Валери Симеонов подаде оставка, но това не стига, за да възкликнем: „Хубав ден за българската демокрация!“ Защото зад всичко очевидно прозира поредната политическа сделка. Както и заради демонстрираната репресия спрямо две подсъдими жени. Репресия, която има едничка цел – да стресне всички ни. За да бъде тишина…
Но понеже по улиците напоследък е шумно, нека се вгледаме в протестната есен на 2018-та с материала на Венелина Попова „#Кой клати последния кабинет „Борисов“. Повтаря ли се зимата на 2013 година? Останаха ли полезни ходове, или статуквото е циментирано?
През седмицата стана известно чрез Доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, че наблюдението върху България може да приключи догодина. И това щеше да е добра новина, ако беше вследствие на реален напредък. А не защото в Брюксел свалят гарда и така всъщност бетонират статуквото. Повече по темата прочетете в анализа на Иван Брегов.
В Парламента беше проведен забележителен дебат, посветен на домашното насилие. Забележителен с отсъствието на адекватност. „Българският законотворец, изглежда, няма политически убеждения. Или и да има, както и да ги декларира, той си остава мрачен балкански субект“, пише Полина Паунова в коментар по темата.
Не пропускайте и седмичната ѝ рубрика „Вместо новини“.
Епидемия от хепатит А плъзна из някои софийски училища. Какво се набива в очи и какви изводи е добре да бъдат направени и осмислени? Защо реакциите останаха в рамките на експертно-институционалното говорене? Прочетете в анализа на Светла Енчева по темата.
Каталунската писателка Монсерат Роч казва, че „погледнато дългосрочно, културата е най-революционната политика“. Затова нека завършим тази седмица с интервюто на Марин Бодаков с Мартин К. Илиев, победител в тазгодишния Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.
Приятно четене!