Новото 45-то Народно събрание започна работа. И на фона на посредствеността на предишния парламент порциите нормалност от първите „48 часа след Борисов“ правят силно впечатление. В тазседмичния си анализ Емилия Милчева се фокусира върху най-важното от първите два дни на новия парламент. И върху това какви знаци за реална промяна можем да разчетем, но и на какви подводни камъни можем да се натъкнем.

Седмичният вътрешнополитически коментар на Венелина Попова няма как да не засяга същата тема, но тя обръща внимание на няколко други детайла, които може да се окаже, че ще имат съществено значение в бъдеще. Дори и сега това да не е твърде видимо. Прочетете повече в текста „Ревизия на управлението и обещания за връщане на властта в парламента“.

В този контекст продължаваме и с минисериала „Протестът“, който е част от новия ни подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова. В четвъртия епизод Николета отново разговаря с Краси Петров и Нестор Арсенов за равносметката от лятото на 2020 г., като заедно търсят причините за заглъхналите протести и защо правителството устоя до редовните избори. Двамата разказват и как е протекъл изборният ден в две различни секции, където са били застъпници. Епизодът завършва на 15 април, в първия работен ден на новото Народно събрание.

Проучвайки възможностите на новопридобития си електронен подпис, Светла Енчева откри, че притежава не едно, а две лични здравни електронни досиета – с донякъде различно съдържание и потенциал за бъдещи функционалности. И проблеми. След толкова време и инвестирани държавни средства за гражданите продължава да е неясно и не особено лесно да използват възможностите на електронното здравеопазване. Което можеше да е от голяма полза именно в условия на пандемия. Прочетете повече в „Раздвоение на електронната пациентска (само)личност“.

Севда Семер разговаря с Марийке Лукас Райнефелд, чийто дебютен роман „Неудобството на вечерта“ спечели Международната награда „Букър“ за 2020 г. Книгата наскоро беше публикувана на български от издателство ICU в превод от нидерландски на Мария Енчева. За табутата в текста, за една от шегите в книгата и защо я няма в английския превод, както и за последния случай, в който чухме името на Райнефелд – прочетете в интервюто.

А в редовната ни рубрика „На второ четене“ Стефан Иванов този път избра да ни припомни пиесата „Аркадия“ на британския драматург от чешки произход Том Стопард. Издадена в книга от „Лист“ през 2019 г., самата пиеса не е била на сцена у нас точно от две десетилетия. Според Стефан книгата се чете с удоволствие. Той добавя:

„Аркадия“ припомня, че преди човек да потъне в истерията, безумието, скандалите или бездарието на съвременността, може да запази спокойствие. Може да прояви чувство за хумор и много да се смее. Да посочи с пръст и думи смешното и жалкото. И пет пари да не дава за това, което не го обогатява…

Затова нека и ние ви пожелаем приятно четене (и слушане)!