И вторите парламентарни избори за 2021 г. са вече история. Но вероятността до края на годината да ни се наложи отново да гласуваме за парламент не може да се изключи напълно предвид събитията от седмицата. В „Има такъв народ“ очевидно не осъзнават, че макар формално да спечелиха изборите, победата им е пирова и не могат да си позволят комфорта еднолично да определят посоката. Или просто не желаят да се нагърбят с отговорностите, които ги очакват. Прочетете повече в анализа на Емилия Милчева с провокативното заглавие „Жътва е сега. Дей Караджата…“

Иначе изглежда като много добра новина фактът, че и този път националистическите формации не успяха да влязат в парламента. Но докато се радваме на това, дали забелязваме как реториката и приоритетите на националистите постепенно се превръщат в мейнстрийм? Светла Енчева с анализ след изборите, озаглавен „Наистина ли се отървахме от национализма?“.

Венелина Попова прави бърз сравнителен анализ на изборните резултати от 4 април и 11 юли, за да проследи кои политически сили са най-големите губещи от последния вот. Тя се връща още по-назад – до 2009 г., отбелязвайки тенденцията на спад в доверието към „обичайните заподозрени“ в българската политика оттогава насам. Прочетете повече в текста ѝ „Големите губещи на последните избори“.

„Втората предизборна кампания за 2021 г. приключи, но не и пандемията – макар и в момента да е в отлив у нас. Може би е време политиците, които не са се ваксинирали, да дадат личен пример и да помогнат на страната да навакса част от изоставането си поне в това отношение“, коментира Иван Радев, с когото продължаваме да следим темата за бавния темп на имунизациите срещу COVID-19 у нас. Знаете ли, че българските държавни лидери са единствени в ЕС, които не са обявили дали са ваксинирани? Дали това не се отразява на цялостната среда у нас?

Както, разбира се, и общото ниво на медийна грамотност. Умеят ли децата ни да различават факти от мнения? А техните учители? Как влияе средата и има ли оптимизъм за бъдещето? Това е темата на тазседмичния материал на Йоанна Елми за „Училище на ХХI век“ – съвместната ни рубрика със „Заедно в час“. Прочетете статията ѝ „Как се учим на медийна грамотност“.

Нека откъснем очи от българската обществена действителност и отправим поглед отвъд океана – към Куба, където в последните дни хората излязоха по улиците на безпрецедентни масови протести. Надигат се срещу еднопартийната власт, която не успява да се справи с икономическата и здравната криза в карибската държава. Николета Атанасова интервюира свидетелка и участничка в събитията, която споделя с читателите на „Тоест“, че кубинците крещят на света, че имат нужда от помощ.

Да завършим с хубава книга. В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов ни припомня едно заглавие, издадено у нас през 2018 г. – „Празнината“ на младата канадска писателка от метиски произход Катерина Върмет. Това е нейният дебютен роман, който съпътства личната ѝ кауза – борбата за равенство за коренното население в Канада. Прочетете текста на Стефан, а ние ще завършим броя си с финалния пасаж от неговата препоръка:

Много се надявам скоро подобни български романи да стигнат до читателите, защото са така нужни. Много се надявам по тях да бъдат направени филми и сериали. И лека-полека това агресивно, нецивилизовано и нечовешко отношение да се промени, защото и без това е ужасно късно – толкова отдавна живеем в нормализирана мизерия и празнина. Но разбира се, по-добре късно, отколкото никога.

Приятно четене!