не само. Но с пожелание за хубаво лято ви изпраща покана за среща във вече празната си пощенска кутия: пишете ѝ, за да продължи да ви отговаря.
Приятно четене!